След 16 години „Дон Жуан“ отново в Софийската опера - http://въпреки.com

„Нуждаем се от Моцарт, така както се нуждаем от закуска и всяка сутрин, за да започне деня се нуждаем от един душ. Моцарт е изключително важен, както за оркестъра, така и за певците и за всеки един човек“. Каза германският диригент Ерих Вехтер на среща в Софийската опера по повод предстоящата премиера на операта „Дон Жуан“ на Моцарт.

Той е поканен от академик Пламен Карталов в Националния ни оперен театър през 2011 година и ръководи оркестъра в мащабния проект с тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“. Първият му въпрос към маестро Карталов тогава бил: „Кога ще поставяме Моцарт? Кога за последно сте поставяли Моцарт?“. Отдавна не е поставяна опера на Моцарт в Софийската опера и балет, но сега предстоят и други заглавия на гениалния композитор.

Академик Пламен Карталов и Уго Де Ана - снимка архив на Софийската опера

По традиция Пламен Карталов представи екипа на постановката дни преди премиерата на „Дон Жуан“ на 18, 19 и 20 април. „След една серия на нови постановки „Дон Паскуале“ на Доницети, „Трубадур“ на Верди, „Легенда за езерото“ по музика на Панчо Владигеров, 2019 продължаваме със същата динамика, с която изпратихме и предишната година с други две премиери“, каза академик Карталов. Той представи своите колеги и именити творци с международен авторитет и кариера – диригента Ерих Вехтер, който всички познават от работа му на целия „Пръстен на нибелунга“ на Рихард Вагнер, „Аида“ на Верди и много други постановки; обичания от българската публика режисьор и художник маестро Уго Де Ана, който постави на сцената на Софийска опера „Аида“ на Верди, „Самсон и Далила“ на Сен-Санс, „Норма“ на Белини и сега отново е при нас. „Тук са и нашите солисти – в ролята на Дон Жуан имаме двама изпълнители – Вито Прианте и Петър Найденов, Донна Анна сме поверили на две изпълнителки Радостина Николаева и Цветана Бандаловска, Дон Отавио Даниел Острецов, Хрисимир Дамянов, Хуан Франциско Гател, Командора – Ангел Христов, донна Елвира - Габриела Георгиева и Лилия Кехайова, Лепорело – Андреа Кончети и Петър Бучков и други. Един голям състав от двойни и тройни изпълнители между най-добрите с международен състав. Предстои ни едно вълнуващо събитие, една нова концепция на „Дон Жуан“ на режисьора Уго Де Ана“. Подчерта с убеденост Пламен Карталов.

Един от най-привлекателните образи за творците

от всички области на изкуството е Дон Жуан. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения – опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби. За първи път легендата за неуморимия авантюрист и покорител на женските сърца намира място като сюжет на сценично произведение в пиесата „Севилският съблазнител” (1630) от испанския драматург Тирсо де Молина. След него писатели, между които Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин, композитори като Глук, Даргомижски и Рихард Щраус създават произведения върху същия сюжет. Едно от най-значителните от тях си остава операта на Моцарт. През януари 1787 г. Моцарт заминава с жена си за Прага на почивка у неговия приятел и голям почитател граф Тун. Там директорът на пражкия театър Бондини предлага на композитора да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Моцарт приема предложението и се обръща към придворния либретист Лоренцо да Понте, с когото вече е работил по „Сватбата на Фигаро“. Поетът бързо съчинява либретото и през май с. г. композиторът започва работа над музиката на „Дон Жуан”.

снимка архив на Софийската опера

За бързината, с която е завършена тази опера се разказват легенди. Една от тях е, че Моцарт пише прекрасната увертюра в деня на премиерата – на 29 септември 1787 г. в Прага. Спектакълът има невероятно голям успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата. Операта „Дон Жуан” е един от върховете в творческите достижения на гениалния композитор. Третата опера с либретист Лоренцо да Понте на Моцарт е „Така правят всички жени“ /„Così fan tutte“/. За първи път операта „Дон Жуан“ е поставена в Софийската опера през 1930 година под диригентството на немския диригент Херман Щанге. През юни 2003 година е премиерата на операта с режисьор Бина Харалампиева. Тогава съвсем младата Радостина Николаева е в ролята на донна Анна, а Дон Жуан е Юлиян Константинов. И сега след 16 години отново премиера на знаменитата опера.

А диригентът Ерих Вехтер продължи по темата Моцарт: „В Германия няма нито една опера, която да не поставя във всеки един сезон поне едно произведение на Моцарт. За оркестъра и за певците е много важно да могат да изпълняват Моцарт. Попитайте много певци, за които

Моцарт е лекарство за гласа.

А за оркестъра това е една изключителна дисциплина, а те се нуждаят от дисциплина, за да се изсвири, защото някои части са изключително трудни, технически погледнато. И, разбира се и за стила, по който се прави. Ако отдавна човек не е свирил Моцарт, не може да му влезе в маниера, в начина на изпълнение“. Споделя и за себе си как е работил и се е готвил за музиката на Моцарт. „Как можеш да свириш Моцарт, когато всичко е написано, то е като факсимиле в оригиналния текст. Аз съм го изпълнявал по записките на Моцарт, както той го е написал. Той е написал толкова много неща, че можеш всичко точно да направиш точно по фантастичния начин, по който е изказано от композитора. Всичко, всичко е казано и аз просто трябваше да изпълнявам. Това ме научи да не гледам Моцарт през Стравински, Чайковски и Рихард Щраус, както и Бетовен“.

Репетиция на “Дон Жуан” в Софийската опера - снимка архив на операта

На тази среща в Софийската опера предпремиерно за „Дон Жуан“ непринудено се получи и диалог, дори малко дискусионен между диригента и маестро Карталов, който обясни и репертоарната политиката на театъра: „В Софийската опера се постави и „Идоменей“, „Милосърдието на Тит“, много дълго време се играха „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички жени“. Но в последните години ние трябваше да дадем на нашия театър една международна известност, едно международно признание с нашия цикъл „Рихард Вагнер“. Много съм щастлив, че онази вечер от сцената на Софийската опера прозвуча Рихард Щраус с участието на нашия оркестър, който изпълни този огромен концерт с Анна Томова-Синтова /на 9 април/, а малко преди това направихме „Саломе“ на Щраус в Софийската опера. В проект е „Електра“ на Щраус в следващия сезон. Всеки немски театър може да направи Моцарт, но не всеки немски театър може да направи тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. Аз съм много щастлив със своите двама колеги, тука са и нашите вагнерианци, сега са моцартияни. Те могат да пеят всичко“.

Анна Томова – Синтова, една от най-забележителните певици на нашето време беше в София по покана на акад. Пламен Карталов,  за да подготви вокално-интерпретационно артистите, които ще участват в премиерата на операта „Дон Жуан“. На среща с нея преди концерта ѝ и по повод работата ѝ с певците тя сподели:

„Донна Анна беше моя визитна картичка

на представяне – всички мои американски дебюти –в Метрополитън в Ню Йорк, в Сан Франциско, в Чикаго – всички бяха с донна Анна, с почти един и същи състав, който се въртеше в цял свят. В гнездото в основата на тази опера лежи неимоверно нещо много силно от Моцарт. Светлината на неговата музика, която се чувства винаги във всички негови произведения. Не бива да забравяме, че тя е вдъхновител на велики композитори като Бетовен, Рихард Щраус, който е наблягал, че светлината на Моцарт е в основата на неговото вдъхновение за това, което и той е създал. Щастлива съм да изживея това отново в Софийска опера да бъде поставен Моцарт и една от неговите най-забележителни и силни опери „Дон Жуан“. А донна Анна специално принадлежи към моите най-обичани партии, въпреки че всички са родни деца и обичани. Щастлива съм тук това да бъде предавано сега от хубави певци като Радостина Николаева, като Цветана Бандаловска /като донна Анна/, Габриела Георгиева /като донна Елвира/ – прекрасен състав на Софийска опера, които с голяма гъвкавост, с една спонтанност, с ентусиазъм, с отворено сърце да контактуват и да произведат нещо много ценно и ново за самите тях след един активен период на Вагнер и други различни произведения, които се поставят тук. Моцарт има специални изисквания, защото пеенето и интерпретацията е въпрос на овладяване на стил. Певческата позиция е една, но стилът е този, който различава и езика, на който се пее. Имахме много активен, много хубав период на интензивна работа от самото начало, от първия ден. Смея да кажа, че всички, всеки поотделно успя да открие много себе си и да развие себе си от творческа страна в позитивна посока напред. Българските гласове, това е известно, са най-красивите в света. Винаги – това е типично, колкото и нови сили да идват от различни страни българският певец носи нещо много типично“. /Целият разговор с Анна Томова – Синтова може да прочетете тук/.

