ПАРСИФАЛ - Опера от Рихард Вагнер - Действащи лица и съдържание

ПАРСИФАЛ

Тържествена сценична мистерия в три действия

Либрето: Рихард Вагнер по мотиви от поемата „Парсифал” на Волфрам фон Ешенбах и „Парсифал или Принцът на Граал” от Кретиен дьо Труа и „Магинобион”

Музика: Рихард Вагнер

Първо изпълнение: 26 юли 1882 във Фестшпилхауз, Байройт, Германия

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

АМФОРТАС, крал на Монсалват – баритон

ТИТУРЕЛ, основател и предишен крал на Граал – бас

ГУРНЕМАНЦ, рицар на Граал – бас

КЛИНГЗОР, магьосник – баритон

ПАРСИФАЛ   - тенор

КУНДРИ, магьосница – сопран

РИЦАРИ- ОРЪЖЕНОСЦИ НА ГРААЛ – тенори и баси

Време на действието: средните векове

Място на действието:  Северна Испания

Вагнер определя това своя последно сценично произведение не като опера, а като „тържествена сценична мистерия”. Гледал е на него като на нещо като „религиозна церемония”, а не на „традиционно развлечение за меломаните”. Настоявал да не бъде аплодирано и представяно в други театри, освен в неговия „Фестшпилхаус” / Дом за тържествени представления”/ в Байройт, където според неговия замисъл можело да се изпълняват единствено неговите творби.

Но на премиерата на публиката било разрешено от Вагнер да аплодира в края на второто действие / докато след първото й било забранено – тази забрана важи и до днес!/. Само в „Метрополитън” и до днес важи пълната забрана на аплодисментите. Що се отнася до забраната за представяне на „Парсифал” извън Байройт, Вагнер я нарушил в края на живота си като разрешил на тенора и импресариото Анжело  Нойман да я покаже на редица големи световни сцени. Но предвидените премиери не се осъществили, с изключение на тази в Метрополитън, Ню Йорк, където постановката се превърнала в типично американско шоу, с много рекламен шум, лотария, специален влак „Парсифал- експрес” от Чикаго до Ню Йорк...

Религиозните и философските идеи на либретото на Вагнер са до известна степен една смесица от християнство и будизъм, като символиката на Чашата на Граал и Копието са още по- древни. Но поемата на Волфрам фон Ешенбах е християнска по дух – Благословеният Граал това е чашата, с която Исус пие на Тайната вечеря, а след смъртта му Йосиф Ариматейски събира кръвта му, а Копието е това, с което Христос бива пронизан на кръста.

УВЕРТЮРАТА –

 е бавно разгръщаща се звукова поема, изпълнена с дълбоко религиозно чувство, основана върху основните теми: Любовта, Копието, Граал, Вярата. Вагнер прави редакция на увертюрата, със завършен финал, за да може да бъде включвана като самостоятелно оркестрово произведение в програмите на симфоничните концерти, но когато тя се изпълнява в операта, завесата се вдига при дисонантния акорд.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

СЦЕНА ПЪРВА. Недалече от замъка – светилище, където се пази Светия Граал, на планината Монсалват / Спасената планина/ в Северна Испания. В свещената гора, обкръжаваща замъка, под сянката на голямо и разклонено дърво спи старият рицар Гурнеманц. Зората бавно изгрява. Гурнеманц се събужда и буди заспалите край него млади рицари- оръженосци. Всички те падат на колене в молитвен екстаз. Дошли са тук, за да помогнат на Амфортас, краля на Граал, да извърши  своето ежедневно ритуално умиване във водите на близкото езеро. Всички се надяват по този начин да се облекчи болката от неизлечимата му рана. Магьосницата Кундри прекъсва общата молитва. Тя, която служи едновременно на рицарите на Граал и на техния враг магьосника Клингзор, е донесла балсам от далечна Арабия, за да помогне на Амфортас. Кралят, когото са донесли тук на носилка, иска да благодари на младата жена, макар да е изгубила вече вяра, че ще оздравее.

Когато Амфортас се отдалечава, Гурнеманц разказва на рицарите- оръженосци  част от историята на Свещения Граал. Старият крал Тиотурел, бащата на Амфортас, е получил двете свещени съкровища – Чашата или Свещения Граал, от който Исус е пил вино на Тайната вечеря, и Копието, с което Той е бил пронизан на кръста. За да ги запази, крал Титурел построил светилище / реликториум / и събрал отряд от предани рицари, които да бдят зорко на тези две реликви. Сега Титурел остарял много, за да може да изпълнява тази свещена мисия, и крал станал неговият син Амфортас. Но тук живеел някой си Клингзор. В миналото като разкаял се грешник пожелал да стане рицар на Граал, за да получи опрощение, но тъмните страсти продължили да бушуват в душата му и той събрал около себе си враговете на Граал и започнал да прави лоши магии. С помощта на група млади красавици, които заселил във вълшебна цветуща градина на мястото на бивша пустинна долина, той завлякъл там Амфортас. Представил му Кундри, която се е превърнала в красавица и прехласнат от хубостта й младият крал изпуснал за миг Копието от ръцете си. Магьосник го грабнал и ранил лошо младия крал. Той можел да бъде спасен само ако някой чист и непорочен млад рицар успеел да отнеме Копието от ръцете на коварния и зъл Клингзор.

В края на разказа на Гурнеманц, се дочува силен вик откъм езерото. Пред нозете на стария рицар пада прострелян умиращ лебед. След него пристига непознат млад мъж и когато Гурнеманц го упреква, че е извършил голямо зло като е убил птицата, младежът съвсем наивно му отговаря, че не знае какво е това зло. Това е Парсифал, който не знае дори имена на своите родители. Кундри обаче знае повече от него и му казва, че майка му у починала. Гурнеманц разбира, че тъкмо това наивно и невинно създание ще може да спаси крал Амфортас. И той тържествено го повежда към замъка. Под звуците на „Музиката на преображението” започва

ВТОРА СЦЕНА. В огромната зала на замъка на Свещения Граал са се събрали всички рицари. Старият крал Титурел моли сина си да продължи церемонията. Отначало Амфортас отказва: раната го измъчва силно, но накрая се съгласява. Започва церемонията- причестяване - с хляба и виното. При вида на Свещената чаша, от раната на Амфортас потича кръв.  Парсифал стои безмълвен и безучастно наблюдава мъките на Амфортас. По лицето на юношата не се появява и сянка от състрадание! В края на тази дълга церемония, разгневеният Гурнеманц изгонва Парсифал с присъдата, че не е достоен да бъде провъзгласен за рицар на Граал.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА. Владенията на Клингзор. Злият магьосник призовава Кундри на помощ и против волята си, тя се явява пред него. Той иска Кундри да се превърне отново в прелъстителна красавица, както е направила в случая с Амфортас, за да му помогне – Клингзор е решил да победи Парсифал. Кундри трябва да съблазни младежа, както преди това е измамила Амфортас.

