На 12 декември към богатата програма за най-младата публика на Софийската опера и балет ще се добави още едно заглавие. През 1988 композиторът Жул Леви създава мюзикъла „Грозното патенце“ по едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен. В либретото са залегнали същите дълбоки теми както в оригиналната приказка: за различието, приемането и вътрешната красота. И в мюзикъла, както и в приказката, се проследяват  перипетиите на Грозното патенце.

„Грозното патенце“ е история за надеждата, устойчивостта и триумфа на личността над обществените предразсъдъци, напомняйки, че всеки човек има своя уникален път и място в света.“, споделя режисьорът Юлия Кръстева.

Централната роля ще изпълнят Диана Василева и Станислава Момекова, майката е Рада Тотева, а сред останалите солисти са Силвана Пръвчева, Николай Петров, Калин Душков, Димитър Арнаудов, Димитър Куцаров, Пламен Гранджан, Цвета Сарамбелиева, Елена Стоянова, Мария Павлова, Петя Петрова, Надя Колева, както и младите им колеги Анелия Веселинова, Йоана Динева, Фей Шамс, Александра Носикова, Елена Кожушкова, Йоанна-Микаела Димитрова, Георги Джанов.

Либретото е на Сабина Тянкова, адаптирано от режисьора на спектакъла Юлия Кръстева, художник на костюмите е Нела Стоянова, пласика Катя Петровска. Диригенти на спектаклите са Игор Богданов и Жорж Димитров.

Режисьорско-сценографското решение е чрез ефектната мултимедия и мапинг на Елена Шопова да бъдат пресъздадени различните сцени на действие и сезоните като метафора.

Действието се развива в рамките на една година, преминавайки през четирите сезона: лято, есен, зима, пролет. Смяната на сезоните не е просто фон, а огледало на емоционалното и духовното пътуване на Патенцето. Лятото е раждането, объркването от срещата със света и последвалото отхвърляне. Идва периодът на най-голямо изпитание – зимата със самотата. И ето я пролетта, която съвпада с трансформацията и превръщането на патенцето в красив лебед.

Костюмите запазват основните характеристики на животните – пате, лебед, пуяк, кокошка, но са достатъчно стилизирани, за да позволят на актьорите да изразят човешки емоции и да играят роли. Този подход подсилва универсалността на приказката.

Юлия Кръстева, режисьор:

„Патенцето се излюпва в гнездото на патица, но за разлика от останалите деца то е по-едро и е сиво. Всички го обиждат и наричат грозно. Патенцето е отхвърлено от семейството си, прогонено е от птичия двор, от висшето общество в гората, защото е различно не само по външен вид. Но то има мечти: иска да плува и да лети високо.

Със своите мечти Патенцето е извън обществото. Но то запазва индивидуалността си, не губи надежда и продължава да следва своята фикс-мечта – „Искам да летя“ докрай. На финала Грозното патенце намира своето място и признание. Попада сред лебедите. Символ на чистотата, благородството и вътрешната красота. Търпението и надеждата са възнаградени. Финалното превръщане на Грозното патенце в красив лебед символизира физическото и духовно израстване, както и разкриването на скрития потенциал. То показва, че понякога е необходимо време, за да се разгърне истинската същност на човека. Въпреки всички трудности и отхвърляне, Патенцето успява да запази надеждата си.

За публиката остава идеята, че не трябва да се отчайваме от временните несгоди, защото всеки има възможност да намери своето щастие и признание, не трябва да се обезкуражаваме, а да следваме мечтите си и истинската си същност въпреки трудностите.“

Премиерните спектакли през декември са разпродадени, но следващите представления в началото на новата година са на 24 януари, на 8 и 22 февруари, на 7 и 21 март.