СЕЛСКА ЧЕСТ
ПРЕЛЮДИЯ
Това е музика от операта, с изключение на серенадата, която Туриду пее зад завесата. Серенадата е за Лола, жената на Алфио, и предвещава предстоящата трагедия.
СЪДЪРЖАНИЕ
Действието се развива в сицилианско село, сутринта на Великден, около 1880 година.
Селски площад. От едната страна е църквата, от другата – винарната и домът на Мама Лучия. Денят едва започва.
Селяните възпяват пролетта, сезона на любовта. Сантуца пита мама Лучия: “Dov’ Turridu?” („Къде е Туриду?”). Мама Лучия нервно твърди, че не знае. Не искам неприятности, настоява тя. Накрая казва, че Туриду е отишъл в съседен град да купи вино. Сантуца не вярва. Той е бил видян в селото. Лучия се стъписва. Тя кани Сантуца в къщата си, но Сантуца отказва: “Sono scomunicata” („Отлъчена съм”). Според местния морален закон тя не трябва да прекрачва прага ѝ. Мама Лучия се досеща за причината.
В този момент се появява Алфио. Алфио е колар. В своята ария той описва живота си, коня, звънчетата на сбруята, прибирането у дома след работа. Селяните му завиждат за свободата и пътуванията.
Алфио иска от Мама Лучия специално вино, но тя му казва, че Туриду е отишъл в съседен град да купи от него. Не е така, отговаря Алфио, той току-що го е видял край дома си. Алфио си тръгва, оставяйки Мама Лучия разтревожена.
Селяните пеят великденски химн, чийто припев е “Il Signor non morto” („Господ не е мъртъв”). “Allelulia”.
Мама Лучия разпитва Сантуца за Туриду.
Сантуца ѝ напомня: “Voi lo sapete” („Вие знаете”). Туриду и Лола са били някога сгодени, но когато се връща от армията, Лола вече е омъжена и той се насочва към Сантуца. Тя възкликва страстно: “L’ amai” („Обичам го”). Лола обаче отново го примамва, оставяйки Сантуца без любов и чест: “Io piango” („Аз плача”). Мама Лучия е ужасена и не иска да слуша повече. В отчаянието си Сантуца ридае: “Io son dannata” („Прокълната съм”). Тя призовава Мама Лучия да се моли за нея по време на църковната служба.
Туриду пита Сантуца защо не отива в църквата. Сантуца не обръща внимание на въпроса му и казва, че трябва да му съобщи нещо. Опитва се да го предупреди, че Алфио го подозира, но това му прозвучава като проява на ревност и той я обвинява, че тя го следи. “Lasciami” („Остави ме”), отблъсква я той. Тя настоява, че той обича Лола: “L’ami” („Обичаш я”). Той отрича. Хладно ѝ казва да се съвземе. Тя с болка му признава, че не може да се овладее – тя го обича. Двамата спират рязко, когато чуват Лола в далечината.
Лола пее лека и закачлива ария. Спира, когато ги вижда. Пита за Алфио и когато разбира, че той не е наблизо, кани Туриду да отиде на църква с нея. Той е смутен и объркан. Сантуца го моли да остане. Лола насмешливо вдига рамене и влиза в църквата сама.
Туриду се обръща гневно към Сантуца: “Va” („Върви си”), но тя го моли да остане: “Rimani, rimani ancora” („Остани, остани още”). Той отново я обвинява, че тя го следи – дори и на входа на църквата. Вбесена, Сантуца го заплашва: “Bada” („Стига”). Той я поваля на земята и тя го проклина. Туриду влиза в църквата след Лола.
Алфио влиза, търсейки Лола, за да отидат на църква. Сантуца яростно му казва, че Лола е влязла в църквата с Туриду и че двамата я мамят. Алфио отначало не ѝ вярва, но после се убеждава в това, което тя му разкрива и се заклева да отмъсти на влюбените.
ИНТЕРМЕЦО
Службата свършва и селяните пеят как ще се приберат у дома – “A casa”.
Туриду запява весела песен – бриндизи (наздравица) – и селяните се присъединяват към него. Великден е, празник.
Туриду предлага на Алфио чаша. Алфио отказва, като на висок глас казва, че може и да е отровна. Става ясно, че той предизвиква Туриду и жените отпращат набързо Лола. Алфио пита, дали Туриду е готов за двубой – “or ora” („сега?”) – и Туриду отговаря веднага – “or ora”. Според стар сицилиански обичай двамата се прегръщат и той ухапва Алфио за дясното ухо – знак за предстоящ дуел. За момент се пита, изпълнен със съжаление, какво ще стане със Сантуца, но после я забравя и се обръща към Алфио, който студено отминава, подхвърляйки, че го чака.
Изпълнен с мрачни предчувствия Туриду отива при Лучия. Виното, казва й той, е малко силно и затова ще излезе да се поразходи. Но ако не се върне, нека тя да бъде като майка на Сантуца, за която той е обещал да се ожени. Лучия не може да разбере защо той говори така странно.
Туриду отново отдава настроението си на виното. Иска една целувка – “un bacio, un altro bacio” („целувка, още една целувка”), като моли майка си да се грижи за Сантуца. Изтичва навън, извиквайки “addio” („сбогом”). Лучия започва да се досеща за истината. Обзета от ужас, Сантуца се втурва след него…
Отдалеч се чува женски писък – Туриду е убит…
Алфио е отмъстил за поруганата си чест.
(Джордж Мартин, „Пътеводител за операта”)
*************************
ПАЛЯЧИ
Опера в пролог и две действия
Музика и либрето от Руджеро Леонкавало
Първо изпълнение в Teatro dal Venue в Милано на 21 май 1892 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Действието се развива в Калабрия, близо до Монталво, в деня на празника Успение Богородично, около 1870 г.
