БЛЕСТЯЩИЯТ ТЕНОР ЛЮБЕН МИНЧЕВ

КАВАРАДОСИ ОТ „ТОСКА” КАВАРАДОСИ ОТ „ТОСКА”

Любен Минчев  / 1904 – 1959/ беше сред най- ярките първи тенори на националната ни сцена  през 30-те и 40-те години, когато Софийската опера преживя първия си творчески подем. Големият класически репертоар / западен, славянски/, а също и български, който носеше с неизменен успех го утвърди като един от стълбовете на състава. Много от ролите му бяха еталонни за певците след него: Канио в „Палячо”, Каварадоси от „Тоска”, Едгардо в „Лучия”, Самозванеца в „Борис Годунов”, Собинин в „Иван Сусанин”, Рикардо в „Бал с маски”...

Роден е на 18 юли 1904 в Градец, Котленско, под знака на Рака, в учителско семейство. Още като малък се изявява като даровит рецитатор, певец и артист в ученически представления и концерти. През 1928 година завършва вокалния клас на Музикалната академия като ученик на тенор Димитър Попиванов. На оперната сцена се появява още като студент в малката роля на Чекалински от „Евгений Онегин” / 2 юни 1927/. През 1928 година заминава за Италия, където специализира при маестро Алберто Чеки в Милано. Завръща се в България през 1931 година вече с отлично поставен глас и няколко готови роли и решава да работи само за родната сцена. Поема лиричния теноров репертоар от опери на Верди, Доницети, Росини, Масне, Моцарт, Вебер, Бизе, Д, Албер, Бородин, Вагнер, Глинка. Скоро става любимец на столичната публика. Критиката не пести похвалите си за него. Ето и няколко откъса от отзиви за най- добрите му роли: „ Любен Минчев като Каварадоси ни представи едно „отворено” италианско пеене с художествено поставен тон, който без мъка расте и се развива до блясък! Eдин глас с лирична нежност и лъчезарна сила, една игра, напълно естествена, подкупваща”... „Гласът на Любен Минчев е пълен и сочен и въпреки силата си е способен да изрази и най- фините лирични нюанси и духовни трептения. Наистина, чудесен глас, който очарова и възхищава не само с красотата си, но и с изтънчената си техника, която му даде възможност да разкрие всичките си качества в трудната роля на Рикардо...”

 Lyuben Minchev 250Повече от петдесет са ролите на този неуморен артист за близо тридесетте сезона творческа дейност на наша сцена, през които пее много, често пъти и без дубльор за редица заглавия. Много от тях / 26!/ са и първи изпълнения в България, като: Андре Шение,  Йоан от „Иродиада”, Голицин от „Хованщина”, Ерик от „Летящия холандец”, Берендей от „Снежанка”, Княз Гвидон от „Цар Салтан”, Андрей от „Мазепа”, Маурицио от „Адриана Лекуврьор”,  Хюон в „Оберон”, Де Грийо от „Манон”, Фентон от „Веселите уиндзорки”...  Това е само част от тях. Той е и първият интерпретатор на редица образи от нопоставени български опери на Владигеров, Веселин Стоянов, Натан Князев,  Венедикт Бобчевски, Петко Наумов, Любомир Пипков. Участва в сценичните кръщения на „Цар Калоян”, „Янинините девет братя”, „Саламбо”, „Женско царство”...Наистина, впечатляващ репертоарен диапазон. Богатият му, отлично школуван лиричен глас, му позволява да поема и част от по- драматичните роли – на Канио, Дон Хозе, Андре Шение като те се нареждат сред коронните му превъплъщения.

Надарен с безспорен актьорски талант, темпераментен и емоционален, той е ярък, впечатляващ на сцената. След Петър Райчев, той е може би най- обичания от тенорите от този период. За съжаление, умира млад, в апогея на силите си, ненавършил 55 години. Оставил ни е малко записи / те са в Златния фонд на БНР/ и Интернет, които ни дават добра представа за силната му певческа дарба и за завладяващото му изразително пеене.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития