РИЛСКИЯТ ПУСТИННИК

Музикална поема /музика отец Кирил Попов/

Изпълнява се на български с български и английски субтитри
РИЛСКИЯТ ПУСТИННИК

Преглед

Спектакълът се посвещава на 100-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"

*******************


Рилският пустинник
Музикална поема в две действия и десет картини

„Всички велегласно ти пеем: радвай се, преподобни отче наш Йоане!“

През 1937 г. българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“, според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За съжаление, тази уникална поема остава в забвение, докато през 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов (р. 1955г.) я намира в своя личен архив и получава музикално вдъхновение.

Нека достойно да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той винаги бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога.


Синопсис

Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е златният век на България, при управлението на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска вяра процъфтява. Това е епоха и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи. Всичко това е в пълен контраст с категоричния отказ на младия и дивен Йоан от всичко земно. След смъртта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуска „лъжовний мир“, в който вече са тръгнали първите разделения и боричкания за надмощие. Географският ареал на живота и подвизите на св. Иоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рилската пустиня.

Творбата се състои от 2 действия и 10 картини.

Първо действие
Kато си поревнувал ангелско житие, преподобни, ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христа!

А.
Запленен от Божията любов младият Йоан, в стремеж към Горното отечество, най-напред се упътва в близкия манастир[1] като послушник, заради своето първоначално обучение в отшелничеството. При манастирските порти е посрещнат от игумена отец Авксентий, който сякаш вече знае за неговото идване и го очаква. Пред игумена Йоан изповядва своето съкровено желание да напусне света и да се посвети изцяло на Бога. Тук той получава от преподобния отец първите наставления, подкрепа и благословение за това негово решение.

„О, жалко е за тоз народ, защото няма люде духом силни и няма вождове любвеобилни… И свян, и свян, о, отче, няма, а само користи, измама... Душата ми вопий и възридава, че няма никакъв изхо̀д за нашия велик народ. Останал без пророци и тълма̀чи, без пътища и без водачи като в пустиня опустяла. О, отче мой, о, отче мой, солта напълно е обезсоляла… Тежи, тежи ми на душата! Ще ида аз навътре във гората… И ден, и нощ ще моля Бога Савао̀т за тоз озлочестен народ“. Тези констатации са напълно основателни и за времето на написването на поемата, пък и не само, което прави творбата особено актуална.

Б.
Докато младият монах се моли в планината, разбойници нападат манастира. Грабителите са толкова вероломни, че избиват монасите, ограбват свещените съсъди, подпалват и унищожават манастира. Като чете внимателно текста човек си мисли и за подпалените български селища и предели в края на Първата световна война и за несправедливия Ньойски договор.

След стореното пъклено дело разбойниците идват и при младия отшелник, нападат го, търсят злато и богатства и като не намират си изкарват целия гняв върху беззащитния пустинник. Пребит, изпонаранен, той непрекъснато се моли за нападателите си и ги увещава. Когато си тръгват той не знае жив ли е, или мъртъв. В този момент, сякаш на пълно отчаяние, той получава подкрепа и напътствие свише, за да продължи своя подвиг на друго място. И той тръгва да търси друго място за уединение, воден от Божията десница. Пътьом оплаква избитите монаси, щура се по стръмните брегове на Струма, стига до Витоша и най-накрая до Рилската пустиня, като последно убежище на копнеещата по Бога българска душа.

В.
В тази картина при пребожествения мъж идва родният му брат, който го търси с намерението да го накара да се откаже от пустинничеството и да го върне в света. Демоните също подкрепят действията на брата. С много любов, но и твърдост богомъдрият Йоан успява да отбие съблазните и увещанията на по-големия си брат. „И от тоз заветен български Синай аз … ще предам на тоз народ, достигнал далечните предели и в робство изпаднал и губещ се във водите на своите вразѝ. Всред таз житейска тма и буря, о, Господи Всеблаги, рода ни запазѝ“.

Г.
Тук пред нас изниква картината на Лука, пустинолюбивия племенник на смирения Йоан, който търси своя чичо, но не за да го увещава за връщане в света, а за да го последва в монашеския живот. Йоан го посреща с радост, но и с лек укор, че не се е обадил на домашните си. Те се молят заедно на скалата, но скоро ги застига планинската буря, но и бурята житейска.

Д.
В тази картина братът идва да търси сина си. Тук има кратко пререкание, защото пустинникът съзнава Божията воля и желанието на племенника си да остане в пустинно битие с него в планината. Братът обаче е непреклонен в светските си намерения и като баща успява да се наложи и да отскубне сина си, който в послушанието си, макар и против волята си, тръгва с него. „Праведний мой чичо, ах, прощавай!...“.

Е.
В тази картина се случва нещо ужасно, което и природата не може да възприеме спокойно – невинният Лука става жертва на неотстъпчивия стремеж на баща му, който на всяка цена желае да го върне в света. На слизане от планината отровна змия ухапва момчето и то умира. Бащата е принуден да върне сина си при своя брат, оставяйки го завинаги при него и осъзнавайки своята неправда и грях. Природата също се бунтува на тази несправедливост и невинна жертва. Двамата братя погребват тялото на момчето, което се упокоява за живот вечен. Светецът предрича, че на това място ще бъде издигнат храм, в който ще се стичат поклонници.

