27 юни - 28 юни

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

балет от Пьотър Илич Чайковски

Времетраене 2:45 Антракти 1
Голяма зрителна зала София 1000, ул. „Врабча" №1
купи билети
СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Преглед

История на създаването на „Спящата красавица”

Тринайсет години разделят премиерата на „Лебедово езеро” от първото представление на „Спящата красавица”. В творчеството на Чайковски няма друг случай две произведения от един и същи жанр да са написани с толкова голяма разлика във времето. Причината за това е провалът на първата постановка на „Лебедово езеро”, но това за щастие не повлиява на интереса на композитора към балетния жанр. Чайковски споменава неведнаж, че има намерение да напише балет. Няколко пъти се връща към идеята си за балет по приказката от неговото детство „Ундина”, но така и не осъществява докрай своя замисъл.

Чайковски е поканен от директора на Имперския театър в Санкт Петербург, Иван Всеволожски – датата е 25-ти май 1888 год., с предложение да напише музиката на балета „Спящата красавица” по приказката на Шарл Перо. „Искам да направя мизансцена в стил Луи XIV. Тук може да се разиграе музикалната Ви фантазия и да съчините мелодия в духа на Люли, Бах, Рамо и пр. В последното действие задължително ще е нужен кадрил от всички приказки на Перо – тук трябва да са и Котаракът в чизми, и Палечко, и Червената шапчица...” Чайковски възторжено прегръща идеята.

Всеволожски работи върху либретото заедно с балетмайстора Мариус Петипа. Кралят според замисления мизансцен получава името Флорестан XIV. Докато пише музиката Чайковски също е в непрекъснат контакт с Петипа. Мариус Петипа написва на Чайковски много подробен списък с напътствия за своите музикални изисквания. Чайковски работи бързо върху новия балет в дома си във Фроловск, където през зимата на 1888 г. нахвърля първоначалните музикални скици и от 30 май 1889 започва работа по оркестрацията.

Завършва огромната партитура на балета през месец август.

Премиерата на балета „Спящата красавица” е в  Мариинския театър в Санкт Петербург на 15-ти януари, 1890. Постановката е подготвена много грижливо – с богата сценография, привлечени са най-добрите солисти на театъра.

Публиката посреща с огромен интерес „Спящата красавица”. Чайковски признава, че от творбите му само операта „Евгени Онегин” е имала такъв успех. Около представлението се създава истинска психоза. Търговци на черно изкупуват всички билети, за да ги продават на двойни цени. Вместо поздрав хората се питат: „Гледахте ли „Спящата красавица”? Клавирът на балета се преиздава няколко пъти. Духовите оркестри и забавните състави изпълняват откъси от творбата.
Само за няколко сезона  „Спящата красавица” се изнася над 160 пъти на сцената на Мариинския театър.

Чайковски умира през 1893. До 1903 "Спящата красавица" е вторият от най-популярните балети в репертоара на Имперския балет.
Балетните спектакли, представяни в «Ла Скала" в Милано, не показват голям интерес към този балет, и едва когато през 1921 г. балетът е представен в Лондон от трупата на Дягилев, „Спящата красавица” влиза трайно в класическия репертоар на световните театри. През 1999 г. Киров балет възстановява първоначалната оригинална версия на балета от 1899 г., включително възстановка на оригиналната сценография и костюмите.

"Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант.
В България "Спящата красавица" е едно от първите заглавия поставени в София още в зората на българския балет – премиерата е на 25 февруари 1938 година. Хореографията е на Макс Фроман, сценографията на Евгений Ващенко, дирижира Асен Найденов.

**************************

Балетът „Спящата красавица” е романтика и в него всичко е възможно.

Маша Илиева е весел човек, макар и да не личи. Харесва приказния свят, който понякога противопоставя на реалността. Едно от децата от нейната балетна школа ѝ казва: „Бих искала да гледам спектакъл-приказки като „Лешникотрошачката”, но този балет се играе само около Коледа. И кога мога да видя балет по приказката „Спящата красавица?“ Маша отговаря, че ще бъде добре дошла на премиерните спектакли на този балет през ноември. Примабалерината е сигурна, че всяко нейно момиче би искало да стане страхотна балерина. Да играе Спящата красавица и след това да получи дълги аплодисменти.

Мария Илиева е възпитана в любов към балета. Майка ѝ е родена в Санкт Петербург и като дете е танцувала и участвала в театрални спектакли. Голямата ѝ мечта е била момичето ѝ да стане балерина. И мечтата ѝ се сбъдва.

„От малка започнах да посещавам спектаклите на Международния балетен конкурс във Варна и на Операта в София. След това дойдоха уроците по балет. Съдбата ми беше предрешена”, разказва Маша. Ако не беше станала балерина, може би сега щеше да е художник, защото и до днес това е любимото ѝ изкуство. Нейното хоби е рисуването. „Всичките ми тетрадки бяха изрисувани. И сега, отстрани на написаните редове, винаги рисувам някакви скици. Но аз не рисувам много добре”, държи се скромно балерината.

В хореографското училище тя се записва сред първите в класацията. Тя имаше късмет, че още на следващата година пристигнаха специалисти от хореографското училище в Санкт Петербург (по това време все още Ленинград) и те харесаха три деца. Сред тях беше и Маша. Там тя учи 7 години.

„Още си спомням първото си излизане на сцената – споделя балерината.Страшно ме беше страх.В един момент дори имах конфликт с едно от момичетата.Ето защо сега, като учител, поставям децата пред публика от съвсем малки, за да могат да преодолеят този почти панически ужас от неизвестното.

„Колкото и странно да звучи, Маша Илиева никога не е била привличана от международни състезания. „Достатъчно ми беше, че спечелих награда във Варна. От този момент спря да ми е интересно.” В Софийска опера я приемат по стандартния начин – с конкурс, както всички останали. Маша обаче се оказва не като всички останали. Още от първата година тя получава солови партии. „Въпреки това преминах през всички етапи на развитие. Изиграла съм абсолютно всичко”, разказва примабалерината, която сега е продуцент и хореограф на балета „Спящата красавица”. Това е балетът, който малките момичета искат да играят, когато пораснат.

„Романтиката никога не си отива от душата ми, казва Маша Илиева, защото без нея не е възможна нито една моя стъпка в реалния живот!Балетът в „Спящата красавица” е романтика, а романтиката е балет.Поради тази причина в него всичко е красиво и възможно!”

Със специалното участие на ученици от Националното училище по танцово изкуство във валс, цигулари, пажове и прилепи.

Със специалното участие на ученици от школата на Маша Илиева.

Спящата красавица 

Синопсис

Първо действие
Първа картина

В двореца на крал Флорестан XIV има голямо празненство по случай кръщенето на новородената им дъщеря Аврора. Присъстват много гости. Кръстницата на Аврора – Фея Люляк е довела със себе си добрите  феи, за да поднесат своите дарове. Малко преди тя да поднесе и своя дар на принцесата, Церемониалмайсторът  изплашен съобщава, че е забравил да покани Фея Карабос , която вбесена и обидена идва към двореца. Всички се ужасяват, защото познават нейния гняв. Кралят и Кралицата ѝ се извиняват, но тя е непреклонна– Аврора ще бъде умна и красива, но при първото си убождане от игла ще заспи вечен сън. Присъстващите са отчаяни. Фея Люляк не може да отмени проклятието, но се опитва да го смекчи -  принцесата ще бъде в плен на съня до мига, в който един прекрасен принц ще я събуди с целувка. Карабос си тръгва, Кралят е отчаян и заповядва повече никога в кралството да не се използват никакви игли!

Втора картина
В кралския палат предстои голям празник – осемнадесетия рожден ден на Принцесата. Проклятието на злата фея не се е сбъднало. Въпреки  строгата заповед никой да не носи нищо остро, в двореца слугините са „забравили” да оставят вкъщи плетките. Церемониалмайсторът е в ужас и ги арестува. Приближават се кралят и кралицата и макар да са изплашени,те прощават на жените, тъй като днес е голям празник за кралството. Започва тържеството, на което са поканени принцове, надяващи се на вниманието на принцесата. Влиза Аврора с придворните си и пажове. Танцувайки тя забелязва старица, която държи вретено. Принцесата го взима и играе с него. Внезапно спира, а от ръката ѝ капе кръв – без да забележи се е убола. Тя пада и се унася в сън. Всички са вцепенени, а старицата хвърля дрипите. Оказва се, че това е злата Карабос. Идва Фея Люляк и приспива всички.

Второ действие
Трета картина

След много години. Принц Дезире и неговата свита  се веселят в гората преди да продължат с ловуването. Принцът трябва да избере своята годеница измежду дамите, които го придружават, но сърцето му е свито. Ловците продължават да търсят дивеч, но принцът остава. Пред него се появява Фея Люляк. Тя му показва образа на Аврора и той се влюбва в принцесата. Дезире умолява феята да му помогне да намери своята любима и тя го повежда със себе си към омагьосаното кралство на Флорестан.

Четвърта картина
В двореца. Всички спят непробудно само Карабос и пажовете ѝ играят зловещи танци. Идва Фея Люляк и я пропъжда. Кръстницата на Аврора въвежда принц Дезире, който разгонва злите сили, след което се приближава до принцесата и нежно я целува. Магията е развалена и всички се пробуждат. Принцът иска от крал Флорестан ръката на Аврора. Кралят дава благословията си.

Пета картина
Празник в двореца. На сватбата на принцеса Аврора и принц Дезире са поканени, феи и много приказни герои. Те поднасят своите поздравления и не спират да танцуват. Всички са радостни. Проклятието вече не тегне над принцесата и тя е щастлива.

Виж всичко

Авторски състав:

Мариус Петипа
Хореография

Мариус Петипа

Мария Илиева
Редакция

Мария Илиева

Шарл Перо
По приказката на

Шарл Перо

2024-06-27 19:00

Боряна Петрова
Принцеса Аврора

Боряна Петрова

Емил Йорданов
Принц Дезире

Емил Йорданов

Памела Пандова
Фея Люляк /за първи път/

Памела Пандова

Ралица Илиева
Фея Карабос

Ралица Илиева

Теодор Воденичаров
Церемониалмайстор Каталабют

Теодор Воденичаров

Деян Иванов
Галифрон

Деян Иванов

Агнес Кийл
Фея Нежност, Фея Сапфир /за първи път/

Агнес Кийл

Елена Петрова
Фея Плодородие /за първи път/

Елена Петрова

Дебора Тошева
Фея Щедрост, Фея на Среброто

Дебора Тошева

Мина-Василия Стоянова
Фея Безгрижие, Фея на Златото (за първи път)

Мина-Василия Стоянова

Невена Халваджиева
Фея Смелост /за първи път/

Невена Халваджиева

Румен Бонев
Кавалер

Румен Бонев

Симеон Атанасов
Синя птица

Симеон Атанасов

Вяра Иванчева
Принцеса Флорина

Вяра Иванчева

Анастасия Попова
Фея Брилянт /за първи път/

Анастасия Попова

Винченцо Каруана
Котаракът в чизми

Винченцо Каруана

Полина Цолова
Бялата котка

Полина Цолова

Джулия Маниеро
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Джулия Маниеро

2024-06-28 19:00

Катерина Петрова
Принцеса Аврора

Катерина Петрова

Цецо Иванов
Принц Дезире

Цецо Иванов

Памела Пандова
Фея Люляк

Памела Пандова

Шарлот Берар
Фея Карабос

Шарлот Берар

Теодор Воденичаров
Церемониалмайстор Каталабют

Теодор Воденичаров

Деян Иванов
Галифрон

Деян Иванов

Вяра Иванчева
Фея Нежност

Вяра Иванчева

Вера Асприди
Фея Плодородие /за първи път/

Вера Асприди

Ралица Илиева
Фея Щедрост

Ралица Илиева

Анастасия Попова
Фея Безгрижие (за първи път)

Анастасия Попова

Мария Йорданова
Фея Смелост, Фея на Златото

Мария Йорданова

Румен Бонев
Кавалер

Румен Бонев

Франческо Конджусти
Синя птица /за първи път/

Франческо Конджусти

Кристина Чочанова
Принцеса Флорина

Кристина Чочанова

Полина Иванова
Фея Брилянт

Полина Иванова

Елена Петрова
Фея Сапфир

Елена Петрова

Невена Халваджиева
Фея на Среброто /за първи път/

Невена Халваджиева

Никола Арнаудов
Котаракът в чизми

Никола Арнаудов

Агнес Кийл
Бялата котка

Агнес Кийл

Мина-Василия Стоянова
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Мина-Василия Стоянова

Постановъчен екип

Мария Илиева
Редакция и режисура

Мария Илиева

Андрей Галанов
Диригент

Андрей Галанов

Иван Савов
Художник

Иван Савов

Мария Блажева
Художник костюми

Мария Блажева

Ясен Вълчанов
Репетитор

Ясен Вълчанов

Иванка Касабова
Репетитор

Иванка Касабова

Трифон Митев
Репетитор

Трифон Митев

Георги Аспарухов
Репетитор

Георги Аспарухов

Риолина Топалова
Репетитор

Риолина Топалова

Милена Тодорова
Репетитор

Милена Тодорова

Репетитор

Галина Сребрева

Александра Иванова
Корепетитор

Александра Иванова

Юлиана Идесман
Корепетитор

Юлиана Идесман

Мануш Манев
Корепетитор

Мануш Манев

Юлиана Шишкова
Помощник-режисьор

Юлиана Шишкова

Анелия Цолова
Помощник-режисьор

Анелия Цолова

Марта Петкова
Художествен ръководител на балета

Марта Петкова