Миглена Стойчева, БНТ
Вече доста дълъг е маршрутът, който Софийската опера начерта със своите успешни гастроли, в които представи продукцията си на "Пръстенът на нибелунга" или отделни негови части.
След Минск, Фюсен, Москва, Скопие и Салерно, българските артисти се отправиха към Загреб, за да изпълнят за публиката в Хърватия своята "Валкюра". И най-големите скептици трябваше да наведат глава пред неоспоримите факти - постепенно българските певци и музиканти заемат своята нова артистична ниша сред колегите си в Европа като интерпретатори на оперите на Рихард Вагнер.
Поканата за гостуването на Международния оперен фестивал в Загреб идва по линията на едно сътрудничество, което вероятно тепърва ще дава своите плодове. И академик Пламен Карталов, и директорката на Хърватския национален театър Ива Храсте-Сочо са сред активните членове на борда на директорите на Опера Европа. В Хърватия имат сериозна вагнерова традиция и отдавна отгледани почитатели на тази музика. Същевременно на техната сцена "Валкюра" не е била показвана от дълго време.
Този сезон Хърватската опера е планирала своя нова постановка на "Танхойзер" и точно затова директорката на театъра е сметнала, че гостуването на Софийската опера ще е най-подходящата прелюдия към предстоящата хърватска премиера на това вагнерово заглавие. Не малък аргумент в избора за поканата е и вече станалият известен в Европа Вагнеров фестивал, който Софийската опера прави всяко лято.
Интересът към българския гастрол беше колосален. Две седмици по-рано билетите за "Валкюра" са напълно изчерпани, но желаещите да гледат спектакъла се обаждат с надежда да намерят някакъв начин да присъстват буквално до самия ден на представлението. Театърът се опитва да реагира и слага в партера максималния възможен брой допълнителни столове. И все пак много желаещи така и не успяват да се сдобият с място. В резултат българската постановка на "Валкюра" е посрещната от пълна до пръсване с публика зрителна зала , която е притихнала в очакване да види дали наистина мълвата, че постановката на Софийската опера е толкова добра, ще се окаже истина.
Българското представяне в Загреб надмина всичко, което нашите артисти са правили дасега в предишните си гастроли в Европа с оперите на Вагнер. Казаха го и самите те на следващата сутрин, когато в хотела още обсъждаха оживено какво са направили на сцената на Хърватския национален театър изминалата вечер.
Очаквано овациите на първо място обраха солистите на спектакъла. Напълно заслужено! Алма-Лиза Бандаловска и Мартин Илиев са истински фундамент на спектакъла на "Валкюра", защото са в състава на представлението още от неговото раждане. Двамата имат изключителна сценична химия, която буквално ги е превърнала в отражение един на друг и така на практика те са на сцената онези близнаци, които наистина трябва да бъдат Зигмунд и Зиглидне според митологичния сюжет на творбата. Двамата са много стабилни и сигурни вокално в партиите си и това им позволява много пластично да рисуват емоционалните състояния на своите два пресонажа.
Брюнхилде на Гергана Русекова е изминала много дълъг път за седемте години от дебюта й през 2018 по време на гастрола на Софийската опера на сцената на Болшой театър в Москва до спектакъла миналата вечер в Загреб. Пеенето ѝ е придобило един доста по-наситен релеф, в който с лекота се преминава в различни динамики и така то се насища с пластичност, която отсътваше в първото ѝ изпъление. Нещо повече, нейната Брюнхилде неочаквано е придобила един сценичен живец, който я прави много достоверна актьорски. Но особена трогателност добави нюанса на една дъщеря, която чува сърцето на баща си отвъд неговата заповед и която е готова да я пристъпи, за да изпълни истинската му воля, дори когато той е достатъчно слабохарактерен, за да се предаде пред настояванията на Фрика. Именно тази нова психологическа нотка в пероснажа на Гергана Русекова я направи истински симпатична на публиката и изтръгна от нея онова съчувствие във финала на творбата, без което "Валкюра" не може да развълнува истински.
Пламен Карталов постоянно открива нов вагнерови певци за България. И затова, и по време на този гастрол отново довери нови имена и то в две от централните партии. Лилия Кехайова изпя на сцената в Загреб своята първа Фрика и защити достойно предложения ѝ шанс. Но гвоздеят на вечерта определено беше исландският баритон Олафур Сигурдарсон. Дълги години той е желан гост на много световни сцени с вагнеровия репертоар. Има голям опит и с продукции на "Пръстенът на нибелунга", но в партията на Алберихт. Признавам си, че не разбирах как от нибуелунга човек може убедително да порастне до Вотан. Но още първата фраза, която чух при излизането на Сигидурсон във второто действие на операта, ме накара да опровергая собствените си резерви. Може би това е певецът с най-красив глас, който съм чувала да пее тази партия на живо. Тембърът - едновременно звънтящ, но и много топъл успя да нарисува вълнуващ музикален портрет на този бог, на когото му предстои залез. Финалната сцена на прощаването на Вотан с Брюнхилде буквално наелектризира публиката, защото и двамата артисти в нея успяха напълно да постигнат емоционалните състояния на своите персонажи в много фини вокални детайли.
Осемте валкюри, възседнали своите червени коне също не оставиха публиката равнодушна, защото в тази конкретна постановка те са визуалният пик на целия спектакъл.
Беше мъдър избор диригентът Евън-Алексис Крист да води състава музикално точно в този гастрол. Той е любимец на публиката в Загреб, защото ѝ е добре познат. Често гостува като диригент на Загребската филхармония и това неминуемо повиши интересът към първата му поява в страната с оперна продукция.
Мълвата за достойнствата на българската "Валкюра" отдавна се носи из музикалните среди в Европа. За това спомага и своеобразното вагнерово поклоничество, което води страстните му почитатели в различни точки на света с желанието да преживеят проедния спектакъл на опера от любимия си композитор. Това музикално пилигримство доведе през последните години много подготвена вагнерова публика в София, която разпространи своите отлични впечатления от нивото на българските спектакли на Вагнер. Точно този постоянно усилващ се отзвук беше привлякъл в публиката много професионалисти. Сред тях и директорът на операта в Любляна Марио Хриберник. Той не скри възхищението си от постижението на Пламен Карталов в разстояние на няколко години да направи две напълно различни постановки на тетралогията. "Великолепно представление, наистина страхотни певци. Вотан е първокласен. Трябва да отбележа, че всички компоненти на спектакъла са много интензивни." - сподели пред нас г-н Хриберник.
В публиката срещаме и на музикалния критик г-жа Зденка Вебер. Тя също не скъпи комплиментите си за българската продукция. "Спектакълът на Софийската опера, който видяхме тази вечер в Загреб е наистина събитие. Това беше зрелище за нас, това беше великолепна постановка. Всеки персонаж е разработен както би трябвола, за да ни предаде историята във Валкюра, която не е много просто да бъде схваната. Намирам режисурата за много интереса, защото не гледам "Валкюра" за първи път и мога да направя такова сравнение с други продукции, сред които и тази в Берлин. Колкото до музикалната страта, лично аз като музикален критик, като музиколог, съм много впечатлена от оркестъра. Отлично ниво на музициране. Човек може да каже, че всичките ви изпълнители притежават необходимата сила за Вагнер и това е може би основното нещо, което трябва да присъства, когато някой поставя Вагнер в наши дни - да са налични всички тези музикални компоненти, които ще превърнат представлението в събитие. Когато говорих с г-н Карталов му споделих, че ние видяхме една класа, която се демонстрира в продължение на 5 часа, а съвременната публика не е свикнала на толкова дълги спектакли. Ние трябва да сме много щастливи, че Софийската опера дойде в Загреб. Знам, че и нашият театър гостува в София с операта "Ленън" на Йосипович така , че този път на сътрудничество е нещо необходимо, защото изостря нашия вкус, изостря нашето възприемане, нашият критерий за това какво можем да очакваме от операта. Така че моите лични поздравления за г-н Крист и г-н Пламен Карталов, както и за всички участници, които дойдоха в Загреб."
Феноменът на българската "Валкюра" е, че тя успява да очарова не само тесните познавачи, но и обикновените зрители. Ето какво ни каза възторжена почиталека на Вагнер :
"На пръво място разполагате с чудесни певци. Харесва ми как произнасят немския тескт, много интелигетно. Всичко им се разбира перфектно. И съм наистина впечатлена от това. Режисурата е много интересна, защато е комбинация от едно модерно, абстрактно докосване, което се среща с митичното, с митологичната история. И целият този фон с гората, но само като абстракция, като инсинуация, която да ме накара да си представям какво трябва да е това. Наистина е много интересно. Никога не съм гледала тази опера на живо, а винаги Валкюра е била нещо, което съм искала да видя и чуя и съм много радостна, че гледам точно български спектакъл, защото не съм била на българска постановка никога преди. И трябва да кажа, че това е спектакъл на много високо ниво."
След нея следва поредно признание.
"Абсолютно фантастично! Заслужавате всички комплименти. Ако трябва да посоча нещо, което е най-красиво на света, бих посочил тази постановка- с певците, с режисурата, със сцената, с въображението. Тази постановка е просто фантастична!"
След тези оценки не може да има съмнение, че само за 15 години Софийската опера успя да се превърне в театър, който с основание си спелели реноме в поставянето на Вагнеровите опери. И Загреб е само поредната точка в Европа, където дойде, за да докаже, че наистина може да докаже своето основателно самочувстве за това.
Снимки Недялко Данов, БНТ