Анна Томова - Синтова и Пламен Карталов - снимка © Стефан Джамбазов

За подготовката си по партията на донна Анна заедно с маестра Синтова Радостина Николаева разказа: „Нямам думи да изразя какво беше за нас работата ни с Анна Томова – Синтова. Имах щастието през 2006 година в Стара Загора да се запозная за първи път с нея и да се докосна до нейното изкуство по отношение на Моцарт, по отношение на донна Анна. Сега след толкова години се преоткриваме една друга, за мен този прекрасен образ на донна Анна, който е изключително предизвикателен като изпълнение и като интерпретация. Анна Томова-Синтова е невероятен изпълнител, невероятен човек. Беше страхотно удоволствие тя да ни води в този стил на Моцарт. Наистина е голямо предизвикателство, тъй като изисква голям самоконтрол, концентрация и тя по един непринуден, човешки, топъл, майчински начин ни приобщи към изкуството на Моцарт.“ Любопитно е, че още като студентка трети курс в Музикалната академия Радостина дебютира 1998 година в Русенската опера именно в „Дон Жуан“, но като донна Елвира.

И Цветана Бандаловска от години изпълнява донна Елвира, а новата среща със световната оперна звезда открива и специални моменти в професионалния ѝ път. „За първи път се срещнах с Анна Томова-Синтова, когато подготвях ролята на Саломе през 2008 година. Оттогава нашето сътрудничество, нашият контакт е непрекъснат. Ние с нея общуваме, пишем си, разговаряме и за мен това беше един дар Божи тя да ни подготви за „Дон Жуан“. Аз от години вече пея донна Елвира и за мен беше предизвикателство, защото режисьорът каза, че ме вижда като донна Анна. Предизвиках самата себе си отново да вляза в ролята на донна Анна, която съм изпълнявала преди 20 години като съвсем млада певичка /смее се/, певица на български. Тоест за мен това е една съвсем нова роля, защото езикът е италиански и това е една нова роля. Такава личност като Анна Томова – Синтова те вкарва в едно друго измерение. Там се работи на съвсем друга вибрация. Тя е един изключително проницателен човек, който вижда веднага дали има проблем, къде нещата не са точни. Изключителен опит! Чухме думите на Херберт фон Караян през устата ѝ. Тази нишка, която тя предава и изглежда това е една мисия за нея да предаде нататък това, което знае и тя умее да го прави, умее да види почвата, начина, по който тя да засее това семе. Специално за донна Анна – това е една от най-трудните сопранови роли. Това за гласа е предизвикателство, защото гласът има едно удобство, предопределеност, т.е. ние излизаме от комфорта на гласа. Донна Анна се пее от по-плътен сопран като традиция и това вече е техническата трудност, която стои пред певеца и се изисква безкрайна концентрация и внимание през цялото време – никакво отпускане! Самият образ на донна Анна е много интензивен, защото тя всъщност е стената, в която Дон Жуан се блъска и тръгва надолу към бездната. Моята благодарност към Анна Томова – Синтова е огромна. Надявам се отново да се връща в Софийска опера и да ни подготвя, за да може и ние след време да предадем нататък“.

снимка архив на Софийската опера

Срещата в Софийска опера по повод предстоящата премиера на „Дон Жуан“, извън детайлите по подготовката й беше и преклонение, възхита, обич към музиката на Моцарт, която продължава да живее, да диша, неотменно любима и на съвременния човек. А режисьорът, сценограф и художник на костюмите Уго Де Ана сякаш прави обобщението:

„Дон Жуан“ е една мощна опера, гениална.