ВТОРА СЦЕНА. Вълшебната градина на Клингзор. Тук е Парсифал, който току- що е убил неколцина от злите рицари на магьосника. Девиците- красавици на служба при Клингзор го укоряват за смъртта рицарите, които са обичали. Но видът на Парсифал е толкова непорочен и невинен, че те, покорени от хубостта и чистотата му, отиват при него, предрешени като цветя, готови да го дарят с любовта и възхищението си. Появява се и Кундри, най- красивата от тях, която ги отпраща, за да остане насаме с младежа. Разказва му за неговия благороден баща, рицаря Гамурет и за неговата майка, Херцеллейде. Съобщава му, че майка му го е кръстила с това име, Парцифал, което означава „наивен глупак”. Кундри продължава да излива любовните си чувства и с хитрост / като го убеждава, че трябва да му предаде прощална целувка от неговата майка/ успява да го целуне. Тази фатална целувка пробужда у младеж страст и заедно с това и чувство за състрадание. Парсифал неочаквано си спомня за тежката, кървяща рана на крал Амфортас и осъзнава, че тъкмо той  е длъжен да го излекува и спаси.  Рязко отблъсква Кундри. Тя се развиква, моли за помощ Клингзор. Магьосникът се явява в миг и хвърля към Парсифал Свещеното Копие. Но става чудо: Копието замира във въздуха точно над главата на младежа. Тогава той го грабва и прави с него кръстен знак. Замъкът на Клингзор рухва за миг, вълшебната градина се превръща в пясъчна пустиня, а Кундри пада безчувствена на земята. Клингзор изгубва силата и властта си. Парсифал се обръща към Кундри и възкликва: „ Ние с тебе пак ще се видим!”.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА.  След много години. Младият герой не може да открие обратния път към светилището на Граал, а рицарското братство страда, защото неговият водач, все още болният Амфортас не е в състояние да изпълнява възложената му свещена мисия.

Прекрасно утро в деня на Страстния петък. Престарелият Гурнеманц излиза от своята хижа на слънце. Пред входа открива лежащата на земята Кундри, която е почти в безсъзнание. След гибелта на Крингзор, разкаялата се грешница е решила да служи само на рицарите на Граал. След малко към тях се приближава рицар с черна ризница и копие в ръка. Лицето му е скрито. Гурнеманц го убеждава да свали доспехите си, защото по време на Страстния петък не се носи броня и оръжие на свещено място. Рицарят открива лицето си, пада на колене и започва молитва. Кундри и Гурнеманц  разпознават Парсифал. Той им разказва за борбата си с Клингзор, за раните, които е получил сражавайки се по пътя, докато стигне до Монсалват. От своя страна, Гурнеманц му разказва за страданията на рицарите през това време, а също и за смъртта на стария крал Титурел. Като слуша разказа на Гурнеманц, Парсифал непрекъснато се укорява, че е станал причина за всички тези страдания. Но старецът го осенява тържествено със кръстен знак, а Кундри измива ритуално нозете му с вода от езерото. На свой ред, Парсифал моли Гурнеманц да миропомаже главата му. Чрез този благослов Парсифал става новия крал на Граал. Първото, което ще свърши в това свое качество е да покръсти Кундри.

В този миг Парсифал открива за първи път красотата на пробуждащата се природа. Звучи прекрасната „ Великденска музика”. Звънят празнични камбани. И тримата – Гурнеманц, Парсифал и Кундри – отиват, за да извършат последните обреди над тялото на починалия крал Титурел.

ВТОРА СЦЕНА. Величествената зала на Граал. Рицарите помагат на Амфортас да седне на трона. Болката от раната е тъй непоносима, че той просто няма сили да смъкне покривалото от Граал и се моли само за едно – да умре час по- скоро. Но в този миг пред него се явява Парсифал, който му казва: „ Вярвай само в оръжието, то те рани, но то ще те спаси!” И докосва с Копието раната на краля. Тя се затваря и изчезва в миг. Парсифал се провъзгласява за крал на Граал. Смъква покривалото от Свещената чаша, застава на колене в мълчалива молитва, а Чашата започва да излъчва силна светлина. Гласовете на рицарите и на хорът на момчетата се извисяват в чудна хармония.  Силно развълнувалата се Кундри, устремила взор към Свещения съд, пада мъртва на пода, най- сетне намерила покой и прошка за греховете си. А когато Парсифал поема Чашата и я надига над главите на рицарите, оркестърът свири последните, заключителни тактове на операта – преображението на темата на Свещения Граал и Тайната вечеря.

Огнян Стамболиев

Новини и събития