ПРОЛОГ
След краткото оркестрово въведение Тонио излиза пред завесата и изпълнява арията си („Si puo“). Той обяснява, че е там, защото авторът, който харесва да има пролог, го е поставил там. Но това не означава, че сълзите на актьорите не са истински; о, не, тази вечер историята е истинска и публиката трябва да знае, че актьорите се гневят и плачат като всички хора. „Andiam“ (да тръгваме), вика той зад кулисите. „Incomminciate“ (начало).
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
В края на града.
СЦЕНА ПЪРВА
Гражданите са нетърпеливи, бутат се, аплодират актьорите и за известно време отказват да позволят на Канио да говори.
„Un grande spectacolo“, обявява той (страхотно представление). „Ще видите яростта на ревнивия Палячо и осуетяването на заговора на Тадео. Започва точно в единадесет вечерта.“ Хората повтарят часа и помагат на актьорите да слязат от каруцата. Канят мъжете в кръчмата за питие и след това се смеят на Канио, че е отблъснал Тонио от Неда. Шегуват се, че може би Тонио би искал да прави любов с Неда. Канио приема твърде сериозно тези закачки и ги предупреждава да не мислят, че щом се смее в пиесата за изневярата на Коломбина, ще се смее и в реалния живот. Камбаната за вечернята бие и всички се връщат в града. Неда остава. Тонио, който храни магарето, също остава.
СЦЕНА ВТОРА
Неда се чуди защо Канио се е разстроил от шегата. Дали я подозира? ("Qual fiamma avea nel guardo") Тонио се възхищава на песента ѝ. Тя се смее презрително, а той я моли да не му се подиграва. След това ѝ казва колко много я обича, как всички се шегуват за грозотата му, но въпреки това той я обича. Саркастично, тя му предлага да запази речта си за пиесата, а Тонио става по-настоятелен и се опитва да я целуне. Тя го удря с камшик, а той се кълне, че ще ѝ отмъсти.
СЦЕНА ТРЕТА
Младият селянин Силвио прескача през стена в задната част. Той първо успокоява вълнението ѝ от разправията с Тонио, след това я подканва да остане в селото с него или, по-добре, да избягат заедно. Тя се колебае, а той я подканва и я обвинява, че не го обича. Но тя настоява, че го обича. Силвио отново започва да я ухажва, а разговорът между двамата е един от красивите оперни дуети („Tutto scordiam“), който завършва с решението да избягат същата нощ.
СЦЕНА ЧЕТВЪРТА
Канио е чул края на разговора на Неда и Силвио и преследва Силвио през стената. „Браво“, подиграва се Неда на Тонио. Канио се връща, след като е загубил Силвио в гората. Той иска да знае името му. Неда отказва. Канио я заплашва с нож, но Бепе го задържа и убеждава Неда да отиде да се облече за пиесата. Тонио пресметливо шепне на Канио, че ще продължи да наблюдава. След това отива да бие барабана за представлението.
Останал сам, Канио отчаяно излива болката си в драматична ария („Recitar“).
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Сцената е същата, по-късно същата вечер. Интермецото въвежда действието.
СЦЕНА ПЪРВА
Гражданите се събират за представлението. Тонио ги изпраща с барабани до местата им. Бепе урежда споровете за местата, а Неда събира парите. Когато тя стига до Силвио, той ѝ прошепва, че ще я чака, а тя го предупреждава да бъде внимателен. Представлението започва.
СЦЕНА ВТОРА
Комедията се развива. В нея Коломбина (Неда) седи сама вкъщи. Тя гледа през прозореца, в очакване на любимия си Арлекино (Бепе). Палячо (Канио), съпругът ѝ, няма да се върне до късно вечерта. Тадео (Тонио), нейният глупав слуга, все още не се е върнал с покупките за вечерята преди срещата.
Арлекино пее серенада. Развълнувана, Коломбина отива до прозореца, уверява се, че е той, и след това изчаква момент, преди да му даде знак, да влезе. Тадео идва с храната. Той е лудо влюбен в господарката си и смята, че когато достави пилето, ще е подходящ момент да ѝ го каже. Тя не му обръща внимание и прави знак на Арлекино, който скача през прозореца. Той изгонва Тадео, който се извинява, че се е намесил сред влюбените.
Влюбените са щастливи заедно, но решават първо да се нахранят. Арлекино ѝ дава ампула със сънотворно за Палячо. Тадео подава глава, за да ги предупреди, че Палячо се завръща, много ядосан и търси оръжие. Арлекино бързо скача през прозореца, казвайки на Коломбина да сложи лекарството в напитката на Палячо. Палячо влиза разярен и подозрителен. Коломбина обяснява, че масата, която е подредена за двама е била за Тадео. Тадео потвърждава, че вечерята е била за него. В признанието на Тадео към Коломбина, Канио (Палячо) чува сбогуването на Коломбина с Арлекино, поднесено със същите думи и музика като сбогуването на Неда със Силвио същия следобед. Той се насилва да продължи с пиесата. Коломбина не може да излъже. Смехът на публиката обезпокоява Канио, който иска името на любимия ѝ. Неда се опитва да се пошегува като назовава името му - Палячо, но той излива гнева си в яростна ария („No, Pagliaccio non son“), в която разкрива ревността и страстната си любов към Неда. Тя се опитва да продължи с пиесата. Той настоява за името на съперника си. Тя предизвикателно отказва да му каже. Той я намушква. Тя вика Силвио, който излиза от тълпата. Канио намушква и него. След това, зашеметен, се обръща към публиката: „La commedia e finita“ (Комедията свърши).
