Автор - Еманюел Андрийо, главен редактор на сайта ClassiqueNews.com

В рамките на 16-ия Международен фестивал за опера и балет в Истанбул, Културният център „Ататюрк“ (AKM) прие на 29 май наелектризиращо представление на операта „Електра“ от Рихард Щраус, поставена от Националната опера и балет на София. Това представление бе част от програмата, внимателно подготвена от директора на Истанбулската опера Джанер Акгюн, която включва и други престижни трупи, като прочутия Балет на Ейфман от Санкт Петербург (Анна Каренина – на 31 май). AKM, който се е превърнал в символ на културния живот в Истанбул, бе великолепен домакин на тази древногръцка трагедия, възродена чрез музиката на Щраус. Пред пълна зала, международната публика бе запленена от смелата режисура и качеството на вокалните изпълнения.

Директорът на Софийската опера, българският режисьор Пламен Карталов, придаде кинематографичен подход към произведението на Щраус. По негови думи, спектакълът „се изливаше като поредица от сцени в постоянно движение, отразяващи ритъма и напрежението на филм“. Минималистичната, но въздействаща сценография на Свен Йонке (геометрични структури и игра на сенки) и символичните костюми на Лео Кулаш създадоха психологическо пространство, което правеше лудостта на Електра осезаема. Андрей Хайдиняк оживи сцената с контрастни светлинни ефекти – от потискащия мрак на двореца в Микена до огненото сияние на финалния танц. Тази продукция, която бе приета с възторг и в София, още веднъж потвърди майсторството на Карталов в работата му с епични произведения на Вагнер и Щраус. Европейските похвали за неговата постановка на „Пръстенът на нибелунга“ са доказателство за това.

Диригент на представлението бе американският маестро от гръцки произход Евън-Алексис Крист, който от 2020 г. работи редовно със Софийската опера. Под неговото енергично ръководство, Оркестърът на Националната опера на София интерпретира сложната партитура на Щраус с почти дяволска прецизност – от тътена на басите до блясъка на медните духови инструменти, всеки детайл бе изработен с изключителна грижа. В ключови моменти, като „Танцът на отмъщението“, Крист подчерта интензивния ритъм, а в дуетите между двете сестри създаде лирични паузи.

В главната роля Лилия Кехайова омагьоса публиката. През цялото 110-минутно непрекъснато представление тя не напусна сцената и изгради образ на Електра, едновременно крехка и зловеща – от шепнещите мечтания до викането за отмъщение. Със своя драматичен сопран тя предаде изключително трудните височини на ролята (особено в откриващия монолог „Allein! Weh, ganz allein“) с мощ и отчаяние. Гергана Русекова, в ролята на Клитемнестра, въплъти паднала кралица, измъчвана от кошмари, с дълбок, тъмен мецосопран. Сблъсъкът ѝ с Електра („Ich habe keine guten Nächte“) бе кулминация на психологическото напрежение. В контраст с мрака на Електра, Цветана Бандаловска изрази копнежа по нормален живот с блестящ лиричен сопран („Ich kann nicht sitzen und ins Dunkel starren“). Атанас Младенов, в ролята на Орест, впечатли с благородния си и силен баритон, особено в сцената „Orest! Orest ist es!“, излъчвайки авторитет. Даниел Острецов, с подвижния и харизматичен тенор, изгради комично самонадеян Егист, чиято смърт предизвика колективно потръпване в залата.

Над 10-минутните аплодисменти на крака в края бяха заслужена похвала към перфектното сътрудничество между оркестъра, солистите и хора (особено шестте солистки в ролята на прислужници). Тази продукция се превърна в празник на перфектното художествено сътрудничество между България и Турция и в доказателство за универсалността на гения на Рихард Щраус!

https://www.classiquenews.com/critique-opera-istanbul-ataturk-cultural-center-le-29-mai-2025-r-strauss-elektra-g-rusekova-l-kehayova-t-bandalovska-plamen-kartalov-evan-alexis-christ/