„Тристан и Изолда” с исторически дебют на българска сцена  - blitz.bg - 10 февр. 2015
18 фев 2015

„Тристан и Изолда” с исторически дебют на българска сцена - blitz.bg - 10 февр. 2015

Тази година се навършват 150 години от първата премиера на „Тристан и Изолда”, на 10 юни 1865 г. в столицата на Бавария Мюнхен. В България прочутата опера не е поставяна до този момент и ще се играе за първи път на наша сцена на 26 февруари от 18 ч. в Софийската опера. В постановката участват: Мартин Илиев и Петер Свенсон в ролята на Тристан и на Радостина Николаева, Цветана Бандаловска и Мариана Цветкова в ролята на Изолда и на Бисер Георгиев и Атанас Младенов в ролята на Курвенал.

Участват и солистите: Баясгалан Дашням, Цвета Сарамбелиева, Ангел Христов, Петър Бучков, Красимир Динев, Николай Петров и др.

Диригент: Константин Тринкс и Велизар Генчев

Режисьор: Пламен Карталов

Произведението „Тристан и Изолда” е композирано между 1857 и 1859, под покровителството на Лудвиг II Баварски. „Тристан и Изолда“ е представена за пръв път на 10-ти юни 1865 в Националния театър на Мюнхен.

Музикалната творба на Вагнер е позната като една от майсторските върхове на оперния репертоар. Тя е блестящ апогей на романтичната музика. Същевременно операта е предвестник на модерната музика на 20-ти век, със своята мелодична изтънченост и новаторски тонални решения.

„Тристан и Изолда“ е един предаден чрез келтите мит за смъртния Ерос, за нарушаването на брака и за страстта. Типични за Вагнеровата панорама са пронизващата страст, дълбочината в израза на чувствата и на борбата между живота и смъртта, които отразяват капризността на човешката любов.

Действието се развива в Корнуел и Бретан по време на Средновековието.

В композирането на „Тристан и Изолда” Вагнер влага и любовта си към Матилда Везендонк. След потушаването на революцията от 1848 година той живее в изгнание в Швейцария. Гостоприемното семейство Везендонк го приема в своята вила край Цюрих. Скоро между стопанката на дома Матилда и Маестрото пламват силни чувства, макар двамата да знаят, че връзката им е без перспектива. И все пак, не могат да се откажат един от друг. Поетичното отражение на тази страст на Вагнер е сред импулсите на вдъхновение за оперното произведение. Душевната драма на действащите лица е изразена не само в сценичното действие, но и в музиката. „Вечното, непрекъснато вълнение, любовната мъка и страст…тайнствените кръгове върху повърхността на океана, които после потъват и изчезват като смъртта…вечната мелодия на влюбените души… кипящият океан – всичко това е моята опера „Тристан и Изолда”, пише Вагнер в своите спомени.