Преди премиерата на “Норма” от Белини в Софийската опера, режисьорът и сценограф Уго де Ана пред Епицентър.бг
"Виждаме как обществото ни става изключително технологично, че дори чувствата на човека се градят чрез интернет. Преди години ухажвахме жената, говорехме си, срещахме се на кафе и т.н. А сега джиесемът прави всичко"
Виолета Цветкова, специално за Епицентър.бг
Един от най-нашумелите съвременни оперни режисьори – Уго де Ана, е за трети път в България, за да режисира спектакъл в Софийската опера. След зрелищните му постановки на „Аида” от Верди и „Самсон и Далила” от Сен-Санс, сега той работи по „Норма” от Белини, чиято премиера е на 25 март под диригентството на Григор Паликаров. Както обикновено, Де Ана не само режисира, а създава цялостната визия на спектакъла.
Роденият в Буенос Айрес, Аржентина, артист е завършил изобразително изкуство и дизайн за телевизия и кино, затова не е учудващо, че сам проектира декорите и костюмите са своите постановки. Започва артистичната си кариерата като технически директор и изпълнителен продуцент в театър „Колон” в Буенос Айрес, после започва да поставя спектакли в Сантяго де Чили и в три поредни години получава наградата на критиката за най-добър режисьор със своите постановки на „Ромео и Жулиета”, „Лукреция Борджия”, „Дон Карлос” и „Хофманови разкази”. Започва да получава покани от Театро де ла Сарсуела в Мадрид и Оперния театър „Лисеу” в Барселона, а от 1990-а неизменно работи на най-престижните италиански оперни сцени в Милано, Болоня, Неапол, Торино, Верона, Венеция, Парма и др. Поставя още в Япония, Чили, Германия, а през юли му предстои премиера на „Травиата” в тазгодишния оперен фестивал на Арена ди Верона.
Ден преди премиерата на „Норма” в Софийската опера Уго де Ана даде интервю пред избрани медии:
- Маестро Де Ана, софийската публика ще види вашата постановка на „Норма” точно 33 години след първото й и единствено досега представяне на тази сцена от режисьора Николай Николов и художника Иван Кирков. Какво да очакваме от вашия „прочит” на тази изключителна творба на Винченцо Белини?
- Наистина не бива да пренебрегваме факта, че българската публика отдавна не е гледала тази опера на Белини. Затова е изключително важно зрителите да видят една „Норма” с по-традиционна визия. Това съвсем не означава, че показваме едни бродещи из гората друиди с рога – не, няма такова нещо. Най-важното за мен по-скоро е да съчетая музиката и изпълнението на артистите.
Иначе преди да кажем какво ще види публиката, трябва да си представим „Норма” като опера за 19 век и творба, направила революция в самото оперно изкуство. Всичко в нея – и музиката, и действието – се върти около главната героиня, която търпи своето драматично развитие и израстване. И начинът да се изрази тази драма всъщност е нова концепция в операта на 19 век.
Освен че е изключително красива, това е много трудна за изпълнение музика. Изисква се допълнителна работа с изпълнителите в актьорско отношение. Те трябва да успеят да изразят и предадат всички емоции и човешки реакции на своите герои, за да може публиката да ги разбере.
- Тоест искате да накарате зрителите да отидат по-далеч от баналния наглед сюжет за любовта и изневярата?
- За мнозина либретото на „Норма” наистина изглежда доста просто, банално, но в него има изключителна дълбочина. Защото писателите от 19 век съвсем не са били глупави, не са писали така, както днес се пише сценарият за една индийска или турска теленовела. Не, те са пишели с невероятен усет към драматичното и поетичното. Имали са дълбоката интелигентност, ум и знание как да представят тези герои.
Важното за трагичния образ на жрицата на галите Норма е, че в нея бихме могли да видим и древногръцки персонаж. Но за разлика от жрицата Медея, да речем, тя добива човешки образ – това е изключително важно за Норма. И прави така, че всичко да се върти около страданието й по пътя на тази трансформация.
- Освен режисьор, вие сте и автор на сценографията и костюмите. Спектаклите ви обикновено са пищни – каква е визията този път?
