Опера в 4 действия (8 картини)

Либрето Франческо Мария Пиаве

(по драмата „Дон Алваро, или Силата на съдбата“ от Анхел Перес де Сааведра)

Първо изпълнение: 10 ноември 1862 г., Мариинския театър, Санкт Петербург

Първо изпълнение в Италия: 27 февруари 1869, La Scala, Милано

Първо изпълнение в България: 21 февруари 1934 г., София

Маркиз Калатрава ­ бас

Дона Леонора ди Варгас, негова дъщеря ­ сопран

Дон Карлос ди Варгас, негов син ­ баритон

Дон Алваро, метис ­ тенор

Падре Гуардиано, игумен на францискански манастир ­ бас

Фра (брат) Мелитоне, францискански монах ­ баритон

Прециозила, млада циганка ­ мецосопран

Мастро Трабуко, мулетар и амбулантен търговец ­ тенор

Алкалд, кмет на испанско село ­ бас

Кура, камериерка на Леонора ­ мецосопран

Хирург в испанската войска ­ тенор

Място и време на действието: Испания и Италия, средата на XVIII в.

Съдържание

Първо действие

В дома на маркиз Калатрава. Младата Леонора, дъщерята на маркиза, съобщава на баща си, че обича метиса Алваро. Надменният испански гранд не иска и да чуе за брак на дъщеря си с човек без благородно потекло. Сме­лата девойка решава да напусне тайно бащиния дом. Всичко е готово за бягството, но в последния момент старият маркиз залавя младите. Разгне­вен, той заповядва да арестуват Алваро. За да се защити, младежът насочва пистолет към слугите и те го пускат. Като вижда, че опасността е отминала, Ал­варо хвърля оръжието си и иска по мирен начин да уреди спора с бащата на своята любима. Но при удара о пода пистолетът изгърмява и рекушира­лият куршум ранява смъртоносно стареца. Така, против волята си, Алваро става неволен убиец. Ужасен, той чува как умиращият баща проклина дъщеря си. Алваро и Леонора нямат друг изход, освен да избягат от замъка.

Второ действие

Селска кръчма близо до францискански манастир. Братът на Леонора, дон Карлос ди Варгас, напразно търси избягалата си сестра. Обиколил е почти цяла Испания, но все още не е открил и най-малката следа от Леонора. В малко селце, недалеч от францисканския манастир, Дон Карлос е срещнал мулетаря Трабуко и неговия млад спътник, който привлича вниманието му със своята красота. Настойчиво и упорито дон Карлос разпитва мулетаря за другаря му, но мълчаливият Трабуко избягва отговора. Подозренията на благородника не са напразни. Спът­никът на мулетаря е неговата сестра! В страшната нощ, когато е загинал баща им, тя е избягала заедно с Алваро, но дон Карлос не знае, че при бягството двамата влюбени са се разделили. Преоб­лечена като мъж, Леонора търси своя годеник. В кръчмата влиза младата циганка Прециозила и дон Карлос я моли да му гадае, но от нея не научава нищо за сестра си. Леонора смутена слуша разговора на брат си с Прециозила. Дон Карлос се е заклел да отмъсти жестоко на дон Алваро и на сестра си за нелепата смърт на баща си. Като разбира това, Леонора, която вече е изгубила надежда да открие Алваро, решава да постъпи в манастир.

*

Пред вратата на манастира Леонора оплаква нещастната си съдба. Тя моли игумена падре Гуардиано да я приеме в своята обител, като открива тайната си. Девойката предполага, че дон Алваро се е завърнал в родината си, в Перу, и вече е забравил за нея. Като се отказва от суетата на света, Леонора е готова да прекара целия си живот зад стените на манастира.

Трето действие

Тъмна нощ  в гората. След дълги и безуспешни издирвания дон Алваро е решил, че любимата му вече не е сред живите. Той е отишъл на бойното поле, за да се избави от живота, който вече е станал безсмислен за него. Отчаяна храброст и презрение към смъртта бързо му донасят славата на храбър воин. Сега той носи името капитан Гереро и е един от най-уважава­ните офицери в испанската армия. Но дори под куршумите на врага той не може да забрави своята любима и оплаква нещастната си съдба. Внезапно се разнасят тревожни викове. Дон Алваро се притичва на помощ и спасява офицер, попаднал в ръцете на неприятелски патрул. Това е дон Карлос ди Варгас, който се сражава под чуждо име. Смъртните врагове никога не са се виждали и си дават клетва за вечно приятелство.

*

В едно от сраженията дон Алваро е тежко ранен. Предстои му опасна операция. Той не очаква благополучен изход и моли приятеля си да изпълни пос­ледната му воля ­ да изгори връзката с писма, които винаги е носил със себе си. Карлос потъва в мисли. Мъчно му е за храбрия Гереро, а в същото време неясни подозрения го измъчват. Защо, когато е бил представен за ордена Калатрава, Гереро толкова много се е уплашил? Защо само името на маркиз Калатрава е докарало до ужас този неустрашим офицер? В унеса си дон Карлос изпуска връзката с писмата и от нея изпада малък портрет на Леонора. Да, няма съмнение, че раненият офицер не е никой друг освен Алваро. В дон Карлос избухва желанието за мъст. Той не чува хирурга, донесъл радостната вест, че операцията е сполучлива и капитан Гереро ще живее. Мислите му са обзети от един стремеж ­ да убие омразния метис!

*

Пазарният площад в малкото селце е изпълнен с пъстра оживена тълпа. Селяни, селянки и войници слушат предсказанията на циганката Прециозила и суровите проповеди на монаха Фра Мелитоне. Идва Алваро, който вече е оздравял. Към него се отправя дон Карлос и го призовава на двубой. Напразно Алваро обяснява, че не е виновен за смъртта на стария маркиз. Карлос не иска да го чуе. Той обсипва името на сестра си с хули. Алваро се застъпва за честта на своята възлюбена. Появилата се стража разтървава противниците. Дон Карлос е арестуван ­ вдигнал е оръжие срещу по-горен чин, офицер. Алваро строшава шпагата си. Той ще се оттегли в манастир и там, в самота, ще намери покой и забрава.

Четвърто действие

В двора на манастира. Фра Мелитоне раздава милостиня на бедните и недоволно ги хока. Мърморенето му прекъсва падре Гуардиано, който му дава за пример кроткия брат Рафаел. Под това име е намерил убежище при францисканците дон Алваро. След седемгодишно търсене дон Карлос най-сетне открива своя противник и го принуждава да приеме дуела.

*

Сред планинските стръмнини се е притулила самотна хижа. Тук, далече от света, прекарва дните си като отшелник нещастната Леонора. В тишината и усамотението младата жена се опитва да забрави любимия. Изведнъж се чува силен шум от гласове. Изплашената девойка се скрива и с биене на камбаната вика монасите на помощ. Идва дон Алваро. В двубоя той е наранил смъртно дон Карлос и идва да помоли отшелника да прости греховете на умиращия. Вратата на хижата се отваря и на прага застава Леонора. Тя е щастлива да види своя любим, но Алваро е тъжен ­ той е убил брат й. Леонора се хвърля към дон Карлос, но той с последни сили забива нож право в сърцето й ­ не може да є прости, че е опозорила рода Варгас. Най-сетне Леонора ще намери вечен покой там, където няма омраза, а само любов.