ЛЕГЕНДАРНАТА ИЛКА ПОПОВА 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО Й - ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Тя е уникално явление в историята на операта. За нея са изписани хиляди страници в печата, има и немалко книги, останали са малко записи, и  твърде много легенди. Била е майстор на рекламата и саморекламата / в днешно време единствено Кабаиванска следва примера й/. В тези пикантни истории с лордове, крале, султани, с Джили и Шаляпин има и  истини и неистини, но за времето си са били полезни –   и това е популяризирало операта и певците, докато днес на преден план, за съжаление, са ниските жанрове в музиката и дори това ужасяващо явление – чалгата.

Родена е на 2 август 1905, / Илинден, под знака на Лъва и наистина  беше лъвица!/ в столицата, в семейството на журналист и учителка. От баща си, Стефан Мавродиев, наследява вкуса към рекламата и сензациите, нещо което, както казах, съпътства цялата й кариера. Като малка се увлича от балета, после от театъра, а след това се влюбва и в операта. Седемнайсет годишна е вече студентка в Държавната музикална академия при водещия тогава педагог Иван Вульпе. Дипломира се с отличие и заминава за Милано, където учи при солистката на Ла Скала Вилани. След това учи и при прочутата руска певица Фения Литвин, която изиграва решаваща роля в обучението и израстването й като певица.  Подготвя първите си роли: Амнерис от „Аида”, Улрика от „ Бал с маски” и Лаура от „Джоконда”, с които по- късно ще гостува на големите сцени по света. Тогава, в началото на кариерата си, гори от нетърпение да пее в Италия, но не получава ангажименти. Заминава  С Фения Литвин за Франция. Там спечелва конкурс за щатен солист в операта на Бордо. Дебютира в ролята на Мадалена в „Риголето” през 1930 г. Следват Кармен  и Амнерис. На един от спектаклите на „Аида” я чува директорът на  Гран опера  Руше.  И от Париж започва голямата й кариера. Първо пее в „Риголето”,       следват Кармен, Амнерис, Далила, Шарлота от „Вертер”,  Орфей на Глук,  Фидеса от „Пророкът” на Майербер,  Иродиада от „Иродиада” на Жул Масне, Улрика, Азучена... И гастроли из големите оперни театри на цяла Франция: Лион, Марсилия, Тулон, Ница, Нанси, Тулуза, Ним,  Монпелие...Пресата започва да говори за „красавицата от България”, навсякъде я обсипват с аплаузи, цветя, суперлативи. Освен че е добра певица и темпераментна актриса, тя е и красавица на сцената и в живота, а това не се среща твърде често при мецосопраните. Канят я из цяла Европа, гастролира дори в страните на Латиска Америка и Магреба / Тунис, Алжир, Мароко/. Нейни партньори са: Бенеамино Джили, с когото пее в Скалата и на редица други големи италиански сцени, Жорж Тил, Петре Щефанеску- Гоанга, Алфред Пикавер,  Джана Педерцини, Джакомо Лаури Волпи,  Джино Беки,  Тито Скипа,  Джина Чиня,  Магда Оливиеро, Аурелиано Пертиле – всички големи певци от епохата.  Пее и с великия Фьодор Шаляпин, с когото, според спомените й, има и интимна връзка... Дирижират я големите диригенти: Тулио Серафин, Артуро Тосканини, Джузепе Мариуци.
През 1937 година триумфира и в Миланската Скала в три постановки на три различни опери: „Джоконда” от Понкиели, „Бал с маски” на Верди и „ Тристан и Изолда” на Вагнер.

През 1940 се завръща в България и постъпва в Софийската опера. Изнася и много концерти. Тук поема целия мецосопранов репертоар от класиката, като прибавя към него и редица роли от български и руски автори: Кера от „Хитър Петър” на Веселин Стоянов, Ефросина от „Момчил” на Любомир Пипков, Солоха от „Черевички” на Чайковски, Олга от „Евгений Онегин”, Марина Мнишек от „Борис Годунов” на Мусоргски. В края на бляскавата си кариера се превъплъщава в ролята на Графинята от „Дама Пика” на Чайковски, едно, бих казал, забележително певческо и актьорско постижение, останало в историята на българския оперен театър.

Илка Попова ни остави малко и не особено качествени записи. Самата тя не се е записвала нито в Европа, нито у нас. Но според съвременниците й е притежавала красив и силен, пробивен мецосопран с широк обем, плътност и благородна звучност особено в ниския регистър и медиума. Способна да изгражда като истинска драматична актриса своите образи, тя увлича със стихи5йната сила на непосредствения си, богат темперамент. Това проличава най- ярко в коронните й роли: Амнерис, Кармен, Далила, Азучена, а също и в Графинята. Записът на нейната сцена е съхранен в Златния фонд на БНР.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития