125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА - ДИАНА ГЕРГАНОВА

125 godini opera red

30-те и 40-те години са време, в което националната и опера  е вече високопрофесионален музикален театър с много богат и разностранен  репертоар и силен солистичен състав. В него блестят имената на Цветана Табакова, Петър Райчев, Констанца Кирова, Катя Спиридонова, Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Мария Золотович, Любен Минчев, артисти, които биха украсили всяка голяма европейска сцена. Сред тях е и Диана Герганова. От дебюта си през 1917 до 1950 година тя изпълнява близо 30 различни големи и малки роли и може да се каже, че е един от стълбовете на трупата.

Родена е на 14 септември 1900 година в Шумен, града люлка на българското театрално и музикално изкуство. От баща си, юриста Георги Герганов наследява  склонността към веселост и чувството за хумор, а от майка си Екатерина Бабакова, любовта към пеенето и музиката. Тези две заложби ще определят пътя й в кариерата и живота. Като ученичка е солистка на гимназиалната оперета. Дарбата й е забелязана от Кръстьо Сарафов и Маестро Георги Атанасов, които я насочват към музикалното училище в столицата. Учи пиано при Андрей Стоянов и пеене при Иван Вульпе. Приемат я за солистка в Оперната дружба през 1918 след успешен дебют в  „Гергана”. През 1919 се дипломира и е изпратена на специализация във Виена при проф. Форстен, а след това и в Берлин при маестро Албини. През 1922 е вече солистка на одържавената Оперна дружба, която става Софийска народна опера. Поема голяма част от мецосопрановия репертоар в опери като: „Цвета”, Евгений Онегин”, „Дама Пика”, „Иван Сусанин”, „Сестра  Анджелика”, „Риголето”, „Мадам Бътрефлай”, „Самсон и Далила”, „Орфей”, „Садко”, Фауст”, „Рейнско злато”, „Манон”, „Вълшебната флейта”, „Борис Годунов”...Работи с диригентите Купер, Добровен, Масини, Херман Щанге, Асен Димитров, Асен Найденов, Венедикт Бобчевски, с режисьорите Драган Кърджиев, Илия Иванов, Хитьо Попов, Илия Арнаудов...

Диана Герганова притежава звучен и пробивен алтов глас със значителен обем – цели три октави, с характерна творческа окраска, особено подходяща за комедийните роли в оперите на Мусоргски, Чайковски, Росини, Доницети, Лорцинг, Ото Николай, Моцарт.  Сред върховите й постижения са: Улрика от „Бал с маски”, Майката от „Янините девет братя”  на Пипков, Марфа от „Хованщина”, Сляпата от „Джоконда”, Кончаковна от „Княз Игор”...

 

Огнян Стамболиев

Новини и събития