Вера Немирова: Да не забравяме корените си и да се връщаме към тях - Оля Ал-Ахмед, БТА

Вера Немирова Вера Немирова

София, 23 март /Оля Ал-Ахмед, БТА/

Да не забравяме корените си и да се връщаме към тях, винаги трябва да се завръщаме към своя дом, към хората, които обичаме. Това каза в интервю за БТА оперният режисьор Вера Немирова за посланието на новата й премиера - "Котката" в Софийската опера и балет днес и утре.

В семейната опера "Котката" Вера черпи вдъхновение от своите корени, от безгрижното детство и спомените за първите й режисьорски опити, от дългите дни и вечери, прекарани на репетициите и представленията на нейната майка в различни театри, от спомените и разказите за нейния баща. Загубва баща си много малка - била е само на девет години, но съдбата решава тя да поеме неговия път и да превземе с необикновения си талант най-престижните европейски оперни сцени. Вера успява да развие с пълна сила крехката тенденция, която Евгени Немиров се опитва да наложи и в България в онези трудни времена - да бъде новатор и реформатор в най-консервативното изкуство - операта.

Вера Немирова е от семейство на творци. Нейн дядо е Добри Немиров (1882-1945 г.), известен белетрист, член на Съюза на българските писатели и негов председател от 1937 г. до 1940 година. Добри работи като библиотекар в Българско книжовно дружество до 1918 г. и в Министерство на благоустройството. Бащата на Вера Немирова е оперният режисьор Евгений Немиров (1912-1981 г.). Той е един от създателите на Русенската опера и е автор на много трудове за развитието и пътя на българския оперен театър, режисьорски концепции, непубликувани поеми, либрети за оперни произведения. Скулптурни работи, участвали в изложби, десетки сценографски скици и скици за костюми към неговите постановки оформят творческия лик на този българин.

Вера Немирова постави през сезон 2008/2009 в Софийската опера и балет "Момичето от Златния запад" на Джакомо Пучини на световно ниво. Диригент на спектакъла бе Владимир Гяуров. През сезон 2011/2012 година операта "Любовен елексир" от Гаетано Доницети се радваше на огромен успех.

Както споделя пред БТА Немирова предстои й да постави в Залцбург през 2020 година "Дон Карлос" с голямата руска и световна оперна прима Анна Нетребко.
Следва цялото интервю:

Въпрос: Предстои българската премиера на семейната опера "Котката" в Софийската опера. Като режисьор, бихте ли пояснили в какво се крие българското в тази премиера? Защо тази опера е фамилна, семейна?

Отговор: Тази опера е написана по поръчка на Щатсопер Хамбург, операта разказва трогателна история, свързана с операта в град Русе. Операта е фамилна, тъй като не е предназначена за определена възрастова група, а за цялото семейство. Историята е човешка, и всеки един би могъл да е съпричастен към нея. Включени са сцени от действителността, каквито могат да се видят във всеки оперен театър, представени комично, с любов, радост и динамика. Партитура, оплитаща в едно съвремие и любими теми от прочути опери. Удоволствие за ушите на познавачи, както и за малки зрители, които се очаква да направим любители на операта. Първата премиера е била на 15 октомври 2016 г. в Хамбург.

Въпрос: Разкажете ми малко повече за тези Ваши "срещи с една необикновена котка"?

Отговор: Котките имат девет живота. В тези думи звучи идеята за прераждане или за втори шанс в живота. Изглежда невероятно и все пак настройва някак си човека да очаква с надежда нещо ново. За Иванка този принцип важи наистина. Нейното родно място се свързва лесно с тази идея, защото това е един оперен театър. Там, където всяка вечер се събуждат за нов живот в светлината на прожекторите митове и герои от различни легенди.

Иванка бе една от котките, които населяваха моето детство. Тя живееше все пак не в съседния двор, като всички останали обикновени котки, а в разказите на моя баща. Иванка беше истинска. Тя живееше в операта в град Русе. Русе е градът, в който моят баща е работил много години като режисьор в Операта. Свързан в историята си по Дунава с Австро-унгарската империя, и чрез Ориент експрес с останалата част на света. Русе е все още един от най-интересните градове на България, където навремето с параходите по Дунава са пристигали първите пиана и немската дума "butter" (масло) от Виена.

