19 декември - 05 януари

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет по музика на Пьотр Илич Чайковски

Времетраене: 2:00 Антракт 1
Голяма зрителна зала София 1000, ул. „Врабча" №1
купи билети
ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Преглед

Това е историята на едно малко момиче, което напразно очаква своя коледен подарък в празничната нощ. И когато получава лешникотрошачка под формата на войник в красива униформа, тя още не знае, че й предстои едно вълшебно пътешествие, в което ще воюва с краля на мишките, че играчката ще се превърне в принц, който ще я отведе при танцуващите снежинки и феи, и накрая ще играе с най- красивите кукли и цветя!

Билети се продават на касата на Софийската опера и балет (ул. „Врабча" 1), на касите на EasyPay, on-line чрез EPay, както и в разпространителската мрежа на Eventim.

"ФЕНОМЕНЪТ "ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА"

Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех.

За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ , в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман .  Хофман е немски писател, композитор, диригент, музикален критик и  художник. Всестранно надарен, до края на живота, си той се възприема предимно като композитор. Творчеството му е причислено от културните историци към късния романтизъм. Съвременниците на Хофман, между които Шилер и Хайне, се отнасят пренебрежително към неговите творби. Едва след неговата смърт интереса към произведенията му се възражда.

Либрето на „Лешникотрошачката" на пръв поглед представлява една интересна приказка: Навън е красива зима. Деца играят и правят снежен човек. В дома на Мари големите довършват Коледната украса. Първите гости пристигат и елхата грейва с невероятна красота. Мари и Федя танцуват весело около нея и си играят със своите кукли. Гостите също танцуват, заедно с децата.

Мари търси сред гостите Дроселмайер, за да види какъв подарък й е направил. Най-накрая Дроселмайер пристига заедно с помощниците си. Те внасят в дома много подаръци, изработени за Коледната нощ. Облечен в пелерина Дроселмайер, който е вълшебник, показва пред гостите танци на далечни и екзотични народи.

Веднага след това вълшебникът смайва присъстващите с новото си изобретение - играчка- войник, с която се чупят лешници. Всички деца са влюбени във войника. Изведнъж играчката се поврежда. Мари се натъжава и моли Дроселмайер да я поправи. След като вълшебникът удовлетворява желанието й, тя  играе весели танци с Лешникотрошачката. Накрая заспива уморена в едно кресло. Сънува зли сили, които искат да откраднат любимата й кукла. Мари започва да се бори с Черната кралица. На помощ й се притичва не друг, а Лешникотрошачката. Въпреки съпротивата, магьосницата пленява Лешникотрошачката.

Момичето страда много и моли Дроселмайер за помощ. Двамата се пренасят в царството на тъмните сили. Наоколо всичко е сковано с лед, но добрият вълшебник успява да прогони магьосниците. Изведнъж Лешникотрошачката се превръща в красив принц. Мари и принцът се влюбват. Луната става лодка и ги пренася в царството на цветята. Там всички са щастливи и танцуват весели танци. Нощта постепенно си отива. Мари се събужда и прегръща своята любима кукла Лешникотрошачката.

В годините, когато пише гениалната си музика за балетите „Лебедово езеро", „Спящата красавица", „Лешникотрошачката", оперите „Евгений Онегин", „Дама пика" и многото си симфонии, Чайковски / 1840 - 1893 / има нещастен личен живот. През 1866 година той е назначен за професор по теория и хармония в Московската консерватория. На този пост композиторът остава до 1878 г. Причината да се отдръпне от преподавателска работа е богатата вдовица - баронеса Надежда  фон Мек. Чайковски и баронесата си кореспондират цели 13 години. Надежда обожава музиката на композитора. Тя има едно предложение към него. Дава му ежегодна рента от 6000 рубли, за да може маестрото да твори спокойно. Условието й е двамата да не се виждат никога. Геният и меценатката се срещат само два пъти, но се държат като непознати.

Веднъж Чайковски съобщава на баронесата, че има намерение да се жени. Певицата Антонина Милюкова му пише писмо, че е влюбена в него. Чайковски е стреснат и едновременно с това поласкан. Въпреки всичко той не обръща внимание на младата дама. Антонина обаче е влюбена и решава да постигне своето. Тя пише второ писмо на знаменития музикант и го моли да не бъде равнодушен. Пьотър Илич се досеща,че баронесата може да спре издръжката му, ако той реши да се ожени. Накрая сключва брак, но Надежда фон Мек изведнъж го забравя. Чайковски прави изповед пред баронесата. „Моята съпруга- съобщава й той, направи всичко възможно, за да ми угоди. Жилището ни е уютно. Всичко е чисто, ново и хубаво. Но аз с ненавист и със злоба гледам на това."

Надежда съветва маестрото да свиква със съпругата си. В този момент Чайковски е близо до мисълта за самоубийство. Той нарича без повод жена си натрапница. Така композиторът се разделя с Милюкова, но не се развежда. Антонина е съкрушена от мъка и постъпва в клиника за душевно болни. Там тя прекарва остатъка от живота си.

Благодарение на усилията на Надежда фон Мек Чайковски преживява ужаса да бъде женен. Пред своята благодетелка той споделя: „След раздялата аз най-накрая разбирам, че нищо не е така безсмислено, както да се правиш на това, което не си. Сега аз не само живея, но и работя. Зная,че Вие нямате нужда да Ви благодаря непрекъснато. Искам обаче да Ви кажа,че на Вас дължа всичко, всичко. Аз безкрайно Ви обичам. Ваш П.Чайковски".

Надежда фон Мек надживява гениалния композитор само с три месеца. Тя е погребана в гробището на Новоалексеевския манастир в Москва. Днес това гробище не съществува - върху него минава магистрала. Никой не знае също така къде е погребана официалната съпруга на Чайковски.

Княз Феликс Юсупов, граф Сумарков - Елстон - младши / 1887 - 1967 /, един от видните представители на руската аристокрация, пише своите спомени в изгнание. От Лондон и Париж, където живее, той изтъква,че иска да запознае западния свят с руските гении. Князът дава солидна сума от своето богатство, за да се поставя години наред по Коледа , във Великобритания и във Франция, „Лешникотрошачката". Княз Юсупов е и убиецът на мужика Распутин, но в историята на руския балет той се запомня като благодетел.

„Няма друг гений като Чайковски, изтъква в спомените си княза. Аз мога и трябва да бъда винаги на страната на неговите велики произведения".

„Лешникотрошачката" е феномен, който се играе с огромен успех от своето създаване и тя е  една от тези творби, които князът прославя до края на живота си.

Синопсис

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА
Балет по музика на Пьотър Илич Чайковски

Действащи лица
Щалбаум
Съпругата на Щалбаум
Мари – тяхна дъщеря
Фриц – техен син
Дроселмайер – кръстник на Мари и Фриц
Лешникотрошачката – Принц
Лешникотрошачката - Кукла
Кралят на мишките
Механични играчки и подаръци от Дроселмайер
Арлекин
Коломбина
Дяволица
Дявол
Кукли оживяващи във фантастичния сън на Мари:
Испански
Индийски
Китайски
Руски
Френски

Първо действие
На новогодишния празник в дома на Щалбаум се събират гости. Сред тях е Дроселмайер, кръстникът на Мари и Фриц – децата на Щалбаум. Той им е приготвил чудесен подарък - забавната играчка Лешникотрошачката.

Децата с нетърпение очакват да получат подаръците си. Желаният миг настъпва. Пред всички се разкрива празничната елха. Неочаквано в костюм на вълшебник се появява неузнаваем за децата Дроселмайер.

Способността на „вълшебника“ да кара играчките да оживяват предизвиква възторга на децата, но като всичко тайнствено неволно ги плаши. За да разсее страха им Дроселмайер сваля маската си и децата познават любимия си кръстник.

Мари иска да поиграе с чудесните, оживели кукли, но вече са ги изнесли. За да я утеши Дроселмайер ѝ подарява Лешникотрошачката. Смешното човече много ѝ харесва, но брат ѝ Фриц, палавник и присмехулник, неочаквано счупва играчката. Мари нежно утешава осакатения си любимец.

Фриц и приятелите му, надянали маски на мишки, дразнят огорчената Мари. Гостите се връщат от съседната стая. Последен церемониален „гросфаатер“ и всички се разотиват.

Нощ. Лунната светлина придава приказно очарование на елхата, която за Мари изглежда пълна с вълшебни тайни. Като превъзмогва страха си, тя идва тук да пренесе болната Лешникотрошачка, като я прегръща и люлее. Появява се Дроселмайер. Той вече не е просто добрият кръстник, а магьосник. Замахва с ръце и всичко наоколо се преобразява: стените се раздвижват, елхата започва да расте. Заедно с нея оживяват и порастват играчките.

Изведнъж се появяват мишки, водени от своя миши крал. Куклите са ужасени и объркани. Само досетливостта и храбростта на Лешникотрошачката спасяват всички: след като строява оловните войничета, смело тръгва с тях на битка с мишите войски. Но силата е на страната на злите мишки. Лешникотрошачката остава насаме с мишия крал и неговата свита. Мари е в отчаяние от опасността, която грози нейния любимец. В този момент Дроселмайер ѝ протяга гореща свещ, която тя хвърля сред мишките. Уплашени, те се разбягват.

Полето на битка пустее. Единствено Лешникотрошачката лежи неподвижно на пода. Мари заедно с куклите бърза на помощ. Случва се чудо: пред нея застава прекрасен юноша, принцът Лешникотрошач.

Изчезват стените на къщата. Мари и приятелите ѝ се оказват под купола над звездното небе около приказната елха. Леки снежинки кръжат във вълшебен хоровод. Мари и принц Лешникотрошач са запленени от вълшебството на блещукащата на върха на елхата звезда. Следвани от куклите, двамата тръгват към нея.

Второ действие
Мари и принц Лешникотрошач пътуват из елховото царство. С тях са приятелите им – кукли. Все по-близо и по-близо сияе елховата звезда, те почти са стигнали върха. Зад тях се прокрадват мишките и водени от своя крал внезапно ги нападат. Принц Лешникотрошач отново смело влиза в битката.

Мари и куклите със страх наблюдават двубоя. Принц Лешникотрошач побеждава врага. Радостен празник на победата. Куклите тържествуват. Все по-ярко горят свещите, оживява елхата. Злите мишки са победени. Мари и принц Лешникотрошач са щастливи – те са стигнали царството на мечтите!

Но… всичко това е само сън. Отишла си е новогодишната нощ и с нея всички чудесни мечти. Мари е седнала до елхата в къщи, а на коленете ѝ е нейната кукла – Лешникотрошачка.

Виж всичко

Авторски състав:

Мариус Петипа
Либрето

Мариус Петипа

Александър Дюма-баща
Адаптация на приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките“ от

Александър Дюма-баща

Ернст Теодор Амадеус Хофман
По приказката „Лешникотрошачката и царят на мишките“ на

Ернст Теодор Амадеус Хофман

Постановъчен екип:

Юрий Григорович
Режисьор и хореограф

Юрий Григорович

Ясен Вълчанов
Репетитор

Ясен Вълчанов

Катя Петровска
Репетитор

Катя Петровска

Мария Илиева
Репетитор

Мария Илиева

Иванка Касабова
Репетитор

Иванка Касабова

Трифон Митев
Репетитор

Трифон Митев

Георги Аспарухов
Репетитор

Георги Аспарухов

Таня Лазарова
Диригент на детския хор

Таня Лазарова

Анелия Цолова
Помощник-режисьор

Анелия Цолова

Юлиана Шишкова
Помощник-режисьор

Юлиана Шишкова

Александра Иванова
Корепетитор

Александра Иванова

Юлиана Идесман
Корепетитор

Юлиана Идесман

Мануш Манев
Корепетитор

Мануш Манев

Марта Петкова
Художествен ръководител на балета

Марта Петкова