155 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КЛОД ДЕБЮСИ

Клод Ашил Дебюси  - 22 август 1862 г., Сен Жармен ан Ле ­ 25 март 1918 г., Париж Клод Ашил Дебюси - 22 август 1862 г., Сен Жармен ан Ле ­ 25 март 1918 г., Париж

Клод Ашил Дебюси

22 август 1862 г., Сен Жармен ан Ле ­ 25 март 1918 г., Париж

Клод Дебюси произхожда от семейство на дребен търговец. Единайсет­го­ди­шен постъпва в Парижката консерватория, в класа по пиано на Мармон­тел. Хармония изучава при Дюран, а теория и композиция при прочутия Ернест Гиро. Като студент прави дълги и далечни пътувания из цяла Европа, стига до Русия, където е домашен пианист на известната меценатка на Чайковски Надежда фон Мек. В Русия се запознава с руската музика и е запленен от ори­­гиналното творчество на авторите от „Могъщата петорка“.

През 1884 г. завършва консерватория и става лауреат на Римската награда, което му осигурява двугодишна стипендия за обучение в Италия. Там започва трескаво да пише музика, като непрекъснато търси нови пътища и форми за обработване на музикалния материал. Новаторските стремежи на „римския лауреат“ предизвикват рязък отпор сред консервативно наст­роените критици и музиканти в Париж. В официалната оценка от Консерва­то­рията за симфоничната му ода „Зулейма“ (1885) пише: „Господин Де­бю­си е преизпълнен от могъщото и непреодолимо желание да сътвори нещо странно, непонятно и съвсем неизпълнимо от един нормален оркестър...“ В началото на 90-те години Дебюси се свързва с кръжока на младите парижки литератори и художници, ръководен от поета символист Стефан Малар­ме, който е в конфликт с официалното академично френско изкуство (Гранд Опера, Консерваторията, Академията за изящни изкуства). Салонът на Маларме импулсира Клод Дебюси да стане родоначалник на импресионизма във френската музика. През това десетилетие той създава някои от най-добрите си симфонични опуси, които се отличават с ярка живописност и изискан колорит („Следобедът на един фавн“, „Ноктюрни“, „Облаци“, „Празни­ци“ и „Сирени“), а също камерни творби и песенни цикли. В продължение на пет години работи върху своето най-важно съчинение ­ операта „Пелеас и Мелизанда“ по едноименната драма на белгийския драматург и поет Морис Метерлинк. Като съзерцава психологическите състояния на своите герои, авторът последователно фиксира най-малките, едва уловими движения на тяхната душа. Сюжетната формула е съвсем прос­та и „оперна“: любов, ревност и смърт, но тази партитура на Дебюси е анти­под на „Кармен“ или на „Отело“, защото в тези две опери всичко е „жи­вот и свет­лина“, без „сенки и недоизказаност“, а „Пе­леас и Мелизанда“ е „интимна, потънала в полумрак и обвита в мълчание творба“. Пак Ромен Ролан казва, че след Монтеверди не е създавано толкова дълбоко и вълнуващо произведение, изградено с толкова прости изразни средства. „Пе­леас и Мелизанда“ е връх в полифоничното майс­тор­ство на своя автор и на френската музика и важен етап в развитието на операта след реформата на Вагнер.

КЛОД ДЕБЮСИ НА НАША СЦЕНА

Оперното творчество на Дебюси е все още непознато у нас, но затова пък балетите му винаги са се радвали на голям успех сред публиката и са били желани като творчески задачи за нашите хореографи и балетни артисти.

През 1972 година прочутият балетмайстор Асен Манолов, дал много за българския танцов театър и особено за оперните театри на Русе, Стара Загора и София, поставя за първи път у нас „СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДИН ФАВН” / 1912, либрето на Сергей Дягилев и Вацлав Нижински”. През 1996 година, на 27 април, завесата на Националната опера се вдига за първото представление на този прекрасен балет, вече поставен от Красимира Колдамова и Хари Мехмедов със сценография на Радостин Чомаков. Постановката е голям успех за състава и се радва на голям интерес от столичната публика, играе се няколко поредни сезона.

Балетът „Пролет”, по либрето и хореография на Андре Льоклер, е второто танцово заглавие на Клод Дебюси, което се представя у нас. Премиерата е през 1979 година в Музикалния театър, София, в изпълнение на „Арабеск”.

През 1984 година, в Пловдив, Студио „Терпсихора” на Русалия Кирова прави спектакъл по музика на Дебюси, вдъхновен от живописта на импресиониста Клод Моне, със сценография на нейния съпруг, художника Димитър Киров.

