"Каста Дива" Росица Кавалджиева, БНР
20.07.2025
Росица Кавалджиева
Основен фокус в летните издания на Каста Дива са музикалните фестивали на открито, под звездното небе. С три спектакъла на музикалната поема „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов на 11, 12 и 13 юли на площада, пред катедралния храм, „Св. Александър Невски“ започна летният фестивал „Опера на площада“, който се провежда под патронаж на кмета на столична община Васил Терзиев.
Впечатляващата постановка на академик Пламен Карталов отново предизвика силен зрителски интерес и привлече пъстра българска и чуждестранна публика, ценители на музикално-сценичните изкуства, вярващи и любопитни.
Свързваме се с богослова доц. Костадин Нушев, който посети един от спектаклите.
Ето неговите впечатления.
„Благодаря за поканата първо и да кажа, че наистина за мен беше много вълнуващо
да посетя и да се насладя на този спектакъл, на 13 юли. Успях да стана съпричастен на това според мен важно културно събитие.
Получих покана от отец Кирил Попов. Исках и през миналите годинеа, когато започна тази така интересна постановка на „Рилският пустинник“ да се поставя на различни сцени от Софийската опера, но не успях до сега.
Споделям своето вълнение, защото тази комбинация, от чудесния текст на музикалната поема, която е написана от Тихомир Павлов, в съчетание с музиката, която е сътворил отец Кирил Попов, който е в момента може би един от най-добрите църковни композитори, не просто диригент и музикален педагог, специалист, но той е изключително талантлив композитор и чрез музиката на тази музикална поема, на това сценично произведение наистина е успял да сътвори едно грандиозно произведение, което и според тематиката, посветена на Рилския светец, Свети Иван Рилски Чудотворец, на историческото събитие, на историческия драматичен момент, който е пресъздаден и който зрителите могат да съпреживеят, чрез прекрасната игра на актьорите и певците на сцената и чрез чудесната музика. Моите впечатления са изключително положителни. Мога да кажа, че според мен това е творба, която тепърва може би ще се поставя на много различни сцени и ще привлече интереса не само на българската публика.
Знаем, че през следващата година, 2026 година, предстоят национални чествания
отново, посветени на Свети Иван Рилски и по един много интересен начин отец Кирил Попов през тези няколко години, които работи върху това произведение по достоен начин мисля, че ще бъде отбелязан и този юбилей, от успението на Свети Иван Рилски.
Интересно е, че тази творба привлича най-различни публики. И затова бих искал да ви попитам от богословска гледна точка. Този спектакъл, доколкото разбирам, според вас е напълно издържан, освен като текстът, освен като музика и като сценична реализация.
Да, за мен беше много интересно. Очевидно е доброто сътрудничество и с тези постановки на опера на открито, които професор Карталов през последните години изключително успешно представя заедно с всички артисти от Софийската опера. Според мен много удачно е избрано и мястото пред Патриаршеската катедрала.
Тази изключителна катедрала и фасадата, лицето на катедралата, според мен така добре е вплетено в сценичната работа и цялата символика на православния храм и мястото на всички тези архитектурни елементи, тяхното сакрално значение и послание така добре са вплетени с използването на съвременни технологии в един ансамбъл, в един комплекс, всичко така добре е изградено, че носи едно наистина много силно духовно послание за небесния покровител на България. На фона на българската Патриаршеска катедрала драматичните събития на срещата между св. цар Петър и св. Иван Рилски, така добре е подредена сцената с тези два върха, които са реално съществуващи – Царев връх и скалата, на която стои св. Иван Рилски. Тази драматична среща между цар Петър и св. Иван Рилски и цялостната драматургия и цялостното послание за българската история, за българската култура е толкова дълбоко и въздействащо, че наистина не случайно то достига до сърцата и умовете на всеки българин. Затова най-различни групи от зрители, най-различна аудитория може да се наслади на този спектакъл, на това сценично произведение.
Каква публика срещнахте вие на спектакъла, който посетихте?
Имаше изключително много млади хора, което много ме зарадва. Изключително културни, образовани хора, очевидно ценители на музикалното изкуство. За мен беше много интересно да наблюдавам реакцията им, как те възприемат това интересно съчетание между църковна музика и симфоничния оркестър. Това съчетание, което отецът Кирил е успял да постигне, с неговите невероятни музикални възможности и компетентност. Това съзвучие, тази хармония между църковното пение, между църковната музика и класическата симфонична музика, които така се съчетават и се преплитат, че не остава никакво усещане за някаква дисхармония или за някакво механично съчетание на стилове. А всичко е толкова добре изградено композиционно като ансамбъл, че наистина хората бяха много впечатлени, много развълнувани.
И аплодисментите им бяха както към хоровете, към актьорската игра на главните герои и всъщност не на последно място към музикалното изпълнение на симфоничния оркестър. Така че беше много вълнуващо. Всички тези елементи на изкуството, на сценичното изкуство, на художественото изкуство, мисля, че много добре са съчетани. Това наистина е духовна наслада за всеки, не само ценител на музикалното изкуство, но за всеки един, който се интересува и от историята, и от духовната култура, от нашата родна българска духовна култура. Така че наистина съм с много добри впечатления.
Благодаря на доц. Костадин Нушев преподавател в богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.