в.Животът днес, Петър Галев - Операта и балетът са конвертируемата валута на България

По повод най-новата премиера на Софийската опера и балет - „Корсар“ си дадох сметка, че ако човек разгледа репертоара на Националния ни балет, без да е запознат в подробности с развитието му през последните години, със сигурност ще предположи, че става въпрос за трупата на някой от световните театри, които имат многомилионни бюджети и огромна поддръжка от съответните държави и богати спонсори.

Примабалерината Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджитанев

Няма значимо класическо заглавие, което да не се изпълнява от първата ни балетна трупа. Като се започне от „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Жизел“, „Дон Кихот“, „Баядерка“, „Лешникотрошачката“, „Силфида“, преминем през „Дамата с камелиите“, „Кармен“, „Петрушка“, „Жар птица“ и се стигне до „Зорба“ и „Рапсодия в синьо“. При това поддържани едновременно в афиша!

Затова, без България да е водеща икономическа и геополитическа сила, класическото ни сценично изкуство далече надминава мястото на страната ни в другите международни класации за различните  области на живота. Националната опера и балет не призна нито световната криза, нито вечната липса на пари за култура в България. Пълни салоните си, привлича хиляди чужденци от близки и далечни страни, отнася се с грижа дори към най-малките зрители, още бебета.

Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов Снимки: Софийска опера и балет

Директорът акад. Пламен Карталов казва, че трудоемките (и некомерсиални) представления за децата са с мисъл не само за тях, но и за самия театър, защото така той възпитава бъдещата си вярна публика.    

С днешна дата не е новина безспорният успех на премиерния балет „Корсар“: светло, жизнерадостно, красиво, феерично представление, което някак естествено се вписва в дългото изречение от позитивни вести, които поднася Софийската опера и балет. Естествено изглежда за публиката, но артистичният и техническият състав си знае как всъщност се ражда тази сценична красота. Когато човек осмисли какво разнообразие и качество предлага на родната сцена Националният балет, може да си обясни  дълбокият искрен поклон, топлите думи, с които се обърна към трупата ни световната примабалерина Светлана Захарова след представлението на „Жизел“ в София. Както и многобройните покани за гостувания по световните сцени на водещите ни солисти, а и на целия състав. А лично аз се радвам, че все по-малко хора от публиката, с които се виждаме в театъра, ме питат „това нали го гледа вече“. Да, гледах го и ще го гледам всеки път, когато имам възможност! Защото не говорим за филм, в който, когато разбереш сюжета, вече не ти е интересен.

Примабалерината Катерина Петрова и премиер-солистът Цецо Иванов

Става въпрос за комплексно изкуство на живо, сложна амалгама от гениална музика, танц, красиви осанки, пластика, артистизъм и необяснимо понякога предаване на чувства чрез движението на всяка част от тялото. Затова всеки път е различно!

А това, което вижда и оценява публиката в салона, със сигурност се оценява и от професионалистите в областта на балета по света.

Примабалерината Сара-Нора Кръстева, художествен ръководител на Националния балет

На въпроса с какво трупата ни привлича артисти от САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония... ръководителката на състава, примабалерината Сара-Нора Кръстева винаги се усмихва и казва, че има логично обясними, но и някои трудно доловими фактори. Сред обективните са огромният (практически целият) класически репертоар, безспорното качество и на солистите, и на кордебалета, отличният оркестър и диригенти, балетната школа, дългогодишната традиция, предавана от поколевие на поколение. А сред останалите причини със сигурност можем да причислим топлите и приятелски отношения вътре в трупата, липсата на тази професионална завист, която популярни филми на тема балет се опитват да изведат на преден план; разбирането от страна на ръководството на театъра, че успехът има два стълба, които се развиват паралелно – опера и балет.

Можем само да се надяваме, че младите вдъхновени артисти ще продължат усилията си, въпреки категоричното недооценяване от страна на държавата. Защото тя финансира този труд по странна методика с „половин“ ръка... Но явно никое заплащане не може да се сравни с бурните аплодисменти, с радостната възбуда в салона,  с виковете „Браво!“ и цветята, с поканите за участия на най-престижните световни сцени.

Убеден съм, че един ден тази конвертируема валута, която страната ни притежава – операта и балета, ще стане истински приоритет не само на ръководството на театъра и на самите творци, но и на институциите. Националната опера отдавна стана магнит за публика от чужбина, която идва специално за оперните и балетните спектакли. Ако държавата забележи това, може да подпомогне превъзмогването на неласкавото определение за страната ни като „евтино-алкохолна туристическа дестинация“.

Петър Галев

http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/kultura/operata-i-baletat-sa-konvertiruemata-valuta-na-balgariya

Новини и събития