Тази голяма Вердиева творба не е сред най- често поставяните по света, а също и в България. Тя изисква големи, издръжливи гласове, добър оркестър и режисьор, който да се справи, доколкото е възможно това!, с драматичното действие и не особено логичното либрето.

Испанската романтична драма, близка до театъра на Виктор Юго, привлича не за първи път композитора. По драми на Гутиерес Верди създава „Трубадур” и една от най- любимите си и изстрадани творби – „Симон Боканегра”. Характерният за този романтичен театър мрачен колорит господства и в „Силата на съдбата”. За съжаление, либретото на поета Франческо Мариа Пиаве / написал текстовете за 13 от 26-те опери на Верди!/, по драмата „Дон Алваро” от Анхел Перес де Сааведра / вдъхновена от „Валенщайн” на Шилер/ , този път не е успешно – реалистичните моменти са изгладени, превърнати в случайни епизоди, без логична връзка с действието на драмата. Основната сюжетна линия е без никакъв контраст: Силата на съдбата просто преследва героите до техния неизбежен и предварително очакван край. Въпреки желанието си  Дон Алваро / главният герой/ става убиец на бащата и брата на своята любима Леонора Ди Варгас и косвен виновник за нейната гибел. Фаталната атмосфера в операта цари от първото действие до финала.  Но великият маестро създава великолепна музика от началото до края – от мащабната, симфонично разгърната увертюра / тя често звучи по концертните подиуми по света!/, през ариите и дуетите на Леонора, Алваро, Дон Карлос, през хоровете, вълнуващата сцена- молитва пред манастира на Леонора, Падре Гуардиано и хора до впечатляващия, разтърсващ финал. Прекрасните, широко леещи се мелодии, богатата и колоритна оркестрация, психологическата тънкост на декламационното писмо очароват първите слушатели на премиерата – 10 ноември 1862  в Мариинския театър на Санкт Петербург / където е поръчана операта/, за да тръгне след това по сцените на Италия, Европа и Америка. От състава в Петербург блестят имената на сопраното Каролина Барбо, тенора Франческо Грациани и баритона Енрико Тамберлик, а в Ла Скала – Тереза Щолц, Луиджи Колонезе и Марио Тиберини - прочути оперни звезди от средата на 19 век.

Първата българска сценична реализация на „Силата на съдбата” е в столицата, на 21  февруари 1934 г. Дело е на режисьора и музиковеда Илия Арнаудов, диригента Асен Найденов и художника Александър Миленков. Съставът е наистина първокласен: Леонора – несравнимата и незабравимата, рано напусналата този свят, Цветана Табакова, едно изключително дарование от мащаба на Гена Димитрова, а също и Констанца Кирова, примадоната сред драматичките, Дон Карлос е италианският възпитаник, белкантовият баритон Събчо Събев/ при това полуиталианец!/, Дон Алваро е  първият тенор / отличен във Верди и Вагнер, Римски- Корсаков и Бизе/, руският белоемигрант Константин Каренин, Падре Гуардиано – Михаил Попов, Фра Мелитоне – Михаил Люцканов, Прециозила – Райна Стоянова.

Ето и един интересен отзив от критиката: „След „Дон Паскуале” на Доницети не помним напоследък да е имало друга постановка с по- голям художествен успех от „Силата на съдбата” на Верди. Маестро Асен Найденов се  налага категорично със своето отлично музикално ръководство. За първи път нашият оперен оркестър / след заминаването на големия Исай Добровен / звучи така прецизно и мащабно, по европейски, с всички тънкости при музицирането – нежно, изящно, драматично, дълбоко по съдържание, с нужната чистота и мярка, с необходимите динамични контрасти...Прекрасни бяха образите на Цветана Табакова, Събчо Събев, Каренин, Люцканов, Попов. Хоровете същото бяха отлични...” / Асен Балкански, в. „Литературен глас”, 4 март 1934./

Тази първа постановка на Вердиевата творба е през един доста добър период на националната ни оперна сцена. В афиша й виждаме един много богат и разностранен репертоар, освен постоянните – Вердиевата триада, „Бътерфлай”, „Тоска” „Бохеми”, „Дон Паскуале”,  „Аида”,„Лучия”, още новите постановки на: „Лакме”, „Цар и дърводелец”, „Цар Салтан”, „Хугеноти”, „Джоконда”, „Лоенгрин”, „Любовен еликсир”, както и две български опери: „Женско царство” от В. Стоянов и „Крали Марко” от П. Наумов и една рядко изпълнявана модерна класика от ХХ век – „Луиза” на Гюстав Шарпантие. Наистина, впечатляващ афиш, при това с първокласни певци.

Следващата българска постановка е след цели четири десетилетия. Операта на Варна разполага с двама великолепни белкантови певци, учили в Италия, съпружеската двойка, сопраното Мария Бохачек и тенворът Тодор Костов, както и бас от мащаба на Стефан Циганчев и  даровит и артистичен баритон като Михаил Зидаров, за да посегне към това трудно заглавие. Успехът е голям, но за съжаление, непоследван от другите театри. През 1984 „Силата на съдбата” се радва на успех и в Стара Загора. Там диригентът- стълб на театъра, Димитър Димитров вече е поставил редица опери на Верди, сред което и трудната „Симон Боканегра”, в която гостува и знаменитият български бас Николай  Гяуров. Премиерата е на 22 декември 1984. Режисьор е Здравко Митков, художници Иван Йорданов и Мария Диманова, хормайстор – Богдана Попова.  В ролята на Леонора блести  сопраното Евдокия Здравкова- Хорозова.

През преломната 1989  година, на 12 март, е втората софийска постановка, реализирана от екип в състав: Борис Хинчев, диригент, Светозар Донев, режисьор, Мария Трендафилова, сценограф. За съжаление, тя не се задържа за дълго в афиша, поради бледата режисура, въпреки доброто певческо покритие и присъствието на един голям оперен диригент- театрал на пулта.

През 1994 година Варненската опера представи на фестивала „Варненско лято” / 22 юни/ втората си реализация на това заглавие. Диригент беше Христо Игнатов, режисьор Кузман Попов, художник Кина Петрова, а хормайстор Любомира Александрова.

На 8 юни 2010 е изпълнена за първи път в Русе – концертно – под диригентството на Славил Димитров с участието на тенора Даниел Дамянов, баритона Венцеслав Анастасов и сопраното Нора Кръстинова и басът Ивайло Джуров, след което тази продукция е представена в Швейцария и Италия.

На 13 август 2016 отново Варна се обърна към „ Силата на съдбата”. На фестивала се представи с голям успех третата постановка, дело на този театър, вече с гостуващи солисти и постановчици: Деян Прошев, режисьор от Скопие, Марко Боеми, диригент от Италия и двама изгряващи италиански певци – Дариа Масиеро / Ленора/ и Карло Коломбара / Падре Гуардиано/, заедно с нашите – тенорът от Варна, Калуди Калудов / Дон Алваро/ и баритонът от Русе, Анастас Анастасов/ Дон Карлос/.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