ЦАРСТВЕНАТА НАДЯ АФЕЯН - 15 години без именитата примадона - Огнян Стамболиев

Първата Амнерис на Надя Афеян в паметната постановка на „Аида”  на проф. Драган Кърджиев и Асен Найденов, София 1950 Първата Амнерис на Надя Афеян в паметната постановка на „Аида” на проф. Драган Кърджиев и Асен Найденов, София 1950

Достолепие и царственост излъчваше на сцената / а и в живота / незабравимата Надя Афеян / 1917 – 2000/. Днес мястото и на националната ни оперна сцена е все още незаето. Трудно може се намери певица и артистка от нейния мащаб особено за големите й роли в „Аида”, „Дон Карлос”, „Трубадур”, „Лоенгрин”, „ Хованщина”, „Борис Годунов”,  „Момчил”.  Нейният подчертано драматичен актьорски талант, голямата й музикалност и отлично воденият, изравнен във всички регистри мецосопранов глас се изявиха най- пълноценно в класическия италиански, руски, а също и във Вагнеровия репертоар.  В продължение на цели три десетилетия, заедно с Юлия Винер и още неколцина певци тя беше един от стълбовете на столичната оперна сцена. Винаги в отлична вокална форма, винаги готова да даде максимума от своите сили и талант на сцената.

Тук бих искал да отбележа и нещо по- специфично за нея. Надя Афеян беше от певците- актьори, за които словото – изпято и изговорено на сцената бе нещо свещено. Дикцията й бе прецизна, съвършена. Както и фразирането й, плод на една безспорна музикантска дарба и голяма култура. През годините на нейната кариера – особено от петдесетте до края на осемдесетте –  операта у нас преживя истински разцвет ,имахме подкрепата на държавата, солидно музикално образование, имахме и първокласен ансамблов музикален театър, в който словото бе на почит. Пееше се / както в повечето европейски страни/ предимно на роден език и това правеше операта наистина достъпно за публиката изкуство и издигаше културното ниво на нацията.

Родена е на 3 май 1917 в черноморската ни столица, дала на България внушителен брой певци, инструменталисти и диригенти. Произхожда от възрожденски тревненски род на художници- зографи. Расте в подчертано културна среда, където музиката, театърът и литературата са част от живота на цялото семейство. От малка рецитира прекрасно. Като 15- годишна гимназистка е поканена да участва в тържественото откриване на Варненския драматичен театър, заедно с професионални артисти от столицата и града. Забелязва я големият наш тенор със световна кариера Петър Райчев, който я насочва към пеенето и операта. Скоро семейството се премества в София. Надя Йонкова / това е името й по баща/ кандидатства в Музикалната академия и е приета на първо място, но не става студентка там, а постъпва като хористка в  Операта и започва да учи актьорско майсторство в Школата на Народния театър при прочутия Николай Масалитинов. В операта й възлагат първите малки роли – индианското момиче Уокли в „Момичето от Запад” на Пучини и Танаах от „Саламбо” на Веселин Стоянов. Учи пеене при Таня Цокова. По това време става съпруга на драматичния артист Иван Кирчев. Ражда и първата си дъщеря.  През 1942  година семейството заминава за Берлин, където тя започва да учи в Консерваторията при проф Карл Емге и актьорско майсторство в студията на Бургтеатър при проф Полевицкая.

Времето е тежко, военно. През 1945 бомбардировките над Берлин зачестяват. При една от тях загиват съпругът и  малката й дъщеря. Решава да напусне Германия и да се върне в България. Приемат я за редовна артистка в  много популярния до войната оперетен театър „Одеон”. Продължава упорито да учи пеене, да се усъвършенства, вече при Катя Спиридонова. През 1947 се явява на конкурс в Операта и е приета веднага за редовна артистка. Дебютира през 1948 с голяма роля – това е Амнерис от „Аида”. Тук блясва целия й талант. Ролята се оказва особено подходяща за нейния драматичен темперамент, а също и за гласа й, висок мецосопран.  През 1952 получава държавната / тогава Димитровска / награда и се утвърждава като един от водещите солисти на първата ни сцена. По това време става известна като Надя Афеян, приема фамилното име на втория си съпруг, оперния режисьор  от Пловдив, Бохос  Афеян / 1924- 1969/. От този щастлив брак се ражда втората й дъщеря, Наталия Афеян, която успешно поема пътя на талантливите си родители. 

След  „Аида” следва Азучена от „Трубадур”, също голяма и проблемна роля, с която тя се справя блестящо. В едно интервю ще сподели, че трагедията на майката Азучена се преплита за нея по един неведом начин с трагедията, преживяна от нея по време на войната в Берлин.

За Надя Афеян Берлин се оказва един наистина съдбовен град. След като вече е натрупала немалък опит, знания и репертоар, особено в италианската и руската класика, тя бива поканена за редовен, постоянен гост- солист на Берлинската държавна опера. Цели 12 сезона, заедно със своята партньорка, сопраното Юлия Винер, тя лети всяка седмица от София до Берлин, за да участва в премиери и редови спектакли. Тук талантът й бива високо оценен от публиката, критиката и особено от един велик диригент Франц Конвични, който ще каже, че в Щастопер, Берлин гласът на Надя Афеян звучи така красиво и пълноценно, сякаш самата зала била построена специално за нея!

През тези години тя пее много не само на любимата си софийска сцена, но и в редица европейски театри. Звездният миг в  нейната кариера е  гостуването й в Ковънт  Гардън, Лондон с коронната й роля, Амнерис, за която получава отлични критики в печата.

На берлинска сцена тя се превъплъщава главно в италианския репертоар / „Аида”, „Бал с маски”, „Трубадур”, „Дон Карлос”/, но също и във Вагнер / „Рейнско злато”, „Лоенгрин”, „Танхойзер”/. Получава и най- високото немско артистично звание „камерзенгерин”.

Надя Афеян се считаше главно за Вердиева певица. Както самата тя призна в един разговор: „Обичам Верди, защото е композитор- майстор на големите щрихи, големите страсти, големите чувства”. И наистина, те бяха видими в нейните силни и завладяващи интерпретации на Вердиевите героини. Но към тях бих добавил и силните й руски образи: властната, надменна и коварна Марин Мнишек от „Борис Годунов”, елегантната и аристократична Елен Безухова от „Война и мир”, силно обичащата, страдащата и ревнива Марфа от „Хованщина”, Солоха от „Черевички”, една от не многото и комедийни роли. Към последните бих споменал : Хата от „Продадена невеста” на Сметана и Госпожа Райх от „Веселите уиндзорки” на Ото Николай.

Надя Афеян обичаше много българската музика. Изнасяше редовно песенни концерти с творби на нашите класици: Владигеров, Добри Христов, Веселин Стоянов, Пипков, Големинов, Хаджиев, Черкин. Сред българските й роли бих отделил Ефросина от „Момчил” на Любомир Пипков и Царица Мария от „Ивайло”, която Марин Големинов написа специално за нея. И двете бяха по мярката на нейния специфичен изпълнителски стил – романтично приповдигнат с героико- патетични акценти. За щастие, БНР и Балкантон записаха студийно тези две класически български опери именно с нея.

През 1976 година, след последната си роля, в нашумялата тогава опера на Кирил Молчанов по Борис Василиев „А утрините тук са тихи”, Надя Афеян напусна сцената в една добра певческа форма. Реши да съхрани един добър спомен у публиката за себе си. Скоро след това замина за Австралия и заедно с още двама българи основа радиостанцията на български език ЗЕА, като продължи да работи с гласа си вече като диктор и четец и рецитатор, както бе започнала като дете и ученичка в Девическата гимназия своята сценична кариера – със словото. С българското СЛОВО!

Огнян Стамболиев

Новини и събития