ЛЕО ДЕЛИБ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

Лео Делиб ­ Франция

21 януари 1836 г., Сен Жермен дьо Вал ­ 16 януари 1891 г., Париж

На дванадесет години Лео Делиб постъпва в Парижката консерватория, където има шанса да бъде ученик на големия Адолф Адам. На 17 години работи като пиа­нист- корепетитор в Театър Лирик, Париж, и като органист в една църква. По-късно става хормайстор в Гранд Опера, а от 1881 г. до края на живота си е щатен професор по композиция в Консерваторията. Връх в кариерата му е избирането за  член на Френската академия през 1884 г., което е пуб­­лично признание за неговите заслуги пред френското изкуство.

Първата му по-сериозна работа е оперетата „Въглища за две су“. През след­ващите няколко години се ориентира към оперетния жанр и пише в тра­ди­цията на първомайсторите Флоримон Ерве и Жак Офенбах. Под влияние на Адам се обръща към балета. След първия си успешен опит ­ „Ручеят“ (1866), създава „Копелия“ (1870) и „Силвия“ (1876), които му донасят ев­ро­пейс­ка известност като майстор на този вид музика. Всъщност Делиб пръв от европейските композитори въвежда в балета драматичното начало и на­соч­ва вниманието си главно върху музиката. В този смисъл той се прибли­жа­ва до голямата балетна реформа на Чайковски. За „Силвия“ авторът на „Лебедово езеро“ пише: „Това е първият балет, в който музиката е главното. Каква прелест, какво изящество, какво мелодично, хармонично богатство“, възк­ликва Чайковски в писмо до Сергей Танеев.

Но Лео Делиб оставя диря и в операта. Неговият шедьовър „Лакме“ (1883) не слиза от световните сцени. Изисканият колорит на тази парти­тура, бо­гатата и разнообразна звукова палитра, ярките, запомнящи се мелоди­чес­ки характеристики на действащите лица и не на последно място роман­тич­ната екзотика и драматизмът на сюжета правят тази творба привле­ка­тел­на и сега, повече от сто години след написването `и. Макар и да не е нова­тор, Делиб на­мира свой оригинален стил, чийто връх е именно „Лакме“.

Първата постановка на шедьовъра на Делиб  се е състояла на 11 април 1883 година в Парижката Гран опера

с много голям успех, за да бъде представена, скоро след това в Италия, Англия, Германия и почти цяла Европа и Америка. Сред най- добрите изпълнителки на трудната централна роля, написана за колоратурен сопран с големи вокални и технически възможности, блестят имената на французойките: Мадо Рубен, Меди Меспле, Натали Десе,  американката Лили Понс, австралийката Джоан Съдърлънд. Великолепен студиен запис на прочутата Ария със звънчетата ни е оставила великата Мария Калас.

ЛЕО ДЕЛИБ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

 Като изключим отделни творби на Бизе, Масне, Адан и Гуно, френската опера и балет са сравнително редки гости на нашата сцена. От Лео Делиб българската публика познава засега само двамата му балета „Копелия” и „Фадета” и операта „Лакме”.

На 13 септември 1926 година завесата на Националната опера се вдига за първата българска премиера на „Лакме”. Постановъчният екип е силен – диригент, руснакът Юрий Померанцев, тогава на работа у нас, режисьор Христо / Хитьо/ Попов, тогава главен режисьор, а автор на декорите и костюмите е главният художник, немският възпитаник Александър Миленков.

Тук ще цитирам интересен спомен на дългогодишната артистка от хора на Операта, Злата Божкова за тази първа българска реализация на „Лакме”:

„Операта „Лакме” се представи с голям успех на премиерата на 13 септември 1936 година за откриването на новия сезон 1936/ 1937 година. Зрителите останаха изненадани от лекотата и прецизността, с която бележитата наша колоратурка Мария Милкова- Золотович изпълни прочутата сцена- ария със звънчетата. Теноровата партия, на Джералд, бе поверена на Димитър Христов, но още на премиерата пролича, че той вече има проблеми с високата теситура / а и ролята е много проблемна!/ и след първия спектакъл я отстъпи на по- младия Атанас Иванов.

С всяка нова постановка в София / „Кармен”, „Майска нощ”, „Дама Пика”, „Тоска”, „Травиата”/ диригентът Юрий Померанцев показваше по един наистина блестящ начин своето високо майсторство. Изисканата динамика в оркестъра, чистотата и ритмичността на сцената бяха в постигнати в резултат на голям брой репетиции и повторения, които доведоха го този безспорен успех. Все още младият и неукрепнал балет на Операта / хореограф Анастас Петров/ не успя да даде пълна илюзия за оригиналните индуски обредни танци, но солистката Канташ отново плени зрителите със своята несравнима грациозност...”