В новооткритата Опера (1949 г.), която населението на града с много любов изгражда след края на Втората световна война, се играят опери от всички времена и стилове. На графика за репетициите стоят тогава имената на много интернационални звезди на оперната сцена и като малка шега често на края е и името на котката Иванка, която е поръчана за една или друга корепетиция или балетен екзерсис. Това повдигало настроението на всички, тъй като Иванка е била нещо като талисман на Операта. Нейната територия се простирала от кафето на театъра до гримьорните на артистите, но Иванка най-много обичала сцената. На всеки спектакъл си намирала нейното място сред певците.

Аз не мога да кажа дали намерих Иванка или тя намери мен, но аз се радвах, че тя се определи за мен, избра ме. Понякога котките правят това с определени хора и малко по малко тя ми се довери.

Въпрос: Как се роди, всъщност, това произведение, написано от Масимилиано Матезич? Какво ли е вдъхновило автора, според Вас?

Отговор: Вдъхнови го самата история. В един слънчев следобед през май 2015 г. седяхме с Масимилиано Матезич след една репетиция в кафето на театър Базел. Масимилиано търсеше сюжет за детска опера. Изведнъж тя дойде отново при мен - котката Иванка. Гледаше ме с нейните кехлибарени очи и като че ли казваше: "Разкажи моята история". Дълго седяхме заедно и мислихме как от приключенията на Иванка да направим една сценична история. Тогава дойдох до идеята - в различни опери, в които Иванка обичала да излиза на сцената да цитираме в нашата история. Бързо се формираха характерите: една хитра, смела котка, която обича да излиза на сцената по време на представление, за да "пее", не обича да лови мишки, една екстравагантна примадона, която вижда в Иванка конкурентка, оперният директор, който все още е влюбен в примадоната, Фалана, реквизиторът, който обича своята котка като родно дете, тримата котараци - сценични работници, две кучета и други животни като малките мишки или балетмайсторът-плъх. Ние всички бяхме очаровани от тази идея и пътуването за осъществяването й можеше да започне.

Самият композитор Масимилиано Матезич разказва за неговата музика на "Котката" следното: "За мен действието се случва преди 100 години в последните години от златната епоха на операта в Австро-унгарската империя. Музикалният стил не се отдалечава от последните виенски опери на Щраус, Землински, Корнголд. Във всеки случай е видяна през една лупа на времето или може би чута от котешки уши. Както действието върви на две нива на сцената и в задния двор, моята музика върви също на две нива в тези два свята. На сцената се репетират класики на оперния репертоар, "Бохеми", "Лакме", "Евгений Онегин". Отзад обаче Иванка носи по животински начин със себе си нейните ежедневни истории и ги озвучава. Тя се бори срещу примадоната и мяучи по вагнерски с бойни викове и сексапилни кубински ритми. Нейното музикално кредо се движи между виенския валс и славянската меланхолия. Тя кокетира с испански ритми като пее Кармен и завърта главите на котараците, но нe може да възпре и нейната животинска еротика. Така светът зад кулисите се превръща в едно място на симпатични абсурди от оперния свят, едно пътуване в света на музикалния театър, което кани както подрастващия слушател, така и меломана".

Въпрос: Нещо повече за композитора Масимилиано Матезич?

Отговор: Роден е във Флоренция през 1969 г. Масимилиано Матезич завършва дирижиране и композиция в консерваторията Луиджи Черубини във Флоренция и във Hochschule fur Musik във Фрайбург, където се премества през 1994 г. След дипломирането си през 1996 г. е асистент на Петър Гюлке (1996-2000), директор на Камерния оркестър (1997-2002 г.) и от октомври 2014 г. професор по оркестрово ръководство в същата институция. Като постоянен директор на Младежкия оркестър на Цюрих той има интензивна концертна дейност в Швейцария, Италия, Испания, Канада, Южна Корея, Япония, Аржентина, Южна Африка, Тайван и Сингапур. Като гостуващ режисьор ръководи множество европейски оркестри. Масимилиано Матезич е гост-професор в Музикалната академия в Кавазаки и заедно със съпругата си Дария Запа е художествен ръководител на Фестивала на Стил (Kaiserstuhl, Швейцария).
Камерната опера "Котката Иванка", поръчана от Хамбургската опера, е приета с голям успех от публиката и критиците по време на първото изпълнение (октомври 2016). През ноември 2017 г. в престижния Festspielhaus в Баден-Баден е представена нова версия на същата творба.