Много сложно е да се подберат цветовете, защото всичко се случва през нощта. Това е една безкрайна опера по един или по друг начин. Тя е и комична, и драматична, и има връзка и със свръхестественото – смесени всички заедно само в един спектакъл не е възможно да бъде направена с една обща визия на атмосферата. В най-сложната работа, която човек среща и трябва да бъде направена е именно работата с певците, които са актьори. Много е важно те да бъдат герои, които да могат да изживеят всички тези ситуации и при това да пеят и да се движат във всички тези театрални стилове. В даден момент, даже, тази опера е изключително съвременна не само в структурата си, но и заради конфликта. Да не забравяме, че тази опера има не само музика, но и много литературни и философски интерпретации, което създава един вид проучване, което се прави около тази опера. Това трябва да е отправната точка, когато тя тръгва да се поставя. За един режисьор има много възможности да бъде направена. Колкото повече се проучва, толкова повече се върви напред и усещаш, че си толкова неспособен да я направиш. Това не го казвам само аз, а и много големи режисьори. Това е много важно. Това е една толкова гениална опера, сложна, монолитна и човек не знае откъде да започне да я прави за сцената. Не можем да станем Микеландежело, но можем да направим това, което е перфектно в нея, според нашите възможности и талант. Много съжалявам за това, ние сме ограничени в своето черно-бяло“. Думите му бяха посрещнати със смях и ръкопляскания.

снимка архив на Софийската опера

А той допълни, че„Дон Жуан“ ще е четвъртата му постановка тук. „Решихме да я направим, защото е опера, която от много години не е поставяна в Софийската опера и за мен творбата е като крайпътен камък, маркова и значима.  По-трудно е, отколкото си представях, че можеше да бъде направено и създадено. Важното е да се знае, че в списъка на най-поставяните опери в света на първо място са три опери на Моцарт, а „Дон Жуан“ е „едва“ на седмо място от най-поставяните опери в световен мащаб. Ето защо изключително важно е софийската публика да може да се доближи до такъв шедьовър. Софийската опера прави огромно усилие, за да постави и да направи спектакъл, който да спази всички правила, точно музиката на Моцарт, както е написана. А певците още повече, защото имаха възможността да бъдат подпомогнати с подкрепата и сътрудничеството на голямата певица Анна Томова – Синтова, която изключително много работеше с нашите певци“.

Според изпълнителите публиката ще ахне от красотата на сцената. В сценографията са използвани репродукции от музея „Прадо“, мебелите са доставени от Испания, а костюмите и обувките от Италия и всичко е финансирано от Софийската опера. Подчерта маестро Карталов и допълни с важни моменти от плановете и целите на театъра:

„Екипът от дълго време се труди с този шедьовър на Моцарт.

Една от сериозните политики на нашия театър и на ръководството е да откриваме и да даваме шанс на млади артисти, на млади имена, на нови гласове. Иначе как ще има едно наследство, една традиция, когато не се започне от някъде. Заедно с „Дон Жуан“ вече започнаха репетициите на операта „Аполон и Хиацинт“, една от ранните на Моцарт /премиера на 16 май/. На малката сцена с най-млади артисти ще видите още един шедьовър от младия Моцарт. Всички тези колеги, които тук присъстват са вече от нашите първи сили на театъра, но имаме и дебютанти. От миналия сезон тук започна серия от млади артисти, които аз специално поканих за „Янините девет братя“ на Любомир Пипков и всичките „братя“ в момента имат централни роли. Това беше задачата. Младите певци в Софийската опера – те са вече твърде много, а всички порастват, естествено и трябва да идват и нови, и нови попълнения. Ние имаме специална грижа към младото поколение и не само към оперните артисти, но и към балетните артисти и към младите оркестранти. Ние имаме отвореност към поколението млади творци на сцената на Софийската опера“. Пламен Карталов само загатна за предстоящите летни фестивали, за които вече има голям интерес и за постановка отново на Вагнер „Тристан и Изолда“ с участието на великолепните Радостина Николаева и Цветана Бандаловска. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на Софийската опера и Стефан Джамбазов

http://въпреки.com

Новини и събития