Градители на националната ни музикална сцена - 105 години от рождението на ТАНЯ ЦОКОВА

Периодът от началото на 20-те до средата на 40-те години на миналия век е време на истински възход на Софийската опера.  За кратко време след одържавяването си / 1922/ тя се превръща в професионален музикален театър, с голям и разнообразен репертоар, силни творчески звена и  най- главното – с чудесни певци. Част от тях вече имат международна кариера, но продължават да творят и на родна сцена. Сред двайсетте основни  изпълнителки на мецосопрановия репертоар се открояват пет големи имена: Ана Тодорова, Илка Попова, Констанца Кирова, Катя Спиридонова и Таня Цокова.  Те оставят трайна диря в историята на театъра с високите си постижения в най- трудния класическия, а също и в българския репертоар.

Таня Цокова е родена на 3 април 1911 година в София в семейство на адвокат. От дете учи пиано, балет, езици, рисува, по- късно участва в училищни концерти, опитва се да пише. Като гимназистка взема първите си уроци по пеене при  гостуващия тогава у нас вокален педагог от Виена проф. Андерсен. През 1931, когато е на двайсет години, заминава като стипендиантка в Германия, но оттам отива в Италия, убедена, че за високите мъжки  и ниските женски гласове италианската школа е най- подходящата. Явява се на конкурс в Римската академия „Санта Чечилия” и веднага бива класирана на първо място. Отначало постъпва в класа на педагога Ди Пиетро, но неговата школа не й допада и се прехвърля при професор Агнес Стаме. Междувременно учи и при диригента Сколари. След три години се дипломира и се завръща в родината, като отказва примамливите покани за работа в Италия и Западна Европа. 

На 30 ноември 1934 дебютира в ролята на Лаура от „Джоконда” на Понкиели. Ефектната и проблемна белкантова партия разкрива големите възможности на младата певица. Гласът й, както отбелязва тогавашната критика е: „тембрист, пълнозвучен, кристално ясен и свеж, сребристо- бляскав във височините, топъл и нежен в медиума, уверен и закръглен в ниския регистър”. След бляскавия дебют, идват роля след роля: Савската царица от операта на Голдмарк, Кармен, Амнерис, Улрика, Азучена, Шарлота от „Вертер”, Княгинята от „Русалка” на Даргомижски, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Венера от „Танхойзер”, Графинята от „Дама Пика”, Любаша от „Царска годеница” на Римски- Корсаков,  Иродиада от операта на Жул Масне...Близо 40 роли – повечето главни, но и някои второстепенни, както се полага при мецосопраните. Различни по стил и характер: италиански, френски, руски, български, вагнерови...

Голяма й интелигентност, музикалността й, прецизността й – всичко това дава нужните резултати.  Таня Цокова става един от ценните сътрудници на театъра, предпочитана за работа от диригентите и режисьорите, харесвана, обичана от публиката. Българските автори също я ценят високо и поверяват своите мецосопранови героини именно на артистичната и музикална Таня Цокова – Панчо Владигеров я разпределя като Зоя в „Цар Калоян”, а Любомир  Пипков – като Ефросина в „Момчил”.

Пее предимно в България, но през 40-те и 50-те години – времето на нейния творчески апогей - има и успешни гастроли във Франция, Германия, Румъния, Чехословакия, Австрия, Югославия и Унгария.

Радиото е съхранило прекрасния й глас – в няколко студийни записа в съпровод на Радиооркестъра. За съжаление, БНР, макар и национално, пуска изключително рядко записите на българските певци, които са във фонда. Но онези, които случайно са чули нейния глас, например, в арията на Орфей от операта на Глук, ще се убедят, че е Таня Цокова е била не само много надарена, но и много артистична и емоционална  певица. Една щедра природа, съчетана щастливо с  голяма музикалност. Всъщност, самата тя е считала Орфей за своя коронна роля и заради това и кръщава своите деца – Орфей и Евридика!

Извън Софийската опера, Таня Цокова има и много успешна и интензивна концертна кариера. Изпълнява мецосопрановите партии в реквиемите на Моцарт и Верди, в Деветата на Бетовен, в „Александър Невски” на Прокофиев, в кантати на  Шуберт и Филип Кутев. Със солови концерти  години наред обикаля страната, изнасяйки стилни песенни рецитали из творчеството на различни композитори. Пее много обработки на народни песни – една широко разпространена практика в миналото, днес за съжаление забравена.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития