„Тристан и Изолда“, паметник на любовния блян

История за любовен копнеж и изпепеляваща страст изтръгва Рихард Вагнер от завършването на „Зигфрид“, третата творба от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Изтръгва своя герой Зигфрид от сърцето си, приспива го със сълзи на очи, за да „въздигне неповторим паметник на любовния блян“, операта „Тристан и Изолда“. Причината – любовта му към красивата спъруга на неговия покровител и приятел Ото Везендонк, поетесата Матилде Везендонк. В намереното приятелско „Убежище на зеления хълм“, подарък от благодетеля му по време на швейцарското  изгнание той изживява най-голямата си любов, изпитва най-големите любовни страдания. Сътворява своята съкровена поема на любовта, която светът възприема като „най-високия връх в изкуството след Бетовен.“

Тази история за любовен копнеж и терзания, завършва с напускане „острова на блажените“, с раздялата на Вагнер със съпругата му Мина Планер. Изживяване родило едно от най-великите творения в оперната литература за история и смърт – „Тристан и Изолда“ и „Песните на Матилде Везендонк“, по стихове на любимата му. Песните за клавир и женски глас са искрено откровение, слово и музика в съвършено единение, както са били слети сърцата на влюбените.Вагнер споделя:“Нищо по-прекрасно не съм писал от тези песни и малко от творбите ми може да се сравнят с тях.“

Това време на влюбения Вагнер е специално в живота му, изпълнен с перипетии и превратности. Това затишие е най-плодотворно, то отваря и нова страница в пътя му.

Животът му с първата съпруга Мина Планер от любовна авантюра става с времето истински ад. След като любовта му с Матилде е разкрита, той трябва да бяга отново, разделя се с Мина. Най-дълбоката връзка на Вагнер е с Козима, дъщерята на композитора и пианиста Ференц Лист, другия му благодетел. Козима е съпруга на диригента Ханс фон Бюлов, с който Вагнер работи. Това не му пречи да се обвърже с Козима, да я направи майка на децата му. Въпреки че Ханс фон Бюлов е пренебрегнат, той се примирява с гения Вагнер, а Козима става верния спътник на Вагнер до края на живота му. Тя е тази, която изживява най-значимите години от живота на романтика, когато се строи театъра на зеления хълм в Байройт, когато го откриват, и когато Вагнер умира във Венеция. Тя е тази, която като свещенодействие изписва дневника за дните с него в тяхната отсечка от живота му. Дневници, превърнали се в ценни източници за бъдещето.

Историята за влюбения Вагнер вдъхновява много творци - писатели, по-късно и  киното.

"Никога в моя живот не съм бил истински благословен от любовта. Трябва да въздигна паметник на тази най-красива от всички мои мечти, от начало до край пропита с любов. Чух вътре в себе си темата на Тристан и Изолда - най-проста, но най-пълнокръвна музикална идея", пише Вагнер.

След внушителното изживяване на „Пръстенът на нибелунга“,  сътворен от Софийската опера сега  на сцената на първия ни оперен театър ще оживеят вълнуващи страсти с влюбения Вагнер.

За изкушените това ще бъде необикновено изживяване с „ най-красивата мечта на романтика Вагнер, изтъкана и пропита от любов“. Ще бъде възможност да чуем в себе си онази поема на любовта, която вечно възпламенява сърцата.

Ще припомня, че на 13 февруари 1883 година Рихард Вагнер напуска този свят. В митичната, приказна Венеция завършва на седеммдесетгодини метаморфозите на един необикновен живот. Сякаш и в това съдбата има пръст. Смърт във Венеция, означава живот за вечната любов. Такава, каквато Вагнер възпява  в „Тристан и Изолда“.

Магдалена Манолова

Новини и събития