ДЖОРДЖЕ ЕНЕСКУ - НЕОСТАРЯВАЩИЯТ ГЕНИЙ

 135  години от рождението на големия румънски музикант

 

„Музикантите са апостолите на мира на земята.

Между тях трябва да има сътрудничество, а не съперничество.

Всеки да внася чрез своя талант и своя труд своята лепта в утвърждаването на Прекрасното, в облагородяването на човечеството...”

Джордже Енеску

 

ЗАПИТАН ЗА КОЛКО ВРЕМЕ СЕ Е НАУЧИЛ ДА СВИРИ НА ЦИГУЛКА, в интервю за букурещки вестник / през 1939 г., когато се завръща от триумфалното си гостуване във Филаделфия, Кливлънд, Ню Йорк и Париж/, Джордже Енеску отговаря: „Мисля, че  е рано да ми задавате подобен въпрос. Още не съм завършил обучението си, което започнах петгодишен. Уча този инструмент от петдесет и три години...”

Всъщност Енеску започва да учи цигулка когато е на четири години, но петгодишен – през лятото на 18886 г. – за първи път може да изсвири една цяла пиеса без грешка.

Ражда се на 7/ 19 август 1881 г. в с. Ливени, Молдова, в семейството на Коста и Мария Енеску. Баща му е цигулар- любител, който го представя на известния тогава композитор Едуард Каудела, за да прецени степента на музикалната му надареност.

ГЕНИАЛНОТО ДЕТЕ

За едно „гениално дете, което удиви Европа” пишат вестниците от началото на 1892 г. По това време Джордже Енеску учи във Виенската консерватория – цигулка и композиция при прочутите Йозеф Хелмесбергер и Роберт Фукс. Двамата професори  - за тях това е изключение! – организират сами първия му самостоятелен концерт. В австрийската преса излиза рецензия, пророчески озаглавена: „Джордже Енеску, едно гениално дете, което съвсем скоро ще изуми Европа”. Директорът на консерваторията уточнява: „В програмата бяха включени и някои доста трудни пиеси за цигулка, написани от самия изпълнител. Малкият румънец е опитал силите си и като композитор. Мисля, че това ще бъде един от музикалните гении на нашето време.”

В своите спомени Енеску пише следното за първия си концерт: „Още от гази паметна вечер във Виена ми се стори, че сред монотонния шум на аплодисментите дочух и някакъв глас, подобен на рефрен:” Ще станеш виртуоз, ще станеш виртуоз...виртуоз...виртуоз...” Представяте ли си как живее един виртуоз? Тези хора са толкова обичани и толкова мразени. Обожават ги и им завиждат. Те са много самотни. Затворници без свобода, без личен живот. Само робски труд, безкрайни пътувания и концерти. И нищо друго!

УЧЕНИЕ В ПАРИЖ

През юли 1863 г. младият Енеску завършва обучението си във Виена с отличие и златен медал. На следващата година се записва в Парижката консерватория, в класа по композиция на Жул Масне. По това време се утвърждава и като композитор – написва първите си симфонии, увертюри, инструментални концерти. Първото му представително произведение е Концертът за цигулка и оркестър, изпълнен за първи път от студенти от Консерваторията в зала „Плейел” на 26 март 1896 г.

Две години по- късно, на 6 февруари 1898 г., в  цикъла концерти на оркестъра на Едуар Колон, бива изпълнена и „Румънска поема” за оркестър, опус 1, а на 18 същия месец е премиерата на Соната № 1 за цигулка и пиано. По този повод авторитетното парижко списание „Илюстрасион” / което по онова време се разпространява и у нас/ пише: „Един млад румънец на име Джордже Енеску удивлява Париж с изумителния си талант. Той е не само цигулар- виртуоз, при това от най- висока класа!, но и извънредно надарен и самобитен композитор.” Тогава Енеску е само на 16 години.

Франция става неговата втора родина – до смъртта му. / Не бива да забравяме, че освен балканска – Румъния е и латинска страна и една от базите на румънската диаспора е именно Париж, където намират убежище скулпторът Бранкузи, драматургъг Йонеско, поетите Цара, Виня, Фондан, философите Чоран, Елиаде.../

Само през периода 1900 – 1916 Енеску  подготвя 84 премиерни програми. Но никога не забравя своята родина: „Винаги мисля  за моята страна. Всеки миг съм до своя народ и не бих могъл да бъда повече от два месеца срез чужденци без да се върна у дома. Да, аз непрекъснато се връщам към своята родна земя, за която ми е много мило...”

КОНЦЕРТИТЕ В АТЕНЕУМА

Истинският голям дебют в Румъния е на 8 малт 1894 г., когато свири в прекрасната букурещка концертна зала „Атенеум Ромън”/ една от най- красивите и най- акустичните в света!/, под диригентството на Йозеф Хелмесбергер. По този повод поетът Джордже Кошбук пише: „Малкият цигулар Енеску е едва на 13 години, но вече е завършил Виенската музикална академия. Той свири като истински маестро. Ако продължи така, сигурно ще стане първия цигулар на Европа.”

Ще минат 4 години и на 1 март 1898 г. Енеску ще свири отново в Атенеума, този път с оркестъра на Едуард Вахман. Ще дирижира той – „Румънската поема”, а вестниците ще пишат: „Не може да  се опише ефектът от този изключителен концерт върху публиката. Овациите – шумни и нестихващи, придружиха най- младия диригент, появявал се на този пулт, по улиците, по целия път от злата до дома му!”

Букурещката културна общественост ще организира специален комитет, който ще успее да събере средства да го снабди с оригинален „Страдивариус”.

През 1936 г., когато отбелязват неговата 65- годишнина, Енеску дава поредица от 6 цигулкови концерти. На афиша пише:”Румънски Атенеум. Честване на гениалния румънец Джордже Енеску. 27 и 28 октомври. 7,14, 17 и 22 ноември 1936. – 6 КОНЦЕРТА 6  на маестро Енеску”

Хроникьорите на събитието съобщават, че билетите за концертите били продадени до един още в края на предишния музикален  сезон, а после някои ги препродавали на петорни цени...

ЗАДГРАНИЧНИ ТУРНЕТА

Големите музикални центрове на Европа и Америка се надпреварват кой първи да организира концерт на именития музикант. Само през периода 1900- 1915 г. той е аплодиран в: Берлин, Париж, Бордо, Тулуза, Мадрид, Лисабон, Рим, Виена, Анверс, Амстердам, Нанси, Брюксел, Торино, Лиеж, Лозана, Петербург. По същото време той прави и концерти в родината си, за да събере средства за закупуване на орган за Атенеума и за подпомагане на румънските музиканти с ниски доходи. Освен това учредява награда за композиция, която става ежегодна, а през 1916 и 1917 г. работи усърдно, за да спечели средства за бежанците  от войните. В спомените на своите съвременници Енеску е мащабна личност, с огромно, щедро, благородно сърце...

През 1923- 1924 година прочутият в цяла Европа цигулар, диригент и композитор е поканен да осъществи 16 дълги и изтощителни обиколки на Щатите, включващи водещите музикални центрове: Бостън, Филаделфия, Детройт, Чикаго, Далас, Вашингтон, Лос Анджелис, Сан Франциско, Синсинати, Сиатъл.

След войната, през януари 1947 г., когато възстановява прекъснатите си връзки със САЩ, Енеску е честван в Ню Йорк грандиозно, „по американски”, На официалния коктейл присъстват само 1200 души – музиканти, композитори, писатели, журналисти, хора от света на киното и големия бизнес. В приветственото слово на домакините той е наречен „демиург на Музиката”, в отговор на което свири цели 70 минути на цигулката си без почивка!

