По-късно е реабилитиран и му е разрешено да работи в Софийската опера. Още като млад режисьор, изпълнен с много идеи, Пламен Карталов му подава ръка и го кани да създадат заедно Камерната опера в Благоевград в средата на 70-те години.

Сега 50 години по-късно акад. Карталов като човек и творец, който смята, че народ без памет няма бъдеще и който държи на традициите и на връзката между поколенията, инициира кръщаването на стая на Трифон Силяновски. Скромният, но ерудиран пианист е работил в малка стая на шестия етаж на Софийска опера. 

Пламен Карталов разказа за съвместната си работа с Трифон Силяновски и изтъкна за несправедливата репресия на композитора през годините преди 1989 г.

През лятото на 1972 г. група студенти от Българска държавна консерватория създават Младежка опера към читалище „Пенчо Славейков” – София. Идеята е на основателя й Пламен Карталов – директор, главен художествен ръководител и режисьор (1972–1982 г.)

Амбицията на младия мъж, отдаден на изкуството, е операта да достигне до места, където никога не е присъствала. "Тогава бяхме заедно с големия български музикант Трифон Силяновски, който напусна Софийската опера и тръгна с нас, за да създадем тази младежка камерна опера", сподели акад. Пламен Карталов.

Преди това големият тенор Димитър Узунов, който ръководи Софийската опера в периода 1972-1974 г., кани Пламен Карталов на щат. "Аз му отговорих, че искам да тръгна по моя дълъг път, да си го извървя сам, без да бъда тук на щат", откровен бе именитият режисьор.

Композиторът Димитър Петков, който пък става шеф на Софийска опера през 1975 г. и е директор и на Съюза на композиторите казва, че в София не може да има две опери. Идеята на музикалната трупа на Пламен Карталов обаче не е да конкурира Националната опера, а да развива оперното изкуство из цяла България. В крайна сметка Младежката камерна опера се мести в Благоевград и пиринският град се превръща в център на камерните оперни постановки. 

"Тези мои първи стъпки не мога да забравя никога, защото се създавах сам като организатор, като режисьор. И декори сме носили, и костюми сме гладили", спомня си днес директорът на Софийска опера. Той е човекът, който оценява таланта и ерудицията на Трифон Силяновски и отива при него в стаята му в Софийска опера и го кани да стане музикален директор на камерната опера. 

"Фончо напусна Софийската опера от тази стая. Тези дни той навършва 100 години. Какъв по-хубав повод ние да осветим тази стая на корепетитора, музиканта, енциклопедиста, композитора, пианиста и да дадем възможност на нашите млади артисти да се вдъхновяват от това, което той е оставил в тези стени, в този дух", сподели с вълнение маестро Карталов.

Стаята на композитора и пианист Трифон Силяновски, където е работил като корепетитор в Софийската опера

Стаята бе осветена от отец Кирил Попов - духовник, композитор и диригент, автор на хорови църковни творби, на светски и духовни хорови песни, както и на музикалната поема „Рилският пустинник“. Философският спектакъл бе поставен от акад. Пламен Карталов тази година и бе посветен на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. 

Отец Кирил Попов благослови директора на Софийска опера, трупата, както и всички присъстващи на тържествената церемония и се помоли на Бог да дава сили на хората, отдадени на изкуството. Свещеникът и диригент изтъкна ролята на маестро Карталов за опазване на българския дух и на паметта.

Церемонията по освещаването на зала "Трифон Силяновски" завърши с "На многая лета", изпята от отец Кирил и подета и от солистите на Софийска опера, и от гостите на събитието.

След това солисти на Националната опера изнесоха кратък концерт с произведения на Трифон Силяновски. Той е автор на симфонии, концерти за струнен оркестър, концерт за пиано и други произведения за оркестър, на хорови опуси, камерни и солови пиеси. Голяма част от произведенията му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция и критиците го смятат за последовател на големите немски композитори.