Печат на тази страница

"Да върнеш "Пръстена" на краля" - БНР

На 11-и май от 22.25 часа по Канал 1 на Българската национална телевизия ще бъде излъчен филмът "Да върнеш "Пръстена" на краля" – разказ за гастрола на трупата на Софийската национална опера с тетралогията "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Германия през 2015 година. Ето какво сподели сценаристът на филма Миглена Стойчева в интервю за предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм "Каста дива":

Екипът ни започна да пътува на турнета със Софийската опера преди повече от 10 години. Имаме много силни емоции, свързани с работата ни по различни съвместни проекти. Първият ни документален филм "Третото турне" беше заснет по време на гастрола на Софийската опера в Япония през 2005 година. Оттогава някак си ни тръгна да следим много отблизо работата на Националната опера, както у нас, така и зад граница. Подобни музикални пътувания съвсем не са лесни за един телевизионен екип, защото понякога ние работим дори много повече от самите музиканти. Всичко започва със сериозна предварителна подготовка за научаване на оперните творби както музикално, така и като мизансцен, за да преценим какво точно ще снимаме и как заснетото ще се превърне в интересен документален разказ. При такива пътувания нашият работен ден често надхвърля 12 часа. Докато артистите почиват след спектаклите и се възстановяват преди следващото си излизане на сцената, ние „ловуваме“ кадри и истории. Опитваме се никога филмите ни да не са само за строго профилирана публика – търсим атрактивна картина и сюжети, които да привлекат интереса и на зрители извън тесния кръг на меломаните. Най-вълнуващо като че ли този път се оказа мястото. То ни подтикна да преосмислим по нов начин сюжетите и музиката на четирите опери от "Пръстенът на нибелунга". Величието на Алпите не само ни порази, но и ни накара да усетим, че като че ли много от природните картини, които Вагнер рисува в своите партитури, са вдъхновени именно от суровите, но пленителни алпийски пейзажи. Историята на Вагнер и неговия покровител Лудвиг II ни беше известна, но в подножието на Нойшванщайн ние разбрахме защо тя е придобила силата на местна легенда. И избрахме през тази история да проведем разказа за цялото това пътуване.

Най-интересно за нас беше да надникнем в дълбочината на един трагичен образ – този на крал Лудвиг II. Как личната му неудовлетвореност от ролята му на монарх и личност се трансформира в интерес и фанатично преклонение към изкуството, в страст да гради и да остави за поколенията приказката за самия себе си. Обикаляйки неговите дворци, човек наистина си дава сметка за думите, които Вагнер пише след първата им среща – "За съжаление той е толкова благороден и така брилянтен, чувствителен и великолепен, че аз се опасявам, че животът му трябва да избледнее като мимолетен сън в този свят на пошлост". 

За нас да направим този филм, беше голямо изпитание, защото вече бяхме създали друг – "Българският "Пръстен" на Вагнер", също посветен на "Ринга". Вече бяхме показали самите опери, бяхме обяснили защо премиерата им в България е толкова голямо и важно културно събитие. В първия ни филм акад. Карталов беше повдигнал пред нашата камера завесата около генезиса на спектаклите, имахме мнението на световните критици, които дойдоха специално за първото пълно завъртане на тетралогията у нас, имахме и вълненията на певците. Лесно можехме да се окажем в капана на повторението. А ние не искахме да се случи това! Трябваше много прецизно да се съобразим с необходимостта да отразим адекватно един национален триумф, защото точно това беше равносметката от гастрола на Националната ни опера в Германия, но и да потопим зрителите в един свят на фантазии, мечти, приятелство и легенди, от който се ражда "Пръстенът на Нибелунга". Доколко и как сме се справили, ще преценят зрителите. Музиката на Вагнер е толкова многопластова, че винаги предлага нови възможности за прочит и в този смисъл по някакъв начин самият композитор беше наш съюзник в задачата да не се повторим. От своя страна постановките на акад. Карталов се отличават с изключителна телегеничност, те просто пълнят кадъра с екшън. Модерните технологии, колорита на мултимедията обогатяват допълнително визуалната част от нашата работа. И най-важното – дали повече или по-малко сполучлив, филмът ни ще остане документ за едно уникално културно събитие без аналог в 125-годишната история на Софийската опера – изключително успешен първи гастрол в Германия с Вагнер. От своя страна ние, като екип, сме искали този филм да носи печата на нашия личен респект към певците, музикантите, техническите служби, администрацията и всички други хора, чийто труд направи възможно това събитие и нашия телевизионен разказ за него.

публикувано на 10.05.16 в 08:19
Автор: