Диригент
Още през 1944 г. основава „Клуб на младите български композитори“.

През 1947 г. основава Русенския симфоничен оркестър. От 1948-49 е диригент на балета на Софийската опера. Специално е поканен и е сред основателите на Русенската опера, остава неин главен художествен ръководител и главен диригент до 1952 г., като дирижира първия спектакъл – „Травиата“ от Джузепе Верди. Следва варненският период от 1952 до 1956 г. като главен диригент на Варненския симфоничен оркестър. Името на Константин Илиев е свързано и със Софийската филхармония, чийто главен диригент е в няколко периода: от 1956 с прекъсвания до 1984г.

Между 1972 и 1978г., се установява в Добрич, където основава Фестивал на камерната музика, който днес носи неговото име, и ръководи Камерен оркестър.

Последният му концерт е в Русе през 1988г.

През целия му творчески път като диригент той осъществява много премиерни за България изпълнения на различни произведения от чужди и наши композитори.

Композитор
Опери: „Боянският майстор“ поставена в Софийската опера през 1962 г. и „Еленово царство“ от 1974 г. с премиера в Русе; Шест симфонии; 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли; ораторията „Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил”; кантати; камерни и солови творби като четири струнни квартета, песни и хорови пиеси; музика към филми: „Наша земя” (1952), „Ребро адамово” (1956), „Гераците” (1957), „Сиромашка радост” (1958), „Пътища” (новела “Другото щастие”) (1959) и „Златният зъб” (1962), „Отвъд хоризонта” (1959).

На 3 октомври 1962 г. в Софийската опера е премиерата на операта „Боянският майстор“ от Константин Илиев с либрето на Михаил Хаджимишев. За основа на либретото е използвана повестта „Празник в Бояна“ от Стоян Загорчинов и нейната драматизация „Ръка Илиева“. Постановъчен екип: Васил Казанджиев, Михаил Хаджимишев и Ана Хаджимишева. Участват: Йордан Знаменов, Георги Генов, Асен Селимски, Павел Герджиков, Димитър Кожухаров, Лили Йорданова, Бойка Косева, Иван Михайлов, Ана Алексиева, Надя Шаркова.

Константин Илиев посвещава операта на Любомир Пипков.

Преподавател
От 1967 е преподавател по дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Негови ученици са Васил Казанджиев, Йордан Дафов, Алексей Измирлиев, Милко Коларов, Пламен Джуров, Веселин Байчев, Андрей Андреев.

Автор е на статии, монографии за Любомир Пипков и Лазар Николов, както и на автобиографичната книга „Слово и дело“.

Както казва самият Константин Илиев, роден е сред учени, а „атмосферата в семейството му е сериозна“. Семейните приятели са художници, писатели, културни дейци. Завършва първа мъжка гимназия. Увлича се по литература и живопис – рисува много, пише стихове и прави първите си опити да композира. Първите уроци по нотно пеене получава от баща си. Първите му преподаватели по цигулка са Иван Пеев, а след това Камен Попдимитров, с когото учи солфеж, пиано, музикална теория. Следва среща с Парашкев Хаджиев и първите уроци по хармония и композиция. В Музикалната академия освен Владигеров негови преподаватели са Владимир Аврамов по цигулка и Марин Големинов по дирижиране. Специализира композиция и дирижиране в Пражката музикална академия – композиция с Алоис Хаба и дирижиране с Вацлав Талих.

Памет за Константин Илиев
През новия сезон 2024-2025 г., на 6 декември в Софийската опера ще бъде изпълнена ораторията „Коледа” за женски и мъжки хор, тенор, бас, говорещ глас, 2 рояла и ударни композирана през 1984 и „Фрагменти“ от 1968г.

Константин Илиев е роден в София на 9 март 1924 г., умира на 6 март 1988 г. във Видин.

Снимка Василка Балевска