125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА - БАРИТОНЪТ ПЕТЪР ПЕТРОВ БЕШЕ ЕДИН ОТ СТЪЛБОВЕТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА НИ СЦЕНА

125 godini opera red

Баритонът Петър Петров постъпва в  Операта  през 1947 година, време когато съставът се обновява с много млади артисти, дошли да сменят голяма част от своите предшественици от второто поколение. Той твори на сцената до края на 70-те години. И при все че изпълнява редица централни роли, не е от „звездите” и „премиерните” певци – просто години наред носи с чест и отговорност текущия репертоар, винаги е на разположение на театъра като един  от основните и най- стабилните  артисти.

Роден е в София, на 13 април 1919 година, под знака на Овена, в културно семейство. Пее в хорове още  като гимназист – по-късно ще пее  като солист на прославения мъжки хор „Гусла”, учи цигулка в Музикалното училище, в класа на Тодор Въжаров. Завършва го през 1938. Служи в армията. От 1940 до 1946 е частен ученик на големия певец и забележителен вокален педагог, солиста на Операта Събчо Събев / 1899-1950/. Междувременно работи като хорист и солист  на Ансамбъла на Българската армия. Той поставя гласа му отлично и  това му позволява дълги години да пее тежкия класически репертоар без да има проблеми. През 1947 година се явява на конкурс и бива приет за редовен солист на новооснованата Варненска опера. Там продължава да работи със своя бележит педагог Събчо Събев, който по това време е във Варна. От Софийската опера го канят на няколко пъти за гастроли, които минават успешно и през 1948 година е назначен за солист на столичната сцена.

Дебютът му  в ролята на Жорж Жермон от Вердиевата „Травиата” на 8 юли с.г. минава със забележителен успех. Следва дебют и в „Риголето”, който го утвърждава сред ценните придобивки на състава. Така само за първите десет години от кариерата си той подготвя и изнася с с успех повече  15 роли от централния баритонов репертоар. На красивия му, обемен и добре тембриран лирико-драматичен баритон особено прилягат  ролите от оперите на Верди – „Травиата”, „Отело”, „Дон Карлос”, „Трубадур”, „Аида”, „Риголето”, „Бал с маски”. С не по-малък успех пее и в оперите на Пучини – особено в „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”. Белкантовата му школа му позволява да пее с успех и Доницети – „Лучия ди Ламермур”, „Дон Паскуале”.  От френския репертоар отбелязва успехи като Валентин във „Фауст” на Гуно и Тореадора от „Кармен” на Бизе. Немалко са и българските и руските му роли в опери на Чайковски, Мусоргски, Римски-Корсаков, Прокофиев, Кабалевски, Владигеров, Хаджиев, Големинов, Веселин Стоянов.

Повече от три десетилетия баритонът Петър Петров пее предимно в София, гостува рядко в чужбина, главно със състава на Операта, а сам - единствено на „Пражка пролет” / 1958/ и в СССР / 1959/.

 

Огнян Стамболиев

Новини и събития