СЕМИРАМИДА

„Семирамида“ на Росини

Никой на премиерата на „Семирамида“ от Джоакино Росини през 1823 г. във венецианския театър „Ла Фениче“ не е предполагал, че това ще бъде последната опера на композитора, написана за италианската сцена.

Подобно на „Танкреди“, „Семирамида“ е по либрето на Гаетано Роси, създадено по пиеса на Волтер. Трагедията „Семирамис“ от 1748 г. съдържа всичко: цареубийство, майцеубийство, многократни свръхестествени намеси, намек за кръвосмешение, политически интриги и заговори, както и сцена на лудостта – всичко това на фона на екзотичния Вавилон и неговите Висящи градини.

В центъра на историята стои една от легендарните фигури на древния свят – вавилонската царица Семирамида. Както много полуисторически, полумитични личности, тя действително е съществувала, но с течение на вековете малкото достоверни факти за нея се преплитат с множество легенди.

Някои от най-мрачните елементи на тази легенда намират място и в операта на Росини. Семирамида заговорничи с принц Асур за убийството на съпруга си петнадесет години преди началото на действието, почти се омъжва за собствения си син, преди да разбере кой е той, а накрая загива от неговата ръка – макар и по погрешка. На тези драматични и емоционални ситуации Росини отговаря с едни от най-сложните и вдъхновени страници в цялото си творчество – както вокални, така и оркестрови.

В „Семирамида“ Росини и либретистът му намират баланса – завръщат се към структурата на „Танкреди“, но я изпълват с по-богатия музикален език, който композиторът е развил през годините.

Както отбелязва големият изследовател на Росини Филип Госет:

„Росини не е изобретил нови структури в „Семирамида“, но е изпълнил старите с по-богата музика, създавайки нова архитектурна визия, въплъщаваща чистата радост от музикалното изразяване.“

Величието на „Семирамида“ се проявява по много новаторски начини. Речитативите вече не са съпровождани от чембало или форте пиано, а от оркестъра. Хорът играе много по-голяма роля от обичайното и функционира почти като античен гръцки хор, който коментира действието.

Същото изобилие Росини дарява и на певците си. Ариите и дуетите поставят изпълнителите пред крайни технически предизвикателства и превръщат творбата в един от върховете на белкантовото изкуство.

Това е напълно подходяща почит към композитора, чиято „Семирамида“ отвежда белкантовата опера толкова далеч, колкото изобщо е било възможно.