РАЙНА СТОЯНОВА БЕШЕ ПЕВИЦА И АРТИСТКА ОТ ВИСОКА КЛАСА

Райна Стоянова / 1909 – 1977/ едно почти забравено днес име, беше сред големите български мецосопрани от 30-те до 50-те години / Ана Тодорова, Илка Попова, Диана Герганова, Констанца Кирова, Таня Цокова/. Това бяха певици от висока класа, достойни да украсят всяка голяма световна сцена, които имаха и международна кариера, но работиха много за своята любима Софийска опера. Райна Стоянова твори четвърт век като се превъплъти в 65 големи и малки роли в един изключително обширен репертоарен диапазон. Името й остана в аналите на националната ни оперна сцена, а един съхранен запис – на Сцената с писмата / голямата ария на Шарлота/ от „Вертер” на Масне, съхранен в Златния фонд на БНР, може да увери всеки в голямата й певческа и музикантска дарба.

Родена е в София  на 4 април 1909 в София, под знака на Овена в културно семейство. Като дете взема уроци по цигулка  и пиано, участва в детски театрални представления. Като гимназистка е вече солистка на училищния хор. В последния клас взема уроци по пеене при водещите тогава вокални педагози Иван Вулпе и Димитър Попиванов. Постъпва в Музикалната академия, но скоро я напуска, за да учи в Милано, а след това и във Виена. В австрийската столица става ученичка на прочутата педагожка професор Роза Папир. Тя й дава солидна школа, насочва я и към камерната музика. Още като студентка, през 1932 г. Райна Стоянова дебютира на сцената на Академичния театър във Виена в две трудни мецосопранови роли – Амалия в „Луиза Милер” на Верди и Сузуки в „Мадам Бътерфлай” на Пучини. Големият успех и отваря пътя към Виенската опера и Европа, но тя предпочита да се върне в родината, както тогава правят повечето наши певци, получили образованието си на Запад.

През 1933 година, на 10 февруари, Райна  Стоянова прави своя български дебют, в Софийската опера, като Кръчмарката в „Борис Годунов” на Мусоргски. По това време на същата сцена блестят вече утвърдените примадони Илка Попова, Ана Тодорова, Констанца Кирова. Но Райна Михайлова успява да се наложи и да защити своето място. Подготвя и изнася с успех роля след роля: Сляпата от „Джоконда”, Кармен, Орфей, Леонора от „Фаворитката”,  Нанси от „Марта”, Марина Мнишек от „Борис Годунов”...Верди, Пучини, Моцарт, Гуно, Масне, Вагнер, Римски- Корсаков, Лорцинг, Вебер, Голдмарк, Владигеров, Маестро Атанасов, Прокофиев, Пипков... Различни автори, стилове, епохи. Райна Стоянова, както твърди в спомена си за нея големият Асен Найденов, е: „певица с истински мецосопранов глас, отлично школуван, артистка с драматичен талант, прекрасна, стройна фигура за сцената, с чар, с музикална памет, безгрешна, винаги точна...  Особено силна и драматична  беше нейната Шарлота, а също Саламбо и Фрика от „Рейнско злато”...”

Най- ярките й роли, както споделя и самата тя в едно от редките си интервюта, са:  Кармен, Марина Мнишек, Шарлота, Саламбо от операта на Веселин Стоянов,  Леонора от „Фаворитката”,  Елена от „Хубавата Елена” , Фрика  от „Рейнско злато”. Като истински голям артист, Райна Михайлова не се изживява като примадона, а поема и второстепенни и третостепенни роли, за да бъде често на сцена и да е полезна на ансамбъла. Така от средата на 30-те до края на 50-те години тя е сред стълбовете на нашата опера. Играе често, участва в ред първи изпълнения на български и чужди творби, успоредно с това активно концертира като камерна и кантатно- ораториална изпълнителка. Концертира със забележителен успех във Виена, Залцбург и Берлин.

Огнян Стамболиев

Новини и събития