Едва след двайсет години „Лакме” се появява отново на наша сцена, този път в най- старата след столицата опера, Старозагорската народна опера.  Постановката е дело на амбициозен екип начело с опитния диригент Симеон Фетваджиев и младия тогава главен режисьор Георги Петров. Сценографията е дело на двама големи художници – Никола Тусузов, автор на декорите, а костюмите проектира – дългогодишната художничка на Софийската опера, с принос към оперното дело в цяла България, Ани Недкова- Хаджимишева. Хормайстор е бъдещият известен композитор Иван Димов, а хореограф Теодорина Стойчева. В централните роли се изявяват надарените млади певци: Миньо Минев/ Джералд/, Надя Харитонова/ Лакме/, Георги Енев / Жрецът Нилаканта/. „Лакме” се радва на голям успех сред старозагорските меломани, постановката гостува с успех и на редица други сцени в Южна България.

Третата реализация на „Лакме” е на русенска сцена през „златните й години”, когато по повод Русенската опера меломаните казват: „И Миланската скала не е в Рим”.  През 1961, след три успешни „френски” премиери на „Манон”, „Кармен” и „Фауст”, трупата посяга и към творбата на Делиб.  Диригент е талантливият, но с кратка кариера у нас, Христо Станишев, режисьор е един от най- интересните и даровити оперни постановчици у нас, Евгени Немиров, художник  Лидия Йованеску от Националната опера на Румъния, хормайстор Николай Николаев, а хореограф изключителният Асен Манолов. Наистина, впечатляваш екип, който създава и впечатляващ, мащабен и стилен спектакъл – прецизно изработен музикално, истински театър, богата и красива сценография, ефектни танци. И най- главното – отлично певческо покритие. В заглавната роля е младата, красива и много надарена вокално Надежда Харитонова, вече солистка на Русенската опера Трудната тенорова партия застъпва успешно младият Красимир Михайлов / преди това отличен Фауст/, по- късно с кариера в Германия. След него ролята поема блестящият първи лиричен тенор Николай Здравков. В ролята на жреца Нилаканта се превъплъщава майсторски басът Неделчо Павлов, по- късно солист на Софийската опера, а  Малика, приятелката на Лакме, е младата  Евгения Бабачева, един красив и топъл мецосопранов глас.

Последната засега постановка е на столична сцена,

която от няколко години радва публиката със стилната си сценична и музикална реализация и младите си, много талантливи изпълнители, сред които блестящите колоратурки Петя Иванова и Диана Василева и тенорите Симеон  Султанов и Даниел Острецов.

Най- известният балет на Лео Делиб, без съмнение, е „Копелия” , създаден от автора през 1870, считан наред с балетите на Чайковски и Адолф Адан за „златен фонд” в балетния репертоар.

През 1928 година „бащата на българския балет”, незабравимият Анастас Петров, осъществява първото самостоятелно балетно представление у нас, именно с „Копелия”. Това става на 22 февруари 1928. Диригент е Тодор Хаджиев, бащата на Парашкев Хаджиев, тогава главен диригент, а художник- сценограф, неуморният Александър Миленков. С голям труд и упорство Анастас Петров успява да сформира първата българска балетна трупа, за да изнесе това първо самостоятелно балетно представление / дотогава балетът е играел само в оперните дивертименти/. Цели 37 години работи този неуморен труженик, за да изгради българския балет и да го направи наистина добър и професионален.

През 1945 година е втората софийска „Копелия”, отново постановка на Анастас Петров, с диригент Михаил Лефтеров, един забележителен музикант и педагог и художник проф. Преслав Кършовски. Трупата е вече професионална, на европейско ниво, постановката се радва на изключителен успех сезони наред.

Следват постановки в Стара Загора – 1951, Варна – 1959, Музикалния театър – 1967, „Арабеск” – 1968,  Стара Загора – 1971,  София и Пловдив – 1978,  Варна – 1979, Бургас – 1981, Пловдив – 1983

А триактният балет „Фадета” по романа на Жорж Санд „Малката Фадета” беше представен през 1968 година на сцената на Националната оперета, под режисурата на Фео Мусканова, с диригент Давид Недялков и художник Михайлена Найденова.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития