125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА - 215 ГОДИНИ ОТ ПРЕМИЕРАТА НА БЕЗСМЪРТНИЯ „БРЪСНАР” НА ДЖОАКИНО АНТОНИО РОСИНИ

125 godini opera red



20 февруари 1816 година е  велика дата в живота на „Лебеда от Пезаро” – Джоакино Антонио Росини / 1792 - 1868 /, а също и в историята на операта. На този ден вижда белия свят неговия шедьовър – комичната опера „Севилският бръснар или Напразната справедливост”. За тази очарователна творба  и до днес  се разказват много истории, като някои от тях звучат като легенди. Струва си да припомним сега  Анри Бейл  или  Стендал, съвременник и страстен поклонник на италианската опера и на самия Росини, написала забележителна книга за композитора. Ето какво ни разказва той: „Пристигайки в Рим, Росини намира Барбайя, прочутия импресарио и собственик на големия римски театър „Арджентина”, потънал в неприятни разпри с местната полиция. А тя е наложила строга забрана върху всички оперни  либрета, под предлог, че съдържанието им било...”многозначително”! / А по онова време, това прекрасно и романтично изкуство, операта, е било невероятно популярно, замествало е футбола и телевизията, било е в центъра на ежедневието на всички слоеве от обществото...Славни времена, нали?!/...      

И Стендал продължава:  „Когато народът е умен и незадоволен, всяка дума придобива значението на „намек”... Издебнал по- благоприятен момент, импресариото предлага на римския губернатор „ прелестното”, по неговите думи, либрето на „Севилският бръснар”. Поетът Чезаре Стербини го написва по едноименната комедия на французина Пиер Огюст Карон дьо Бомарше / 1732 – 1799 /, а преди това прочутият неаполитански маестро Джовани Паизиело го е използвал вече за опера със същото заглавие. Губернаторът на Рим, в този ден отегчен от безкрайни разговори за нрави и благоприличие, приема охотно предложението операта да бъде поставена”.

Но това смущава младия Росини, той е достатъчно умен и предвидлив, за дане прояви излишна скромност пред истинските заслуги. И бърза да напише до  Паизиело в Неапол. Старият маестро, който притежава в значителна степен черти на истински гасконец и умира от завист заради успеха на младия и вече нашумял Росини, много любезно му отговаря, че посреща с „голяма радост избора на папската полиция и цензурата” на неговата творба. Очевидно Паизиело е разчитал на шумен провал на младия си и самонадеян съперник. Росини обаче написва към „Бръснаря” малък предговор, показва Паизиеловото писмо на всички меломани в Рим и се заема  трескаво за работа. Само за 13 дни /!/ музиката е напълно  готова. Ала на премиерата римската публика намира творбата на младия композитор от Пезаро за ...”скучна” и „доста  по- слаба” от творбата на Паизиело и я освирква...       Всъщност, в случая, както е известно, става дума за предварително планиран провал или по- скоро за скандал, предизвикан от привържениците на стария Паизиело, който довежда до бягството на Росини от Рим. За щастие, второто представление е истински триумф за автора и творбата му. Не след дълго Фигаро на Росини става некоронованият крал на комичната опера на всички времена.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

За първи път на български!

 

ТРИ ПИСМА НА ДЖОАКИНО РОСИНИ

 

1. „СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР”  И …САЛАТА ОТ ТРЮФЕЛИ

 

 До великата певица Изабела Анджелика Колбран

                                                                           Неапол

Мила и прелестна приятелко,

Бих искал сега да бъдеш за малко в Рим, за да видиш моя триумф. С всеки изминат ден „Севилският бръснар” става все по- популярен и се харесва дори и на най- заядливите противници на новата школа в музиката. Серенадата на Граф Алмавива от Първото действие тук се пее всяка нощ по улиците, голямата ария или каватината на Фигаро е коронен номер за баритоните, а кватината на Розина – вечерна песен, с която всяка  местна красавица си ляга да спи, за да се събуди на сутринта с фразата „Линдоро, мио сара!” / Линдоро ще бъде мой!/… Но, скъпа ми Анджелика, предполагам, че много по- интересна за теб от моята последна опера ще бъде рецептата за една нова салата, която аз наскоро измислих за радост на всички гастрономи в Рим. Бързам да ти я съобщя: вземи подходящ съд, налей в него малко провансалско масло, добави английска горчица, малко лимонов сок, майонеза, пипер и сол на вкус.  Разбъркай всичко това много добре, а след това прибави основното – ситно нарязани трюфели. Те ще придадат на салатата много изтънчен вкус, достоен за всеки истински гастроном. Секретарят на кардинала, с когото се запознах тези дни, апостолски ме благослови за това изобретение…

Но да се върнем към „Бръснаря”. Във Второто действие, което – откровено казано – отстъпва на Първото, най- много ми харесва дуета на Алмавива, преоблечен като учител по музика, под името Дон Алонзо, с Доктор Бартоло, настойника на Розина / „Джойя, паче!”/ Мир и радост!/, а също и арията на стария опекун: „Щом сме със теб двамина, о мила ми, Розина!”, в която аз леко пародирах старата италианска школа, и накрая , Терцета на Розина, Алмавива и Фигаро: „Тихо, тихо…” По- малко ми се нрави  Квинтета, в която болният от треска Дон Базилио си отива и отново се връща. Готов съм да призная пред всеки, че този номер от операта на Маестро Паизиело по същия сюжет е доста по- грациозен от моя…

Скъпа ми Анджелика, много ще се радвам, ако ти харесаш моята нова салата от трюфели. Както виждаш, рецептата й съвсем не е сложна.

За себе си, Анджелика, мога да кажа, че сега  живея доста добре тук, в Рим. Имам много голям успех сред местните хубавици, но съм направо отчаян, че в този загубен град почти не се намират хубави пресни стриди. Ако ти, Анджелика, в божествения Неапол, моля те, спомни си за мен.

Щях да забравя най- важното: започнах нова опера. Казва се „Ла Гадзетина” / Вестничето/ и е по текст на Карло Голдони. Съвсем скоро ще я завърша.

Не ме забравяй, скъпа Анджелика!

                                                                  Твоят: Джоакино

                                                                  Рим,февруари 1816

бел. прев. През 1822 г. Росини и Изабела Колбран се женят и талантливата певица  изпълнява главните роли в повечето от неговите опери.

2. КАК СЕ СЪЧИНЯВА ОПЕРНА УВЕРТЮРА

 

/ Датата и името на получателя не личат от ръкописа /

.... Почакайте до вечерта на премиерата. Нищо не възбужда вдъхновението така, както присъствието на нотописеца, очакващ с велико нетърпение вашата работа, и особено страшно притесненият импресарио, започнал вече отчаяно да си  скубе косите и да ругае!

Трябва да ви кажа, че по мое време всички импресарии в Италия оплешивяваха далеч преди да навършат трийсет години!...

Съчиних увертюрата на „Отело” в една слугинска стаичка в двореца Барбайя в Рим, където със сила ме заключи най- плешивият и най- свирепият от всички оперни директори и импресарии на Италия. Той ми подхвърли като на куче

чинийка спагети и заплаши всички слуги да не ме пускат, докато не напиша и последната нота. Написах увертюрата на „Крадливата сврака” едва в деня на премиерата в... стълбищното помещение, където бях заключен от директора на „Ла Скала” под надзора на четирима сценични работници. Беше им заповядано да взимат от мен ръкописа – лист по лист – и да го предават на нотописеца, който седеше на една  масичка отвън, готов да го препише и да го предаде на оркестъра... За „Бръснаря” постъпих по- разумно: не съчиних нова увертюра, а просто взех една готова – за сериозната опера „Елизабета, кралицата на Англия”, която вече не се играеше. Публиката много я хареса и съвсем не разбра, че е стара – остана свръх доволна!... Увертюрата на „Граф Ори” написах по време на риболов, нагазил до колене във водите на Сена, в приятното общество на сеньор Агуадо, испанец, прочут  парижки банкер, който глаголстваше за състоянието на  финансовото дело в родината си...

При подобни обстоятелства съчиних и увертюрата към моята последна,  тридесет и девета опера – „Вилхелм Тел”. Що се отнася до „Моисей” – за тази известна опера аз просто не написах никаква увертюра...

3. „БЪДЕТЕ СНИЗХОДИТЕЛЕН!”

                 До г-н адвоката Филипо Сандокале

                 град Палермо, Сицилия

Скъпи приятелю,

Вие очаквате да ви отговоря собственоръчно и ето аз се подчинявам на Вашето желание. Тринадесет месеци се измъчвам от ужасни, непоносими нервни припадъци, които постепенно ме лишиха от сън и апетит, влошиха моя слух, зрението ми и дотолкова затрудниха фичическото ми състояние, че вече не мога да се обличам без чужда помощ. Лекарите не са в състояние да ме лекуват – само ме утешават. Сред тези нещастия, скъпи ми приятелю, скъпи мой благодетелю, аз не мога да направя нищо за Вас и за Вашата прелестна съпруга, освен да изразя своята безкрайна признателност за Вашата безмерна доброта към мен...

Толкова време не съм държал перо в ръка, че дори не мога да пиша.

Моля Ви, бъдете снизходителен към човека, станал за съжаление. Потърпете!

Съхранете Вашето сърдечно разположение към мен и това ще бъде най- голямото ми утешение...

Флоренция, май 1865                                                 Вашият верен: Росини

Подбор и превод от италиански: ОГНЯН  СТАМБОЛИЕВ

ШЕДЬОВЪРЪТ НА РОСИНИ НА НАША СЦЕНА

Без съмнение, „Севилският бръснар” е най – често поставяната и играна опера на Лебеда от Пезаро на наша сцена. Българската публика  се срещна и с други прекрасни опери на Росини: „Пепеляшка” в София / 1968 и 2010/, „Брачната полица” / Варна, 1977, Пловдив, 1987, Сливен, 1988/,  Крадливата сврака / Благоевград, 1980, Русе, 1983/,  „Италианката в Алжир” / София, 1980, Пловдив, 1987, Бургас, 1988, Русе, 1992 /,  „Турчинът в Италия” / Варна, 1988/.

„Севилският бръснар” .

Интересно е, че първата постановка на „Севилският бръснар”  у нас се реализира сравнително късно  - през 1922 година, на десетия сезон от началото на Операта.  След ред големи заглавия като: „Фауст”, „Трубадур”, „Хугеноти”, „Сватбата на Фигаро”, „Княз Игор”... Премиерата е на 29 декември 1922, под музикалното ръководство на главния диригент Моисей Златин, с режисьор Николай Веков и сценограф Александър Миленков. В ролите се изявяват две прекрасни певици Мария Василева и Мария Милкова- Золотович / Розина/, Димитър Христов е Граф Алвавива, Доктор Бартоло Георги Дончев,  Дон Базилио – Петър Манов, Берта – Мария Щърбанова, а самият Фигаро е Петър Золотович. Според критиката от онова време повечето изпълнители са наистина блестящи, особено Мария Золотович и Петър Золотович, а също и мъжкият оперен хор, подготвен от композитора Панайот Пипков. „Севилският бръснар” веднага става любима, репертоарна опера  и за дълги години тази първа постановка не слиза от сцената, като съставът й през годините до 1943 непрекъснато се обновява.  На 11 януари 1943 е представена втората й столична премиера, подготвена от нов екип в състав: Едмондо Де Веки / диригент/, Петър Райчев / режисьор/ и Преслав Кършовски / художник/.  В новата постановка италианският диригент и именитият наш тенор и режисьор решават да върнат всички съкратени отпреди номера / купюри/, както и рядко изпълнявания и сега дамски хор  от 3 картина/, като поверят ролите на нови изпълнители: Лиляна Табакова – Розина, Михаил Люцканов – Фигаро,  Михаил Попов – Базилио, Павел Елмазов – Бартоло, Диана Герганова – Берта. Така шедьовърът на Росини, вече освежен,1 прозвучава автентично и привлича все повече публика, особено младежка,  за която това прекрасно заглавие на Росини е подстъп към оперния жанр. Още повече, че като почти всички опери тогава, се изпълнява на български език, при това в много добрия превод на писателя Йордан  Стратиев. Интересно е, че от този предвоенен спектакъл трима от основните изпълнители – басите Михаил Попов и Павел Елмазов и титулярът Михаил Люцканов години наред са несменяемите Базилио, Бартоло и Фигаро.

