Винаги си представям България като страна с изключителна оперна култура, заяви Марко Гандини, режисьор на „Медея“, първата премиера за годината в Софийската опера и балет. Гандини е поставял по цял свят, включително в Ла Скала, бил е асистент на редица режисьори, най-дълго на легендарния Франко Дзефирели, и е свидетел на десетки триумфи и залези в операта.
„Медея“ ще бъде представена за първи път на българска сцена. Операта е от големия композитор Луиджи Керубини, един от властелините на френската опера от годините на Революцията и първата половина на XIX век. Либретото на Франсоа-Беноа Хофман е по едноименните трагедии на Еврипид, Сенека и Пиер Корней. Корней е един от великите френски драматурзи, поради което в операта доминират силната драма и конфликтите, а не красивото пеене и виртуозността.
У нас Керубини не е познат. За световната сцена операта „Медея“ е възродена от Мария Калас през 1953 г., нейното изпълнение е еталон за интерпретация на образа.
В България я поставя италианско-български екип. Освен режисьора Гандини, италианец е също диригентът Франческо Роза, сценографът Андреа Токио и костюмографът Марио Диче. Роза не работи за първи път в България, той дирижира „Лакме“ и „Жената от езерото“.
Диригентът Роза подчерта таланта на българските оперни певци:
„Малко сопрани могат да изпълнят тази роля, дори в съвремието. Тук има идеалните гласове – и вокално, и като изпълнение“.
Ролята на Медея подготвят три певици на Софийската опера, познати на публиката със своите интерпретации в големи класически опери – сопраните Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар. В ролята на Язон ще се редуват тенорите Даниел Острецов и Даниел Дамянов. На срещата с медиите присъстваха двамата изпълнители на ролята на Креон – Петър Найденов и Стефан Владимиров, които обясниха, че при репетициите режисьорът е изисквал от тях да драматизират всяка фраза. В образа на Глауче ще бъдат Станислава Момекова и Диана Василева. В образа на Нерис ще се превъплътят Виолета Радомирска и Цвета Сарамбелиева.
В оригиналната опера липсва балет, но Марко Гандини е решил да включи балетни акценти в постановката си в София – „исках да придам нежен, елегантен стилистичен елемент“, казва режисьорът. Хореографията е на Людмила Илиева. Участва и балетът на Операта.
Костюмите са изработени в Италия от дизайнера Марио Диче, който не присъства днес на срещата с медиите, тъй като подготвя модното си ревю на 20 февруари за Седмицата на модата в Милано. Диче обаче ще присъства за премиерата на „Медея“ в България на 23 февруари.
Роза за първи път в дългата си кариера ще дирижира „Медея“, за която изтъкна, че е трудна за изпълнение, но особено обичана от немските композитори, най-вече от Брамс. Диригентът обясни, че „Медея“ е издържана в късно-вердиев стил, където драмата е по-скоро в думите, не в мелодията, във всяка фраза е заложен дълбок драматичен смисъл. Напрежението в думите – по думите на диригента – напомня за Бетовен, Глук и Моцарт.
„Всяка една ария е като самостоятелна симфония“, каза Роза.
Оригиналът на „Медея“ е на френски език. Вместо речитативи, в нея ариите, хоровете и ансамблите се редуват с говорни диалози, което е специфичен френски оперен стил. Но в италианската редакция на творбата тези епизоди са превърнати в речитативи, които се пеят, а не се рецитират. Керубини я пише за певци с качества на големи драматични актьори, поради което за да постигне въздействие и да изрази идеята си, не се е съобразявал с певците, не е подчинявал драмата на музиката.
„Медея“ е създадена за актьори, които да пеят. За да може да се наслаждаваме на играта им. Но за да изрази своята идея, Керубини не се е съобразявал с възможностите на певците“, коментира Франческо Роза.
Макар в България „Медея“ да звучи сега за първи път, български певци са влизали в роли от това произведение неведнъж по световните оперни сцени – Борис Христов е пял ролята на Креон през 1955 г. в Римската опера, когато Медея е Мария Калас; Николай Гяуров също е бил Креон с Калас като Медея през 1961 г. в миланската Скала; и Никола Гюзелев е бил Креон – през 1972 г. във Виенската държавна опера, в ролята на Нерис е била Маргарита Лилова; Димитър Петков е бил Креон през 1976 г. в постановка на Лионската опера в Римския театър в Арл; Александрина Милчева е била Нерис през 1985 г. в Лозана, Швейцария, и в Бон, Германия; Виолета Радомирска е била Нерис през 2000 г. в Цюрих, Швейцария, а през 2023 г. и в Берген, Норвегия; Соня Йончева е била Медея през 2018 г. в Берлинската опера.
Режисьорът Марко Гандини сподели голямото си вълнение, че ще работи у нас – защото България за него е родината на Гена Димитрова, с която той е работил в Скалата и я споменава с пиетет:
„Гена Димитрова беше изключителна жена. Всички все още си я спомняме на сцената…. Работил съм също и с Райна Кабаиванска, с Красимира Стоянова, с Николай Гяуров, с Мариана Пенчева, Дарина Такова… И днес на оперната сцена има големи гласове, включително в Ла Скала, но без присъствие. – Но тук, в България, певците имат изключително присъствие, както и драматизъм на изпълнението. Като включим и географското положение в контекста на мита за Медея, изключително богатство, да направя тази опера за мен е извънредно интересно.“
Премиерата на „Медея“ е на 23 февруари, последвана от още два спектакъла – на 24 и 25 февруари.
https://www.ploshtadslaveikov.com/parvata-balgarska-medeya-55-g-sled-kalas/