ПОЧЕТНИ  ТИТЛИ И ЗВАНИЯ

Ето и непълният списък / от периода 1902 – 1930/: Член на Обществото на френските музиканти, почетен директор на Румънската музикална академия, член на изпитното жури на Парижката консерватория, вицепрезидент на Международния конгрес за литература и изкуство, президент на хоровото общество „Песен за Румъния”,        председател на музикалните общества в Букурещ, Яш и Клуж, член на Почетния легион, Париж, на Академията за изящни изкуства, Франция, на Френския институт, на обществата „Сцена” и „Приятели на музиката”...

На 25 май 1916 г. на тържествено  заседание на Румънската академия 35- годишният Енеску е избран за почетен член, а през 1932 г., след навършване на 60 години / според регламента/ е признат за действителен член.

Списъкът на наградите и впечатляващ. Трудно е да ги изброим всичките. Но заслужава да споменем академичните от Париж, Букурещ, Мадрид и Рим, както и премията „Паганини” и „Гран При дьо диск” за 1931 и 1949 г.

ИЗБРАННИК НА РУМЪНСКИТЕ МУЗИКАНТИ

През октомври 19181 г. първенците на Яш, столицата на провинция Молдова – най- стария културен център на страната – решават да учредят общество, носещо името на  великия румънски артист, под патронажа на писателя Михаил Садовяну. На 16 ноември с.г. започва серия от 21 концерти, дирижирани от Енеску. На следващата година, по този  модел, свое общество създава и Букурещ. То се нарича „Филармоника”, председател е Енеску, но скоро се трансформира в Общество / Съюз/ на композиторите на Румъния. През 1921 г. се основава и „Опера Ромъна”/ днешната Букурещка национална опера/ с първи главен диригент Джордже Енеску.

През октомври 1930 г. Енеску отново излиза на букурещка сцена, но този път не с цигулката или диригентската палка, а с темпераментното си слово. Изнася цикъл от публични лекции, озаглавени „Ролята на музиката  в обществото”. Успехът му като лектор е толкова голям, че се налага повторение на цикъла.

ОПЕРАТА „ ЕДИП”

13 март 1936. „Гран Опера” представя световната премиера на операта в четири действия, пролог и епилог „Едип” по едноименната трагедия на Софокъл. Ето какво пише „Ревю Мюзикал”: „Голямо произведение с изключителна драматическа сила. От години на наша сцена не сме имали толкова силна и майсторска творба като „Едип” на румънеца Енеско”.

В спомените си авторът споделя: „Премиерата беше наистина добра. Всички пяха и играха с вдъхновение. Лично аз се вълнувах много. Доста дълго очаквах този ден. Сред седмица ми връчиха кръста на Почетния легион. Франция, тази благословена страна, ме прие на времето като свое дете, а сега ме вписа в списъка на своите избраници”.

В Букурещ писателят Йон Марин Садовяну, който слуша директно радиопредаване на премиерата от Париж  за цяла Европа, възкликва: „Румънският дух не е познавал друг посланик като този вдъхновен син на Молдова. Да се поклоним ниско пред неговия гений, пред горещото му, огромно сърце!”

КОМПОЗИТЪРЪТ И НЕГОВИТЕ ШЕДЬОВРИ

В спомените си  Енеску пише: „Когато говорят за мен в Европа имат предвид цигуларя и диригента, а в Америка – композитора. А аз се считам за композитор до мозъка на костите си. Наистина обичам много цигулката, но... особено когато слушам други изпълнители/ не себе си!/. Например, Жак Тибо, когото обожавам. Той винаги ме е изпълвал с възторг!...”

През първата половина на нашето столетие видни композитори от Източна  и Южна Европа избрах за свой път т.нар. „синтез между Изтока и Запада”. По този път тръгна и Енеску. Неговите близо 120 опуси въплътиха този синтез, осъществен в „духа на времето”, т.е. духа на универсалните направления в изкуството на епохата, в която живя, а именно – синтезът между ремънската музикална култура / на първо място древната, фолклорната, а също и т.нар. „музика култа” или „образованата” / и голямата европейска симфонична култура.