След войната операта е поставена  отново на столична сцена  - премиера на 14 октомври 1950 / Асен Димитров, Петър Райчев,  Асен Попов/. В главните роли се превъплъщават с много голям успех: Илия Йосифов / Алмавива/,  Катя Апостолова / Розина/,  Дон Базилио / Димитър Кожухаров/,  а Фигаро е отново  незаменимият Люцканов, заедно с Бартоло – Павел Елмазов. Постановката се задържа без промени цели 15 години в афиша на театъра, докато идва новата реализация на младите тогава и изключително талантливи: Михаил Ангелов, Николай Николов и Мариана Попова. Тогава изгряват звездите на Асен Селимски / Фигаро/, Петя Иванова / Розина, Павел Куршумов / Алмавива/, Павел Герджиков / Бартоло/. В тази много успешна постановка софийската публика има щастието да се срещне и с голямото изкуство на  Гяуров, Гюзелев, Димитър  Петков, като изпълнители на ролята на Дон Базилио. В нея гостуват и ред чужди прочути певци, сред които и най- добрият Фигаро от онези години, Николае Херля от Букурещката опера.

През 1983  диригентът Иван Кожухаров, певецът и режисьорът Павел Герджиков и художниците Радостин и Бояна Чомакови предлагат нов прочит на “Бръснаря” , жив, действен, увлекателен, с нови търсения и решения.

Постановката се играе дълго, до 1996 година, когато Пламен Карталов с диригента Емил Табаков я реализират на езика на оригинала в един много ярък и динамичен спектакъл / тук трябва да отбележа и изключително интересната сценография на гъркинята Йоана Маноледаки, дала сила, яркост и  неповторимост на постановката/, както и силното покритие на всички роли. Работата на Карталов със солистите и хора даде наистина забележителни резултати. Едно представление на световно ниво, достойно и за името на националната ни опера, събитие в съвременната ни музикална култура.

Операта на Росини е  поставяна повече от 50 пъти у нас в цялата страна – от големите ни сцени София, Русе, Пловдив, Стара Загора  и Варна – до Бургас, Плевен, Сливен, Враца, Благоевград, Велико Търново, Музикалната академия, НБУ.

Първата постановка след столицата е в Стара Загора през 1927 година  от екип в състав: Христо Манолов / диригент/, Димитър Христов / режисьор/ и  Васил Данов/ художник/. В града на липите, поетите и певците тази опера е реализира досега седем пъти!  Във Варна – пет пъти, в Русе – 5 пъти, в Пловдив – 4 пъти, в Плевен – 2 пъти, в Бургас – 3 пъти...  Сред диригентите виждаме имената на:  Асен Димитров, Руслан Райчев, Иван Вулпе, Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Ромео Райчев, Димитър Маналов,  Иван Филев...,  като за трима от тях / М. Ангелов, Руслан Райчев и Борис Хинчев/ тази партитура бе сред най- любимите им!   Сред режисьорите са: Христо Попов,  Илия Иванов, Емил Бошнаков, Бохос  Афеян, Цветана Прохазка, Стефан Трифонов, Пламен Карталов, Румен Нейков, Павел Герджиков, Кузман Попов...

Броят на певците просто не може да се определи. Сред най- ярките изпълнители, бих посочил, освен споменатите вече:  Мария Золотович, Михаил Попов, Михаил Люцканов, Катя Апостолова, Мария  Митович, Петя Иванова, Илия Йосифов, Павел Куршумов, още: Цветана Аршинкова, Мария Димчевска, Никола Василев, Сабин Марков, Стоян Попов, Георги Генов, Кирил Кръстев, Михаил Зидаров, Аврам Андреев, Надя Харитонова, Николай Здравков, Роза Митова, Миньо Минев, Никола Кутин, Стефан Циганчев, Любомир Дяковски, Александър Крунев...Списъкът може да бъде продължен. Ролите в шедьовъра на Росини са пробен камък за всеки певец.

„Севилският бръснар” е един безкраен празник!

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития