СОФИЙСКАТА ОПЕРА Е ПРЕД ЕДНО ВЪЛНУВАЩО ЛЯТО - ХРИСТО НИКОЛОВ

След края на двата блестящи спектакъла на „Княз Игор“ под диригентството на Павел Клиничев миналата седмица и предшестващата ги „Лакме“, която винаги слушам и гледам с удоволствие, ми идваше да кажа на ръководството на Софийската опера и балет „Благодаря ви за хубавия сезон и можете спокойно да му обявите края“. Тъй като летните горещини започнаха, а  оперните спектакли предполагат не само удоволствие - понякога вълнението и емоциите от една прекрасна вечер могат да бъдат доста изморителни за зрителите.

Но направих изключение за концерта, с който бе открит десетия фестивал „Опера в парка“, както и за „Дон Паскуале“ на следващата вечер, и не съжалявам. Присъствахме на истинска ретроспектива на най-доброто, което е представяла операта в парка през годините под музикалното ръководство на Григор Паликаров. Който струва ми се пръв дирижира преди 10 години оперна постановка в парка на Военната академия.

Макар да нямам спомен „Норма“, „Дон Карлос“ и „Евгений Онегин“ да са били представяни в парка, подборът на творбите следваше на практика всичко най-добро от репертоара на операта, което през последните години е играно сред вековните дървета.

Благодаря за блестящото изпълнение на тройката Габриела Георгиева, Светозар Рангелов и Нико Исаков на откъси от „Атила“ - опера, която почнахме да забравяме. Благодаря също за откъсите от „Дон Карлос“ – мисля, че няма нужда да се търси маркиз Поза надлъж и нашир, след като разполагаме с Наско Младенов.  И разбира се да не пропусна Цветана Бандаловска – истински стандарт за Чо Чо Сан.

И понеже операта не е само мелодрама, специално искам да отбележа, че вмъкването в концерта на откъси от „Любовен еликсир“ и „Пепеляшка“ беше блестящо, разбира се и заради изпълненията на Даниел Острецов, Наско Младенов, Николай Петров, Силвия Тенева и Стефан Димитров. Вярно е, че в София публиката не си счупва краката да ходи да гледа Доницети и Росини, но малко по-голяма настойчивост от страна на операта при представянето им няма да навреди. Впрочем на следващата вечер ми направи впечатление, че голяма част от публиката на „Дон Паскуале“ бяха италианци. Което не е само радостно – като си помисли човек, че срещу 10 евро получават спектакъл на европейско равнище, може направо тъжно да му стане, макар че това е тема за друг разговор.

Специално искам да отбележа две много свежи попадения, за които концертът ме подсети: Емил Павлов и Диана Василева. Ако Софийската опера няма в състава си този доста добър теноров глас (не знам да е щатен), значи всички губим. Видяхме го струва ми се един или два пъти като Ленски и това беше. Тази толкова трудна ария от „Евгений Онегин“, която изпя Павлов на концерта, ме кара да искам да го гледам в ролята. Диана Василева е певица, за която оперните театри трябва да наддават и която трябва да бъде лансирана по-често в роли, които й подхождат. Истински колоратурни сопрани както и истински тенори не се намират под път и над път.  Радвам се, че отново е част от колектива на СОБ и си мечтая за „Вълшебната флейта“ с нея, но за възрастни.  Моцарт също не е най-голямата слабост на българската публика, но както знаем публиката пък и потребителите изобщо са едно необяснимо чудовище. Може пък да се промени.  

Искам да отдам дължимото и на хора. И на оркестъра разбира се, но най-вече на хора. Защото СОБ разполага с ограничен състав, а тези певци минават така безстрашно от Вагнер към Росини през Верди по 2-3 пъти седмично, че понякога се чудя как изобщо успяват да превключат. Пожелавам наесен в новия сезон поне 15 щатни бройки отгоре, ако е възможно или максимално попълване на празните места, ако това е проблемът. Знам че са ценени, но за водещ оперен театър в страната са страшно малко.

Макар че има още оперни и балетни спектакли през юли и август, искам на целия колектив на Софийската опера и балет да пожелая едно вълнуващо лято и пълноценна почивка.

Новини и събития