120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ

Панчо Хараланов Владигеров е роден в Цюрих на 13 март 1899 година. Само два месеца след раждането на близнаците Любен и Панчо, семейство Владигерови се връща в родния Шумен, където преминават детските години на композитора. Първите си уроци по пиано получава от майка си, а по-късно започва да взима уроци от Паула Вайсман, пианистка, близка на семейството му. След смъртта на бащата майката се мести с двете си деца в София където музикалното образование на Панчо започва в Частното музикално училище. Големият чешки музикант и основател на клавирната школа в България Хенрих Визнер му преподава пиано, а теория на музиката учи при известния в епохата композитор Добри Христов. По това време Владигеров прави първи опити в композирането. Заедно с брат си и майка си Панчо Владигеров заминава за Берлин и от 1912 до 1915 година изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в немската столица при Хайнрих Барт и Паул Юон, след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. Учи пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 година.

Още като студент има първите си големи успехи. Два пъти печели Менделсоновата награда, която е ежегодно отличие, което се дава от композиционния отдел на Академията. Първия път наградата е за „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“, a втория път – Трите импресии за оркестър из оп. 9 - „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“.

В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин. Това е голям акцент в житейския му и творчески път. В продължение на 11 години Владигеров пише музика за спектаклите на големия немски режисьор, поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена. В този период пише музиката към „Цезар и Клеопатра“ на Шоу, „Сънна игра“ на Стриндберг, „Юдит“ на Хебел, „Тебеширеният кръг“ на Клабунд, „Юарец и Максимилиан“ на Верфел, „Много шум за нищо“, „Венецианският търговец“ и „Дванайсета нощ“ на Шекспир.

До 1932 година Владигеров живее в Германия. Макар и далече от родината той създава ярки народностни произведения, които привличат вниманието на европейската музикална общественост. Изпълнената за пръв път на 27 януари 1923 година Рапсодия „Вардар“ печели широка международна известност. Първоначално композиторът я създава като произведение за цигулка и пиано. Той много често концертира заедно с брат си Любен, който е цигулар. Огромният успех, с който двамата изпълняват „Вардар“ подтиква композитора да оркестрира творбата. В този период Владигеров създава Концерта за цигулка, Втория концерт за пиано и оркестър, цикъла пиеси за пиано „Седем екзотични прелюдии“, „Класично и романтично“, редица пиеси за цигулка и други инструменти. Концертира със свои творби в Германия, Франция, България.

През 1932 година Панчо Владигеров се завръща в България и става професор по пиано и композиция в Музикалната академия, където работи в продължение на повече от 40 години. Обогатява жанрово творчеството си с произведения като операта „Цар Калоян”(1936), която е поставяна и в чужбина, Симфония №1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), „Импровизация и токата“ (1942), балета „Легенда за езерото“ (1946), „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Еврейска поема“, „Люлински импресии“, клавирните миниатюри „Шумен“ „Епизоди“ и „Акварели“. На 3 октомври 1937 е изпълнен за пръв път Третият концерт за пиано и оркестър. В този период Владигеров пише и Първата си симфония в Ре мажор, Струнен квартет в Сол мажор,  „Четири румънски симфонични танца“. Превръща двете пиеси за пиано „Импровизация“ и „Токата“ в ярки оркестрови творби.

Като пианист от висока класа Владигеров създава над 60 пиеси за пиано, включени в 14 опуса. Повечето от тези творби носят програмни заглавия и са абсолютно свидетелство за ненадминатите умения на композитора и търсенето на единство между техника и съдържание. Клавирните творби на Владигеров носят общия белег на цялото му творчество – експресивен изказ с виртуозен блясък или плавно разказвателен, граничен с елегичност и подчертан лиризъм.

Въпреки че проявява предпочитание към симфоничната музика, Владигеров създава и много вокално-инструментални творби с висока художествена стойност.

В периода от 1936 до 1942 година той е представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949, член е на жури на престижни международни конкурси.

След Втората световна война Владигеров пише Симфония №2 „Майска“ (1949), увертюрата „Девети септември“ (1949), както и масови хорови песни.

През 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер” за принос в европейското културно наследство.

Композиторът работи дълго като професор по композиция в Музикалната академия в София, която от 1995 година носи неговото име. Създава професионална композиторска школа и възпитава цяло поколение композитори като Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Красимир Кюркчийски, Александър Йосифов, Юлия Ценова, Георги Костов, Константин Илиев.

За големия му принос за развитието на българската музикална култура , Владигеров е удостоен с всички най-високи държавни отличия.

Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 г. в София.

Интонационната линия на творбите на Владигеров е в пряк контакт с градския фолклор, но пречупен през призмата на неговия личен почерк. В музиката му съществува, макар и не пряка, връзка с късния романтизъм и импресионизма. Първите български композитори Емануил Манолов, Панайот Пипков, Добри Христов, Маестро Георги Атанасов имат задачата да положат началото на културния музикален живот и да създадат основа за развиване на традиция. Следващото поколение музиканти, сред което творци като Владигеров, Пипков и Големинов доближава българската музика до езика на съвременното световно творчество. Панчо Владигеров заема централно място в развитието на българската композиторска школа. Творчеството му се отличава с търсения в музикалната форма от песента до операта, балета, симфонията и инструменталния концерт. Той е блестящ оркестратор, който имплантира фолклора и европейските течения в контекста на своите идеи.

 Балетът „Легенда за езерото“ е сред онези големи достижения на майсторството на композитора. Той приковава вниманието с присъщата за композитора звукова пищност, с драматизма, постигнат с големи контрасти, с широтата и мащаба на звученето си.

Новини и събития