История на създаването на РЕКВИЕМ на Джузепе Верди

Първа заглавна страница на изданието, Ricordi, 1874 Първа заглавна страница на изданието, Ricordi, 1874

VERDI200Джузепе Верди

Замисълът на „Реквиема” се отнася към края на 1868 година; смъртта на Росини инспирира Верди да почете паметта на „най-уважавания италиански композитор”. Идеята е най-добрите композитори на онова време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Росини. По жребий на Верди се пада заключителната част, по принцип най-привлекателна за композиторите – Libera me. Този „Реквием” бил написан през ноември 1869 година, но така и не бива изпълнен.

Алесандро Мандзони

Manzoni200По-късно Верди решава да напише свой собствен „Реквием” в чест на Росини; работата обаче тече мудно; като тласък за по-скорошното й завършване (по това време Верди вече е композирал няколко части) послужва смъртта на знаменития писател Алесандро Мандзони (22 май 1873), пред когото Верди се прекланя още от младежките си години, считайки го за „образец на добродетелта и патриотизма”.

Verdi Requiem poster 1874 200Верди завършва своя „Реквием” на 10 април 1874 година. Първото му изпълнение се състои в годината на смъртта на Мандзони – на 22 май същата година, в миланската катедрала „Сан Марко”; зад диригентския пулт застава сам авторът. След няколко дни „Реквиемът” с огромен успех бива изпълнен в Миланската „Скала”, също толкова успешно през 1875 година преминават под диригентството на автора и премиерите в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург…

По признанието на самия композитор, първоначално той взема за образец Реквиема в до минор на Луиджи Керубини, съчинение за хор, без солисти, в което на оркестъра като цяло е отредена доста скромна роля – но в процеса на работа Верди твърде се отклонява от този образец: в неговия „Реквием”, в допълнение на големия четиригласен хор и пълния симфоничен оркестър, присъстват и четири солиста: сопрано, мецосопрано, тенор и бас. По стил, с многобройните ариози а ансамбли – дуети, терцети и квартети – с истински италианската оперна кантилена, „Реквиемът” на Верди повече напомня неговите късни опери, най-вече „Аида”, отколкото творбата на Керубини и други негови предшественици. Ролята на оркестъра в този Реквием излиза далеч извън рамките на обикновения акомпанимент.

Може би поради факта, че смъртта на Мандзони е била за Верди огромна лична загуба, той създава произведение дълбоко драматично, с присъщата на романтизма острота на преживяванията, отчетливо отличаващо се даже от неговите собствени, написани по-късно „Четири духовни песни”, издържани в строг, напълно „църковен” стил. В „Реквиема” този стил напомня само Agnus Dei.

Своя „Реквием” Верди написва върху каноничен латински текст, ето защо в Секвенцията пред нейната последна част – Lacrimosa, у Верди се повтаря първата част – Dies irae, страховита картина на деня на Страшния съд, Йом Кипур, и още веднъж Dies irae звучи в заключителната част – Libera me; по този начин темата за Страшния съд е вплетена в целия „Реквием”, което не е условие на канона; както предполагат някои музиковеди, за Верди това не е Денят на изкуплението сам по себе си, а безжалостната инвазия на смъртта, отстъпваща само в лиричните, умиротворени части на „Реквиема”, в композиторът влага цялото си мелодично дарование.

„Оперността” на този Реквием още при първите му изпълнения предизвиквала спорове, несекващи и до днес: по какъв начин включването на елементи от операта се е отразило на литургичния стил на творбата – навредило ли й е или я е направило по-съвършена?…

200verdi requiem toscanini milanov roswaenge 2 ipcd 1058 5В Европа „Реквиемът” на Верди веднага печели аудитория; по думи на очевидци, неизменно бивал бурно аплодиран, някои части се изпълнявали повторно. Наред с това извън пределите на Италия отношението към „Реквиема” в някои страни било, а отчасти си остава двойнствено и днес: той се счита за произведение, принадлежащо по-скоро към оперния жанр, отколкото литургично, и се изпълнява като емблематична, изключителна музикална драма; до такава степен, че „Реквиемът”, както опера, бива делен на „първо” и „второ” действие. По отзиви на критици, досега само най-добрите италиански диригенти – на първо място Артуро Тосканини (нему принадлежи и първият запис на творбата – на 27 май 1938 в година с Лондон с оркестъра на ВВС) и Карло Мария Джулини – се удава да извадят на повърхността религиозното чувство в произведението на Верди, да го накарат да прозвучи именно като заупокойна меса.

Така или иначе, заедно с „Реквиема” на Моцарт,  „Реквиемът” на Верди се явява едно от най-изпълняваните произведения в този жанр.

Новини и събития