- Визуалната част е изцяло насочена към неокласицизма, това е периодът на Наполеон, времето на големите нападения в Европа – от една страна се движим в романтичното, а от друга е драматично, защото има война. В концепцията съществува нашествието на един народ върху друг. Представям определени сцени, в които се смесват картини от епохата на Наполеон с такива от римската епоха, за да илюстрират това, което се случва преди и след драматичното действие. Мисля, че това ще бъде интересно за зрителите. И те да кажат (смее се)… последната дума винаги е на публиката.
- Споменахте война – доколко „Норма” звучи актуално днес, на фона на това, което напоследък се случва в Европа?
- Много е важно да се подчертае, че отвъд това, което в момента се случва в Европа и в света, ние не можем да пренебрегнем факта, че тя е написана през 19 век и респектът ни трябва да е най-вече към музиката. Ако някой иска да направи сцена, провокирана от актуални събития, музиката няма да е на Белини. Тя няма да пасне, защото работи на по-възвишено ниво, в друг дух, в духа на човека. А това, което в момента се случва в Европа, е варварство. В него няма човешки дух. Няма човещина.
Лично аз смятам, че в „Норма” войната е фон за действието, фон на нещо, което се случва във всяко човешко същество, което воюва със себе си. Жената е много по-свързана с духа, затова разбираме Норма. В мига, в който се почувства изоставена, тя е в състояние да разруши всичко. Първата реакция на една жена, която се прибира вкъщи и разбира, че мъжът й й е изневерил, е да метне чиния върху главата му – нормална практика за отмъщение. Войната на Норма обаче е война срещу нейната собствена лъжа, защото тя самата е лъгала през цялото време. Скрива децата си, не знае обича ли ги, или ги мрази, мами народа си… Едва в последния момент казва: „Аз ви предадох!” Това, разбира се, е ужасно, но в крайна сметка героинята стига до истината: „Трябва да разкрия, че за мен най-важното нещо в живота са моите деца.” Сложете тези думи до всяка съвременна жена и ето ви актуалността – думите на Норма от 19 век са истински.
- Тя изрича и пророчески думи пред свещения дъб на друидите. Казва, че Рим ще загине, но не заради смелостта на галите, а заради собствената си слабост. Страхувате ли се за тази Европа на Белини, на Верди, на гениите, които са градили нейната култура? Разклатени ли са нейните устои?
- Това е много личен въпрос и без да намесвам операта, бих казал, че светът от няколко години много се промени. Помени се неговата чувствителност. Това е изключително опасно. Защото променяйки чувствителността на хората, се стига до момент, когато човешкото същество няма никаква стойност. Защо се убива по такъв ужасен начин? И толкова лесно?! Най-ужасното е, че през миналия век светът пострада тежко, но явно още не е успял да се научи от собствените си грешки.
Според мен има още един проблем – на възпитанието. Виждаме как обществото ни става изключително технологично, че дори чувствата на човека се градят чрез интернет. Преди години ухажвахме жената, говорехме си, срещахме се на кафе и т.н. А сега джиесемът прави всичко (смее се). Това е друг свят. Не мисля, че той е по-добър, но за съжаление не можем да не кажем: „Светът се променя!”
- Според музикалните експерти „Норма” е твърде голяма лъжица – не е за всеки. В този смисъл поехте ли риск, когато дойдохте да я поставите и в София след Токио, Верона, Рио де Жанейро?
- Рискът винаги съществува. Защото в музикално отношение това е изключително трудна опера. Трудно е и да се намерят и подберат гласовете, най-вече съчетаването на изпълнителките на Норма и Адалджиза. Винаги е предизвикателство.
- Има ли разлика в чувствителността на българските певици, които пеят Норма, и другите, с които сте работили по света?
- Винаги е много трудно. И проблемът е, че чувствителността на една певица никога не е еднаква с тази на другите изпълнителки. Съобразявам се с индивидуалността на всяка от тях, за да изградят образа, но в мига, в който се вдига завесата, аз като режисьор вече нищо не мога да направя, за да им помогна. Всичко е в техните ръце. Ето, това е изключително труден момент в сценичните изкуства, особено в операта.
- Според вас как се справят Габриела Георгиева, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска, които ще се сменят в образа на Норма?
- Нека това каже публиката. Тя трябва да ги оцени, защото вижда и чува в залата. Затова нека оставим зрителите да разкрият всичко, което сме направили, да надникнат в най-дълбокото. Имаме различни състави, с които по абсолютно различен начин представяме „Норма”. Аз ги наричам състав А и състав Б, сини и червени като два футболни отбора - публиката да оцени кой е по-добър (смее се).