Церемонията ще е на 21 ноември, може да се гледа директно

След по-малко от месец – на 21 ноември, в залата на виенския музикален Театер ан дер Вин ще се съберат директорите на най-големите оперно-балетни театри в света, водещи на предавания за музика и музикални критици, за да определят носителите на така наречените оперни оскари. International Opera award се връчват за 13-и път, като всяка година церемонията се провежда на различни места по света.

Сред седемнайсетте категории тази година за първи път от миналото десетилетие насам се промъква и българска номинация. Софийският Вагнеров фестивал, който има едва 13-годишна история, е номиниран в категорията “Оперни фестивали”. Негови съперници са музикални събития като фестивалите в Брегенц и Кремона, които се провеждат още отпреди Втората световна война.

Номинацията е историческо постижение

по няколко причини. На първо място, включването на събитие, провеждано от театър в Източна Европа, в тези награди е по-скоро изключение.

Досега в тази категория например наградата е печелил единствено провежданият в Бърно, Чехия, фестивал, посветен на Леош Янечек. Носители в последните години са Залцбургският фестивал и различни прояви в Италия, Франция, Великобритания и САЩ.

В категорията за оперни театри положението е същото. Единствено през 2022 г. журито отличи не един, а цели два украински оперни театъра – Одеския и Лвовския. Извънредно заради това, че независимо от войната не са спрели работата си.

Сред номинациите за категорията “Оперен театър” по правило попадат единствено институции от Германия, Франция, Италия, Белгия, Австрия, Великобритания и САЩ. Миналата година наградата за оперен театър спечели Театер ан дер Вин, поради което тазгодишната церемония ще е на неговата сцена.

Но и в другите категории присъствието на театри или артисти извън кръга на световната оперна аристокрация е рядко явление на тези церемонии. Единствената друга българска следа в случая е Соня Йончева, която през 2016 г. бе само номинирана в категорията “Певица на годината”, а през 2019-а при повторното ѝ номиниране я спечели.

Забележителното в нейния случай е, че единствено в тази категория, както и за мъж певец, голямата награда не се определя от специализирано жури,

а от вота на публиката

Но Соня Йончева все пак е част от световния оперен елит.

На второ място, номинацията на Вагнеровия фестивал на Софийската опера и балет за международните оперни награди през 2026 г. не изглежда да е никак случаен акт. От една страна, в последното десетилетие има възраждане на интереса към оперите на немския класик в целия свят. Всеки голям оперен театър по света, който има финансови възможности и ресурси, се стреми да поддържа в репертоара си поне някои от неговите творби.

Сред основните фактори, които натежават в избора на София, в случая е дългогодишната стратегия на Софийската опера и балет да не разчита на скъпоплатените гастрольори от световните сцени, които така или иначе обикалят целия свят, а само на своите щатни артисти.

В международния оперен свят е изключително рядко явление театър извън Германия или Австрия да постави тежкия Вагнеров репертоар, особено цялата тетралогия “Пръстенът на нибелунга”, без да включи сред изпълнителите кръга от Вагнеровите певци, на които разчитат всички световни оперни театри.

Наскоро шефът на Софийската опера акад. Пламен Карталов призна, че този съвет е получил още в началото от големия Вагнеров специалист Рихард Тримборн. Германският професор, който вече е покойник, идваше години наред в София за по няколко седмици за вокалната и езикова подготовка на изпълнителите. И още в началото отсякъл: “В никакъв случай не ги кани, направи си го с твоите солисти”. И в продължение на няколко години Софийската опера доказа, че

притежава ансамбъл от български артисти, способни да покрият

огромните вокални и драматични изисквания на Вагнеровата музика, и това сега прави най-голямо впечатление на чуждите критици. Особено в последните две-три години рецензиите в международния печат след фестивала, който традиционно е през юни-юли, се увеличават в геометрична прогресия и всички автори изразяват учудването си именно от този факт.

Лека-полека София официално се превърна в международна дестинация за ценителите на Вагнер. Фестивалът привлича специализирана публика и критици от три континента, които пътуват специално за българските Вагнерови вечери. Рецензиите в авторитетни издания, като например в Seen and Heard International, за фестивала от това лято бяха зашеметяващи, определяйки постановките като “изключителен триумф” и хвалещи работата на оркестъра и солистите под диригентството на Константин Тринкс.

Не бива да се пропуска и обстоятелството, че вместо да копира модерните, често мрачни и силно политизирани германски, британски и австрийски прочити на Вагнер, акад. Карталов заложи на фантастични, приказни и дълбоко символични визуални платна както в “Пръстенът на нибелунга”, така и в “Парсифал”, “Лоенгрин” и “Танхойзер”. Това също прави впечатление, защото в момента е като алтернатива на постановки, които понякога

съвсем се изгубват в търсене на ексцентрични прочити с претенции за оригиналност

Церемониите на International Opera award през последните години не са скучно обявяване на имена и връчване на награди. Те са режисирани като цял галаконцерт с участието на звезди и изгряващи таланти. Обществените телевизии в Европа излъчват на запис церемонията, а директно може да се гледа онлайн на европейската платформа Operavision.eu.

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/23693327