Въпрос: На 23-ти март в Софийската опера ще бъде премиерата на "Котката", написана по поръчка на Щатсопер Хамбург и разказва трогателна история, свързана с операта в Русе. Каква е всъщност историята с котката?

Отговор: Тази котка наистина е живяла в русенската опера. Котката е реагирала на определени ноти, които е пеела една от певиците в операта. И, точно, когато тя запявала, котката Иванка излизала на сцената и започвала неистово да мяука, пригласяйки на певицата. Примата се разсърдила и поставила условия на директора на операта: или тя, или котката. Изборът на директора се спрял на оперната прима.Той заповядал да изхвърлят котката на една гара, гарантирайки, че тя никога няма да намери пътя назад и да се върне. Обаче след четири месеца котката се завръща. Била слаба, изтощена и гладна, но се върнала там, където се чувствала добре в първоначалния й дом - в операта в Русе.

Тази история е намерена в дневниците на Георги Чендов, някога директор на русенската опера. В спомените му тази история е описана така: "С постановката на "Лакме" е свързана и една трагикомична случка. Кой знае защо, в първо действие Евгени Немиров бе дал в ръцете на англичанката Мистрис Бентсон поводите на две големи породисти кучета. Ролята се играеше от живописната с корпулентността си Снежина Якимова. Режисьорът, изглежда, искаше да покаже образа на ексцентрична и забавна пътешественичка, чужда на патриархалните нрави на далечната и непозната Индия. Кучетата обаче се оказаха лоши и недисциплинирани актьори - през цялото време скачаха и теглеха в различни посоки своята стопанка. Развръзката дойде, когато на сцената се промъкна отнякъде Иванка - любимата домашна котка на Фалана. Изведнъж, кучетата настръхнаха, разтвориха широко паст и се хвърлиха като бесни срещу котката. Тя не се уплаши, прояви упорития си женски характер и почна да се разхожда предизвикателно по сцената. Тогава двата озъбени дракона повлякоха изненаданата Мистрис, усукаха й полата, запретнаха я до кръста и докато тя се опомни, се видя повалена на пода с два високо вирнати крака. Трябваше да спуснем завесата. Половин час публиката не можа да сподави своя смях. Той звучи и досега в ушите ми и ми напомня за правилото, че на сцената не бива да излиза нищо, което не се поддава на контрол и самоконтрол. Георги Чендов, "Пауново перо", Издателство "Вулкан 4", София, 2006, стр. 272"

Въпрос: Какво се крие, според Вас, в тази история? Има ли мистика, или трябва да си направим други, по реалистични, изводи?

Отговор: Мистика има във всичко, свързано с котките. Неслучайно хората казват, че котките имат девет живота, а в някои държави ги боготворят. Котките са добри приятели на хората и са привързани към техния дом. Изводът в тази семейна опера е, че винаги трябва да се завръщаш към своя дом, към хората, които обичаш. Въпреки че всеки е свободен да си прави неговите изводи.

Въпрос: С какво историята с котката вдъхнови Вас, като режисьор и автор на либретото?

Отговор: С историята на тази котка е запознат целия град Русе. Тя действително е съществувала, била е любимец на певците в русенската опера и всеки артист, преди да излезе на сцената се е считал за щастлив, ако котката се отърка в него. Котката е талисман за почти всички певци, с изключение на примадоната, защото понякога допълвала нейното пеене на сцената със своето нежно мяукане. Затова примадоната не я е обичала.

Въпрос: Какво е посланието на това произведения към зрителите? А какво е Вашето послание, като режисьор на семейната опера "Котката"?

Отговор: Моето послание е да не забравяме корените си и да се връщаме към тях.

Въпрос: Вашето пролетно предпремиерно пожелание към аудиторията?

Отговор: Да са здрави и щастливи зрителите на "Котката", да обичат животните, да вярват в чудеса и да се усмихват често, въпреки това, което не искаме да ни се случи.

Въпрос: Бихте ли загатнали Вашите творчески планове след "Котката"?

Отговор: Да, с удоволствие бих споделила пред Вас, че ми предстои да поставя в Залцбург през 2020 година "Дон Карлос"с голямата руска и световна оперна прима Анна Нетребко.

/АМ/

 http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1979835?fbclid=IwAR3vSDc6xvDiFKOtgQYlbkmbmTxsVEROTfJl4I2RmsHqsfA2FK8Q1o0gQS0

 

36675550 10212048620627188 5236997840424665088 n 150


София, 23 март /Оля Ал-Ахмед, БТА/

Новини и събития