По своята естетическа ориентация Енеску се приближава до Яначек, Барток, Месиен, Стравински / „руския” му период/, до всички композитори на нашия век, които успяха да открият в европейския фолклор, особено в автентичния, или в извън

Европейската музика напълно неизвестни дотогава изразни възможности. Известно е, че едно от последствията на това проникване на културите – особено на онези, които бяха игнорирани преди това – бе еманципацията на ритъма в музиката на ХХ век. За разлика от повечето автори Енеску беше сред първите или малцината, които включиха свободния ритъм от фолклора, например дойните / тъжните  бавни народни песни/ в европейската музика. Но тази ритмическа система не беше съвместима с класическата полифония. Затова тя определи предпочитанията на румънския композитор към една нова полифония, подобна на хетерофонията на извъневропейската или старата европейска култура. Тук става дума за едновременното разпределение на един и същи тематичен материал между няколко паралелни гласове и движението им от едногласие към многогласие.

Преди петнайсетина години изтъкнатият композитор и музиковед Паскал Бентою/ род. 1927 г., познат у нас с операта си „Хамлет”/ публикува  една обемиста монография, под надслов „Шедьоврите на Енеску”. В нея той анализира доста подробно и задълбочено 26-те, според него и повечето изследователи, най- значителни произведения на румънския класик. Сред тях, без съмнение, са двете Румънски рапсодии /1/, трите симфонии, трите сюити за оркестър/ Третата се нарича още „Селска”/, Увертюрата по теми с народен характер,, вокално- симфоничната поема „Вокс- Марис”, трите сонати за пиано и цигулка / Третата с „народен характер”/, сюитата „Спомени от детството”, Камерната симфония за 12 инструменталисти- солисти/ неговият последен опус, завършен на 18 май 1954 в Париж/, операта „Едип” /2/,/ единственото му сценично произведение/, прекрасният вокален цикъл „Седем песни по стихове на френския поет от XVI век Клеман Маро”/3/.

ПОСЛЕДНОТО ЖЕЛАНИЕ

През лятото на 1946 г. Джордже Енеску е в  живописното село Тескани, в любимата Молдова, където работи над поемата за тригласен хор „Тишина” по стихове на поета Александру Стаматиади. На 14 юли той добавя още една клауза към завещанието си, което вече е написал.

„Подписаният Джордже Енеску от Букурещ, улица „Генерал Ману” № 16, изразявам желанието си да бъда погребан в Тескани, окръг Бакъу, до гроба на моята съпруга.”

                                                                                     Джордже Енеску

                                                                                     Тескани, 14 юли 1946

Енеску почина в Париж, през нощта на 3 срещу 4 май 1955 г. Беше погребан с почести в гробището Пер Лашез. Върху надгробната плоча четем:

GEORGE ENESCO – COMPOSITEUR, MEMBRE DE L,INSTITUT, COMMANDEUR

DE LA LEGION D,HONNEUR -  1881 – 1955

От смъртта на този велик син на Румъния изминаха  повече от половин век.

                                                                 

1/ Двете Румънски рапсодии са сред малкото познати на нашата публика симфонични опуси на великия Енеску. Най- често са изпълнявани на фестивала „Мартенски музикални дни” от гостуващи румънски оркестри, но са интерпретирани  и от  филхармониите на Русе, София, Плевен и Пловдив.

2/ - през 1992 г. беше осъществен първият  CD -запис на операта на френски език/ на който е написана/, под диригентството на Лоирънс Фостър от САЩ с участието на звезди от ранга на: Жозе Ван Дам, Мариана Липовшек, Барбара Хендрикс, Бригите Фасбендер за фирмата ЕМI, а първият на винилови плочи е на „Електрекорд”, Букурещ от 1961 / на румънски език/ с Давид Оханесян  и  Елена Черней.

През последните  години зачестиха постановките на „Едип” в Европа и Щатите / Париж, Брюксел, Берлин, Каляри, Сан Франциско, Вашингтон/. У нас шедьорът на Енеску е все още непознат.

3/ - този забележителен  цикъл е записан от БНР и Радио Букурещ в изпълнение на сопраното Виолета Шаханова и пианиста Милен Станев, които са първите му изпълнители у нас.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

                                     

Новини и събития