БНР - "Искам да "вградя" Тоска в себе си - Александрина Пендачанска след успешната си премиера
20 дек 2017

БНР - "Искам да "вградя" Тоска в себе си - Александрина Пендачанска след успешната си премиера

http://bnr.bg/post/100910827/iskah-da-vgrada-toska-v-sebe-si-aleksandrina-pendachanska-sled-uspeshnata-si-premiera

Не е тайна, че всяко свое появяване на българска сцена Александрина Пендачанска превръща в събитие. Така беше преди пет години, когато отбеляза четвърт век от своя дебют с незабравим концерт в столицата. Така е и след артистичната ѝ премиера в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини. Първите две представления с нейно участие бяха на 8 и 10 декември пред препълнената зала на Софийската опера. Поради големия интерес, преди края на годината предстои още едно – на 20 декември. Диригент на спектакъла е Григор Паликаров, режисьор Пламен Карталов. В ролята на Каварадоси на 8 и 10 декември чухме Камен Чанев, а в последния спектакъл тази роля ще изпълни Мартин Илиев.

Както е известно, Александрина живее в Париж от години. Ангажиментите ѝ в оперните театри по света са толкова много, че трудно намира време за обикновените неща от живота. Джиджи, както я наричат близки и приятели, неведнъж е споделяла, че изключително много държи на семейството си. Доказала е също, че България си остава за нея „у дома“ – място, наситено със спомени, с очарованието на младостта и първите стъпки във всичко. Затова и нейната първа „Тоска“ е на софийска сцена.

Тоска е една от ролите, заради които станах певица – споделя Александрина. – Но не исках да избързвам, трябваше да съм сигурна, че е дошъл моментът, че не рискувам с тази роля. Мисля, че сега беше точното време. Майка ми учеше „Тоска“ когато бях на 13-14 години. Това е втората опера след „Манон Леско“, която предопредели съдбата ми. Толкова много обичам тази музика, толкова много харесвам тези две произведения. До голяма степен наистина „Тоска“ ме накара да осъзная, че за мен няма друг път. Слушайки как майка ми работеше над нея, слушайки записите на творбата, разбрах, че няма друг път за мен. Съвършеното изпълнение на Тоска е това на Мария Калас. Не се е родила певица, която „да я надскочи“. Няма друг модел, ако някой ви каже нещо различно, просто ще излъже. Това е и най-голямата трудност – да пресъздадеш нещо, което хем да не противоречи на този идеал, хем да не бъде имитация. Такъв беше и моят подход. Най-трудната задача беше „да я вградя“ в себе си по такъв начин, че тя да бъде моя. Първоначалната идея за спектакъла дойде от маестро Михаил Ангелов, когото за съжаление загубихме това лято. Разговорът ни с него беше през февруари. Казах му, че имам време през ноември и той предложи да научим „Тоска“, както и да говорим за този спектакъл  с г-н Карталов, директор на Софийската опера. Аз се надявах, исках, мечтаех да науча „Тоска“ с маестро Ангелов. Така, както майка ми подготви същата роля заедно с него преди толкова години. Но когато дойде моментът, него вече го нямаше. Много пъти имах нужда от съвет, от подкрепа и тогава си представях какво би казал той.

Третото представление на „Тоска“ с участието на Александрина Пендачанска съвпада с Игнажден – един от най-големите традиционни празници от българската коледната пореди. Според фолклорните представи, този ден до голяма степен определя бъдещата година.

Много е хубаво, че третото представление е на Игнажден. Шегувахме се със съпруга ми, че цяла година ще ми върви да пея „Тоска“. Нали се вярва, че каквото правиш на този ден, ще правиш следващата година. На Игнажден съм на работа, да видим как ще бъде… Мисля, че оттук-нататък тепърва ще пея тази опера. Радвам се, че за Коледа ще бъдем със семейството ми у дома. Нямаме никакви специални ритуали около празниците, единствено се опитваме да бъдем заедно когато и колкото е възможно. Според мен е трудно човек да винаги остава добър. Много по-лесно е да се „подхлъзне“ и да отиде в мрака. Затова в тези истински светли дни пожелавам на най-близките си, на себе си, а и на всички хора да се заредим с любов и светлина. Да се борим ежедневно и постоянно да пребиваваме в любов и светлина.

Дали игнажденският спектакъл на „Тоска“ ще се окаже някакво предзнаменование за бъдещето, предстои да видим. Но това, което със сигурност е записано в календара на Александрина за следващите месеци са няколко ангажимента. Сред тях е ролята на Сантуца от „Селска чест“ (на Маскани) в Брюксел, концерти-спектакли, посветени на 30-годишнината от началото на кариерата ѝ (започнала на 16-годишна възраст), както и първата ѝ роля на Елизабет в „Дон Карлос“ (от Верди), която също очаква с нетърпение.

Звуков файл