За автора на „Норма”

Винченцо Белини Винченцо Белини

Авторът на „Норма“ е живял само 34 години. Баща му Розарио Белини е бил органист в катедралата на Катания. Синът написва първата си композиция шестгодишен. След година неговите църковни произведения вече се изпълняват в родния му град. Осемнайсетгодишен е приет в Неа­полската консерватория, в класа на известния през миналото столетие маестро Дзингарели, който, макар че цени таланта му, не го насърчава особено. Скромният и тих младеж, когото вече наричат „Моцарт от Катания“, се заклева да надмине своя учител. Още като студент написва първата си опера „Аделсон и Салвини“ (1825), която има шумен успех. На премиерата присъства маститият импресарио Барбая, който веднага му предлага договор. Така се появява втората му сценична творба – „Бианка и Ферандо“, и започва пътят му в операта.

За кратката си, единайсетгодишна кариера Белини създава единайсет опери, които получават европейска известност. Сред тях огромен успех имат: „Пиратът (1827), „Чужденката“ (1829), „Капулети и Монтеки“ (1830), „Сомнамбула“ (1831), „Норма“ (1831) и последната му парижка творба – „Пуритани“ (1835). Ранната смърт заварва Белини на върха на славата му. На 24 септември 1835 г. той умира внезапно в дома на английския търговец Семюъл Леви, който преди това е успял да го измами и да му вземе всичките спестявания.

Светла, изящна лирика, романтична развълнуваност, поетично съзерцание, меланхолия, печал и мечти – всичко това откриваме в неповторимата по своята красота и изразителност музика на Белини. Като следва традициите на италианското „белканто“ (красиво пеене), наред със Скарлати, Чимароза, Паизиело, Росини и Доницети, Винченцо Белини пленява слушателите със своите бавни, широки и необикновено красиви мелодии.

Норма

NORMA

Опера в 2 действия (4 картини)

Либрето Феличе Романи (по едноименната трагедия от Анри Суме)

Първо изпълнение: 26 декември 1831 г., Ла Скала, Милано

Първо изпълнение в България: 23 май 1972 г., Варна

Действащи лица

Норма, жрица от храма на друидите – сопран

Оровезо, върховен жрец, баща на Норма – бас

Клотилда, приятелка на Норма – сопран

Адалджиза, жрица в храма – мецосопран

Полионе, римски проконсул в Галия – тенор

Флавио, центурион, приятел на Полионе – тенор

Място и време на действието: Галия, провинция на Римската империя, около 100 г. от н. е.

Съдържание:

Първо действие

В свещената гора на друидите главният жрец Оровезо моли боговете да отмъстят на римляните, поробили родната Галия. Норма, дъщерята на Оровезо, е нарушила свещения си обет на жрица в храма и тайно се е омъжила за римския проконсул Северио Полионе. Родила му е две деца, но любовта на римлянина е изстинала. Той споделя пред своя приятел Флавио, че се е влюбил в младата жрица Адалджиза, но предчувства, че това ще му струва живота. Настава час за молитва. Появява се Норма, обкръжена от друиди. След молитвата пред свещения дъб тя произнася своето пророчество – Римската империя ще загине и причина за това ще бъде не само храбростта на галските воини, но и слабостта на римляните. Норма отпраща събралото се множество, защото иска да остане сама и да помоли боговете за благослов. Успокоена, жрицата излиза. До свещения дъб се приближава смутената Адалджиза, която също е дошла да се помоли. Тя е влюбена в Полионе, но се измъчва от угризението, че го е отнела от Норма. След малко идва и той. Влюбената девойка не може да овладее чувствата си и се хвърля в обятията му.

*

Норма е сама в жилището си. Тя е разбрала, че Полионе вече не я обича. Досетила се е, че причината за това е друга жена, но не знае коя. Влиза Адалджиза, която признава пред главната жрица, че се е влюбила в женен мъж и моли Норма да я освободи от свещения обет. В този момент влиза Полионе и по смущението му Норма разбира, че Адалджиза е нейната съперница. Тогава жрицата на друидите се разгневява и проклина изменника и съобщава на Адалджиза, че Полионе е неин съпруг. Римлянинът не се страхува от гнева на Норма, но Адалджиза решава да се откаже от него.

Второ действие

 

Отново жилището на Норма. Отчаяна, тя е готова дори да убие своите две деца и да сложи край на живота си, но майчината любов надделява над жаждата за мъст. Норма моли своята приятелка Клотилда да изведе двете момчета, а след това извиква Адалджиза. Нека тя бъде жена на Полионе и майка на децата й.

*

В свещената гора на друидите. Галите настояват Оровезо да ги поведе срещу римляните, но главният жрец им съобщава, че техните богове не искат война. Норма призовава народа да се преструва на покорен, за да се подготви за решаващата битка със завоевателите. Така тя ще спечели време и ще разбере дали Адалджиза ще изпълни обещанието си да се откаже от Полионе. Но младата жрица отново се е срещала с Полионе и е решила да се отрече от обета си на жрица. Норма е разгневена. Тя удря три пъти със свещения меч на друидите в бронзовия щит. Войната срещу римляните е обявена. В храма друидите откриват чужд човек – това е Полионе, който е дошъл да отвлече жрицата Адалджиза. Осквернителят на храма ще трябва да загине. Норма нарежда да я оставят насаме с него. Тя казва на Полионе, че ще изпрати Адалджиза на кладата, защото е нарушила клетвата си на жрица. Полионе я моли да я пощади, но Норма отказва. Тя извиква друидите и им заповядва да наредят кладата. Ще бъде изгорен не само осквернителят на храма, но и жрицата, нарушила свещения обет и опетнила честта на Галия. Всички очакват, че ще бъде назовано името на Адалджиза, но Норма изрича своето. Полионе е поразен. Едва сега разбира силата на любовта й. Гордо и величествено Норма се изкачва към кладата. Любовта на римлянина към жрицата на галите пламва отново и той смело застава на кладата до своята вярна съпруга.

Огнян Стамболиев

Новини и събития