ПЕНКА ТОРОМАНОВА - РАДЕВА 55 години от смъртта на голямата певица и педагог

Пенка Тороманова – Маргарита във „Фауст” / 1914/ Пенка Тороманова – Маргарита във „Фауст” / 1914/

Пенка Тороманова- Радева / 1892- 1961/ е от първото поколение певци на българската музикална сцена. През 1913 година, когато завършва с отличие и златен медал пеене и пиано в Женевската консерватория, няколко големи френски и швейцарски оперни театри искат да я ангажират с постоянни договори. Тя, както повечето млади български певци, учили в чужбина, отказва. Връща се в България и при трудните условия започва да работи първо като солист в Операта, а след това паралелно и като вокален педагог. Оставя следа в историята на българската музикална сцена със своите блестящо изпълнени роли, с многобройните си концерти и с отлично подготвените си ученици.

Родена е на 26 март 1892 година във Варна, в семейството на офицер. Баща й свири на цигулка, а майка й – на пиано и цигулка. От ранно детство има преподавател по пиано. Всяка вечер в дома им се устройват домашни концерти. Още като ученичка пее в девически хор като води сопрановата партия. През 1909, когато е на седемнайсет, е приета в консерваторията в Женева, в класа на прочутия тенор от Гран Опера Леополд Кетен, любимия партньор на великата Аделина Пати, който е и забележителен вокален педагог. Успоредно с пеенето учи и пиано при проф. Дьо Флани. Като студентка вече участва в постановка на „Орфей” от Глук в Женевската опера и изнася самостоятелни концерти с оперни арии и художествени песни от чужди и български автори.

Завърнала се в София, Пенка Тороманова решава да пее на родна сцена и да преподава. Постъпва в Оперната дружба, където дебютира на 19 януари 1914 година с ролята на Леонора от „Трубадур”. На следващата година е изпратена с държавна стипендия за следдипломна специализация в Женева за две години. След това отново е в София. Зареждат се роля след роля: Маргарита от „Фауст”, Психея от едноименната опера на Богдана Гюзелева- Вулпе, Неда в „Палячо”, Сантуца в „Селска чест”, Шарлота във „Вертер”, Татяна в „Евгений Онегин”, Мими в „Бохеми”, Тоска,  Аида, Амелия в „Бал с маски”, Мадам Бътерфлай,  Лиза от „Дама Пика”, Милада от „Далибор” на Сметана...Трудни, проблемни роли, изискващи богат глас, музикалност, драматичен актьорски талант. Гласът на Пенка Тороманова е наистина богат, красив, отлично школуван, изравнен, експресивен. В това може да ни убеди и един от малкото й, макар и осъществени с несъвършена стара техника, радиозаписи от Златния фонд на БНР – голямата ария на Химена от „Сид” на Масне, изпълнена много изразително и музикално, на перфектен френски. Но въпреки лошото качество, той дава представа за големите й изпълнителски качества.

Още в началото на певческата си кариера / 1913/ Пенка Тороманова- Радева работи активно като вокален педагог в Държавното музикално училище. През 1929 и 1930 е поканена за преподавател и в Висшето училище за музика / Консерваторията / в Берлин.  Подготвя голям брой оперни певци, сред които личат имената на Елисавета Йовович, Събчо Събев, Цветана Зографова, Люба Кръстева, Мими Балканска. Нейната дъщеря, колоратурното сопрано Вася Радева беше сред водещите солисти в Софийската опера през 50-те и 60- години. Пенка Тороманова подготви като вокален педагог и своята по- малка сестра, доц. Геновева Списаревска, чиито ученици бяха Георги Енев, Веселин Дамянов, Мария Димчевска, Лиляна Кошлукова.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ



Bulgarian opereta artists 600
Снимка на оперетни артисти, 9-тата отляво е Петка Тороманова

Новини и събития