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

НАЙ- ПРОЧУТАТА СЦЕНИЧНА ТВОРБА НА КЛОД ДЕБЮСИ

ПЕлЕАС И мЕлИЗАНДА

pelleas  et  melisande

Лирична драма в 5 действия (15 картини)

Либрето Клод Дебюси (по едноименната драма от Морис Метерлинк)

Първо изпълнение: 30 април 1902 г., Париж

Действащи лица

Аркел, крал на Алемонда ­ бас

Голо, внук на Аркел ­ баритон

Пелеас, по-малък внук на Аркел ­ тенор

Женевиева, майка на Голо и Пелеас ­ мецосопран

Мелизанда, жена на Голо ­ сопран

Малкият Иньолд, син на Голо от първия брак ­ сопран

Лекар ­ бас

Място и време на действието: дворец край морето в Алемонда, средните векове

СЪДЪржАНие

Първо действие

Гора. Принц Голо се е заблудил сред гъсталаците, където среща прек­рас­на девойка, почти дете. Тя плаче и отказва да отговаря на въпросите му. Голо успява да научи единствено името є ­ Мелизанда. Принцът уговаря мо­мичето да тръгне с него за двореца.

*

Стая в двореца. Женевиева, майката на Голо и на неговия доведен по-малък брат Пелеас, показва на крал Аркел писмо, което принцът е изпратил на брат си. „Една вечер ­ пише Голо ­ срещнах в гората непозната девойка. Не можах да разбера коя е и откъде идва. Вече месец Мелизанда е моя же­­на, но аз не узнах нищо повече за нея, отколкото в първата вечер на на­­шата среща.“ Голо моли брат си да разкаже това на дядо му и ако близките му се съгласят на този неочакван и странен брак, нека запалят фенера на ку­­лата до морския бряг. Крал Аркел е озадачен от поведението на внука си. До­­сега Голо винаги се е съветвал с него. Изглежда, че самотата след смъртта на първата му жена е била огромна. Досега целият живот на Голо е бил посветен на сина му, малкия Иньолд. В стаята влиза Пелеас и иска раз­­решение да замине. Негов приятел е на смъртно легло и го моли да го на­­вести за последен път. Аркел не се съгласява: на смъртно легло е и бащата на Пелеас ­ не е време за приятели. Женевиева поръчва на сина си да за­­пали фенера на кулата: Голо трябва да се прибере у дома.

*

Тераса пред двореца. Пристигнала е Мелизанда. Женевиева иска да я за­веде през парка до двореца. Навсякъде е тъмно и на Мелизанда є се стру­ва, че е в гъста и тъмна гора. Женевиева е съгласна с нея ­ самата тя дълго не е могла да свикне с този парк. Но затова пък от другата страна е мо­­ре­то. То е мрачно и тъмно днес ­ очаква се силна буря.

*

Корабът, с който е дошла младата жена, излиза в открито море. Него­ви­те очертания се виждат неясно във вечерната мъгла. Защо тръгва на път, след като всеки момент ще има буря? Нощта бавно се спуска над земята. Же­невиева трябва да прибере малкия Иньолд. Пелеас предлага ръка на Ме­ли­занда, но нейните ръце са заети с цветя. Утре младият принц ще напусне за­мъка. Мелизанда е печална ­ защо и къде заминава той?

Второ действие

Извор в парка. Пелеас и Мелизанда се приближават до извора. Тук под сянката на дърветата Пелеас идва често, за да се любува на прохладните вод­ни струи. Мелизанда се навежда, загребва с шепи вода и я подхвърля във въздуха. Пръстенът, подарък от Голо, блести на ръката є. Тя го снема и за­­поч­ва да си играе с него. На слънцето той блести още повече. Пелеас я пре­дупреждава, че пръстенът може да падне във водата. Но Мелизанда про­дъл­­жава играта и в един момент наистина го изпуска. Изворът е толкова дъл­бок, че пръстенът не може да се види. Мелизанда е уплашена: какво ще ка­же сега на Голо? Пелеас я съветва да каже истината.

*

Стая в двореца. Голо лежи в постелята си. През деня в гората изп­ла­ше­­ният от нещо кон понесъл принца и той ударил главата си в дърво. Донесли го окървавен в двореца. Мелизанда се грижи за ранения си съпруг. На душата є е тежко. Как да му каже, че е изгубила пръстена? Голо сам забелязва, че го няма. Мелизанда няма сили да му открие истината. Казва, че го е изпуснала в пещерата край морето. Голо є заповядва незабавно да отиде да го потърси. Но вече е късно и тя се страхува. „Помоли Пелеас, той ще те придружи до­­­там“, казва Голо. Потънала в сълзи, Мелизанда излиза.

*

Пред пещерата. Нощ. Слабата лунна светлина едва осветява тъмната пе­­щера. Пелеас и Мелизанда бавно вървят по брега. Младата жена се стра­ху­ва да влезе в пещерата. Но Пелеас я успокоява: тук не е страшно и е мно­го красиво, когато фенерът освети стените. Те блестят като небе, обси­па­но със звезди. Лунната светлина внезапно озарява фигурите на трима спя­щи бедняци. Изплашената Мелизанда моли Пелеас да се върнат обратно в двореца. Не бива никой да ги вижда тук.

Трето действие

В една от кулите на двореца. Мелизанда  реши прекрасните си коси и пее. Към кулата се приближава Пелеас. Той моли младата жена да му про­тег­­не през прозореца ръката си, за да може да я докосне. Но прозорецът е ви­­сок. Мелизанда може лесно да падне. Разпилените є златни коси се спус­кат през прозореца на кулата. Опиянен, Пелеас заравя лицето си в тях. Ме­­ли­занда го моли да си отиде. Вече е късно. Дочуват се стъпките на Го­ло. Той е недоволен: „Не играйте тъй дълго в тъмнината. Вие сте съвсем ка­то деца...“

*

Подземие в двореца. Влизат Голо и Пелеас. Голо пита брат си идвал ли е някога в това подземие? Пелеас е идвал отдавна. Голо му показва дълбокия ба­­сейн, пълен с воняща, застояла вода. Той предлага на Пелеас да погледне на­долу в мрачната бездна. Пелеас е потресен. Някаква неясна светлина мъж­делее в дълбочината. Това е отражението на фенера, с който Голо осве­тява тъмната пропаст и каменните стени на басейна. Пелеас моли брат си да излязат по-скоро на чист въздух.

*

Тераса при изхода на подземието. Пелеас с наслада вдъхва морския свеж вятър, напоен с аромата на цветя, растящи около терасата. Сега е плад­­­не и цветята благоухаят още по-силно. Пелеас вижда на прозореца на ку­лата майка си и Мелизанда. Голо го предупреждава да бъде предпазлив с же­на му. Скоро тя ще стане майка и най-малкото вълнение може да є нав­реди.

*

Пред двореца. Голо и малкият Иньолд се разхождат. Бащата предлага на сина си да поседнат за малко. Той разпитва детето дали неговата мащеха Мелизанда и чичо му Пелеас се срещат често. Иньолд отговоря ­ да, те много често са заедно. Голо се измъчва от ревност.

Четвърто действие

Стая в двореца. Пелеас среща Мелизанда и є казва, че баща му е по-доб­ре ­ има надежда да оздравее, но му е заповядал да замине. Пелеас е от­чаян ­ няма да може да се вижда с любимата си. Той моли Мелизанда да дой­де тази вечер в градината. Влиза старият крал Аркел. Той е щастлив, че си­нът му е по-добре. Мелизанда мълчи ­ на душата є е тежко. Влиза Голо. Че­лото му е окървавено. Мелизанда иска да го избърше, но той грубо я от­блъсква. Нека не се докосва до него! Голо търси шпагата си. Мелизанда му я донася. Тя е бледа и трепери от страх. Голо я хваща за косите и я заставя да коленичи пред него. Аркел с възмущение спира внука си.

*

Изворът в парка. Малкият Иньолд се опитва да повдигне тежък камък. Момчето е изтървало златната си топка и тя се е търкулнала в пукнатина между скалите. Камъкът е твърде тежък за неговите слаби ръце. Свечерява се. Слънцето се е скрило, а Иньолд още не е извадил топка­та. Той я оставя и се прибира. Идва Пелеас. Тази вечер е последната възможност да разкрие на Мелизанда своята любов.

*

Голо е в замъка. Мелизанда признава чистото си и нежно чувство на Пелеас. В парка се чуват стъпки. Нечия сянка се прокрадва зад дърветата. Това е Голо. С шпага в ръка той се нахвърля върху Пелеас и го ранява. В стра­ха си Мелизанда избягва в замъка, но Голо я настига и също я ранява.

Пето действие

Стая в двореца. Около умиращата Мелизанда са Голо, Аркел и лекарят. Ле­карят съобщава на Голо, че Мелизанда си отива. Голо моли дядо си и ле­каря да го оставят насаме със съпругата му. Той я моли да прости ревността и жестокостта му. Голо иска да разбере истината: обичала ли е тя Пелеас? Ме­лизанда отговаря утвърдително. Голо иска да узнае още дали двамата са би­ли близки? Мелизанда поклаща отрицателно глава. Гневът отново обзема Го­ло. Той настоява да бъде искрена поне в последния си час. Разговорът се пре­късва от влизането на Аркел и лекаря. „Голо, вие я убихте!“, възкликва ста­рият Аркел. Той донася бебето ­ малката новородена дъщеря на Ме­ли­зан­да. Все по-голяма слабост обхваща мла­дата жена. Тя не може дори да пре­гърне детето си. Стаята се изпълва с жени ­ придворните дами от двореца. Те се трупат мълчаливо при входа. Голо иска отново да го оставят насаме с Ме­лизанда. Тя ще умре и той никога не ще узнае истината. Но Аркел спира вну­ка си: не бива да тревожат Мелизанда ­ тя умира. В стаята става тихо ­ жи­вотът напуска прекрасната и нежна Мелизанда.

Огнян Стамболиев

Новини и събития