Второ действие

Ж.
Св. Йоан пак се моли за българския народ. Хор от поклонници, търсещи пустинника, разказва за подвизите и изкушенията през които е преминал отшелникът, отстоявайки своя подвиг. Светецът ги благославя и отпраща: „Отивайте, чеда. И в мир и с благочест живейте вси от днес. Почитайте добрите, отбягвайте злодеите, скъпете мили, бащини завети. България и рода си пазете и правдата във вас да възсияй“. Тази част завършва с усилна молитва Бог да укрепи вярата на народа, да даде сила на цар Петър и да укрепи неговото царство.

З.
Сякаш чул думите на светеца и царят, както мнозина от народа, се упътва към Рилския пустинник, за да получи неговата благословия. Царедворците дълго търсят светеца, но не го откриват. Тогава царят въздига молитвения си вопъл към небето и светецът го чува. Отшелникът се съгласява на среща, при която единият да застане на рида от едната страна на реката, а другият на рида от другата страна, но отказал категорично златото и останалите дарове. Тази среща е средоточие на българската история, при която царството, макар и стремящо се нагоре, остава в света и решава неговите задачи, а светостта е възвишена и не слиза, дори не се докосва до властта и нейните богатства.

И.
В тази картина пустинникът поучава придошлите при него поклонници. Това е своеобразен завет при който акцентът е в безкористието и борбата с алчността. „Чеда, вий слушайте завета ми, що искам на народа ми да предадете, – бедите си за да преодолее. Помнете, че вий сте солта му праведна, която не бива во век да обезсолее. Кажете му: Във труд и всяческо търпение да готви своето спасение с духовни сили укрепен – и нека е благословен по своя стръмен път нагорен към възход, грейнали лъчи; да бъде твърд и неуморен. И нека знай, че Бог вразите му ще разточѝ“.

К.
В заключителната картина се представя успението на Рилския пустиножител на 18 август 946 година, огромната почит към него и вековното съсредоточаване на поклонници при неговите свети мощи в Рилския манастир. Светецът се изкачва, за да слезе при верния народ на България и да остане там завинаги.

Виж всичко

Авторски състав:

отец Кирил Попов
Композитор

отец Кирил Попов

Георги Стрезов
Оркестрация

Георги Стрезов

Тихомир Павлов
Поетични текстове

Тихомир Павлов

Участват

Ириней Константинов
Рилският пустинник

Ириней Константинов

Атанас Младенов
Рилският пустинник като млад

Атанас Младенов

Ангел Христов
Цар Петър

Ангел Христов

Иван Радев
Лука - племенник на Рилския пустинник

Иван Радев

Димитър Станчев
Глас от небесата

Димитър Станчев

Николай Петров
Отец Авксентий

Николай Петров

Веселин Михайлов
Братът на Рилския пустинник

Веселин Михайлов

Стефан Владимиров
Молитвен глас от народа

Стефан Владимиров

Иван Александров
Воин от царската свита

Иван Александров

Велислав Нинов
Царски пратеник

Велислав Нинов

Разбойници

Поклонници

Гласове от народа

Солисти на хор

Николай Милев
Солист на ,,С нами Бог“

Николай Милев

Евгений Димитров
Солист на ,,Хвалите Господа с небес“

Евгений Димитров

Монашеско братство

СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ОТДЕЛ"СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОЛИЦЕЙСКИ СИЛИ",СДВР

Постановъчен екип

Жорж Димитров
Диригент (28.07), Музикална подготовка

Жорж Димитров

Пламен Карталов
Режисура и Сценография

Пламен Карталов

Нела Стоянова
Сценография

Нела Стоянова

Кристиян Стоянов
Художник и макет

Кристиян Стоянов

Владимир Грънчаров
3D мапинг и дигитална сценография (Elektrick.Me)

Владимир Грънчаров

Емил Динков
Художествено осветление

Емил Динков

Виолета Димитрова
Диригент на Хора

Виолета Димитрова

Игор Богданов
Музикална подготовка

Игор Богданов

Юлия Кръстева
Асистент-режисьор

Юлия Кръстева

Вера Белева
Асистент-режисьор

Вера Белева

Проф. д-р Павел Павлов
Консултант, съставител на синопсиса и др. текстове

Проф. д-р Павел Павлов

проф. д-р Иван Желев
Превод от църковнославянски

проф. д-р Иван Желев

Димитър Костанцалиев
Ръководител на Детска вокално-театрална формация

Димитър Костанцалиев

Мария Евстатиева
Концертмайстор

Мария Евстатиева

Евгени Николов
Концертмайстор

Евгени Николов

Пламен Йорданов
Тонрежисьор

Пламен Йорданов

Стоян Мартинов
Корепетитор

Стоян Мартинов

Светослав Лазаров
Корепетитор

Светослав Лазаров

Светлана Ананиевска
Корепетитор

Светлана Ананиевска

Ванеса Цветкова
Помощник-режисьор

Ванеса Цветкова

Вяра Карабельова
Помощник-режисьор

Вяра Карабельова

Теодор Георгиев
Помощник-режисьор

Теодор Георгиев

Милица Костова Ристова
Помощник-режисьор

Милица Костова Ристова