ЕДИН КОЛОСАЛЕН ТРУД Български музикален театър. Опера, оперета, балет, мюзикъл 1890 – 2010. Рецензии, отзиви, коментари - Отзив от Огнян Стамболиев

125 godini opera red

Да, определението ми не е пресилено. Дори само видът и обемът респектират. Цели 768 страници, формат ин куарто /210 – 280/, да не говорим за съдържанието. То е огромно! Един наистина египетски труд, при това сътворен от малък екип – петима учени от Института за изследване на изкуствата при БАН.  

Този труд[1] е всъщност четвърти, последен том от една мащабна академична поредица, дело на Изследователската група „Музикален театър”. След първия том /1995/, решен като речник на репертоара на българския музикален театър[2], неуморният екип: Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова и присъединилата се Миглена Ценова, ни представи два забележителни, също обемисти изследвания: Български музикален театър. Театри, трупи, постановки /2005/[3] и Български музикален театър. Постановчици. Диригенти, режисьори, хореографи, сценографи и хормайстори /2008/[4].

В екипа на настоящия том се включва и последната докторантка на проф. Бикс, Емилия Жунич, а издирените и систематизирани рецензии, отзиви и архивни материали са за 120–годишен период от нашата културна история, от началото на музикално-сценичното дело у нас, поставено през далечната 1890 до 2010 година. Културният читател може да си представи какво означава това. Да се проследи всяка една постановка на опера, оперета, балет, мюзикъл от столицата до Троян или Малко Търново, да се представи с авторски екип, премиерни дати, постановчиците, реализирали представленията, биографиите на всички творци, в т.ч. и на чуждестранните, да се изложи в хронологически ред историята на музикално-театралните институции в страната. Всичко това до третия том. А четвъртият? Той е най-внушителният. Не знам дали в друга културна страна на Европа има подобно издание. Познавам руски, немски, италиански и румънски справочни издания, но бяха твърде скромни и еднотомни. Една, наистина, прекалено смела идея на екипа и на неговата вдъхновителка и първа ръководителка, незабравимата оперна критичка и изследователка Розалия Бикс /1933 – 2013/. Може да се съжалява, че тя не дочака отпечатването на този труд, венец на мащабното й творчество – издание, за щастие, вече осъществено и отпечатано на високо типографско равнище от авторитетното издателство „Гея Либрис”, София и с финансовата подкрепа на Национален фод „Култура” при Министерство на Културата и  Фонд „13 века България”.

Това е първи и, бих казал, доста успешен опит за обзорно, мащабно изследване на публикациите /рецензии, отзиви, хроники, интервюта/ за опера, балет, оперета и мюзикъл на наша сцена за исторически  период в рамките на три века! Справочният апарат тук е наистина огромен и е солидна база за бъдещи изследвания по различни теми. Включен е и невероятен брой  (общо 17 531 библиогарфски единици) – от тях близо 12 хиляди са само статиите от печата, от специализирания та до ежедневния! При това, не само от столичния. Освен това, чрез авторските коментари към тези публикации можем да се запознаем с различни спектакли и творци, да видим, например, как е била поставена една или друга опера, един балет или мюзикъл, как е била приета, какъв успех е имала. По този начин са анализирани общо 155 заглавия (49 оперни, 45 балетни, 35 оперетни и 26 мюзикълни), реализирани в столицата и в страната. Като за целта са подбрани главно значими постановки, оставили следа в развитието на българското музикално сценично изкуство. Авторските коментари и обобщения на Розалия Бикс и Емилия Жунич /за операта/ на Анелия Янева /за балета/, на Румяна Каракостова /за оперетата/ и на Миглена Ценова-Нушева /за мюзикъла/ дооформят тази огромна панорама.

Като чета и препрочитам /по-точно се ровя из тази огромна „тухла”/, виждам какъв богат, невероятен музикално-сценичен живот е събран в този приносен за българската култура и духовност академичен труд. И си мисля колко лесно е да се руши и колко трудно е да се гради. Само за няколко десетилетия след петвековното азиатско робство България създава своя опера на европейско ниво и изпреварва редица други живели свободно страни. А сега, след тези нелепи, разрушителни реформи дали ще стигнем онова, което постигнахме до 1989 година?

Огнян Стамболиев

 


[1] Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева, Емилия Жунич. Български музикален театър. Опера, балет, мюзикъл 1890 – 2010. Рецензии, отзиви, коментари. София: Гея Либрис, 2015. ISBN 978-954-300-148-1    ISBN 978-954-8594-54-7

[2] Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова:Миглена Ценова.Български музикален театър. Опера, балет, мюзикъл. Репертоар 1890 –1997. София: АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, 258 с.

[3] Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова. Миглена Ценова-Нушева. Български музикален театър. Опера, балет, мюзикъл. Театри.Трупи. Постановки.  1890 –2001. София: АИ „Проф. Марин Дринов”, БАН, 2005, 408 с.(издаден със съдействието на Дирекция «Музика и танц» при МК).

[4] Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова. Миглена Ценова-Нушева. Български музикален театър. Опера, балет, мюзикъл. Постановчици. Диригенти. Режисьори. Хореографи. Сценографи. Хормайстори.1890 –2005.  София: Иизк.-БАН, 2008, 816 с. (издаден с конкурс на Фонд «Култура» при Министерството на културата).

Отзив от ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития