Опера на площада вече не е само име на летния фестивал на Софийската опера, операта в София трайно си намери площад – пред църквата „Александър Невски“. Там дори в нетърпимата жега се стичаха меломани, а през уикенда оперният сезон на открито приключи паметно за около 8 хиляди зрители с Галата на Соня Йончева и Софийската филхармония. Море от хора – вярващи и атеисти, бяха привлечени край храма от музиката.
„Италианска вечер“ бе озаглавен концертът за сопрано, тенор и оркестър на 28 август – с прочути оперни арии от Верди и Пучини, откъси от класиката, изпълнени от Филхармонията, в първата част, и филмова и попмузика във втората. Соня Йончева излезе на сцената заедно с италианеца Виторио Григоло – рядко надарен певец, с талант, резонирал от най-големите оперни сцени. Григоло бе за пръв път в България и за жалост остана по-скоро непознат за широката публика у нас. Удоволствие от звънтящия му глас изпитаха около 1500 зрители – това количество публика изглеждаше донякъде камерно на този широк площад, но от това вълните на музиката придобиха интересен обертонов ефект. Йончева и Григоло пееха с лекота и класа, каквато повечето от зрителите пред „Невски“ вероятно са слушали само по музикалните канали, и усетиха разликата да ги слушат на живо. Ариите от „Тоска“, изпълнени от двамата, може би са сред най-добрите, звучали на българска сцена от много време насам. Самите солисти видимо изпитваха наслада от изпълненията си, защото бяха оценени на най-високо професионално ниво от първия ред – от там им се усмихваха и ги аплодираха оперните величия Пласидо Доминго и Хосе Карерас.
<img class="moz-reader-block-img" src="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/541345793_1311333703691033_1949002326171756637_n.jpg" alt="" width="640" height="425" aria-describedby="caption-attachment-246464" data-attachment-id="246464" data-permalink="https://www.ploshtadslaveikov.com/operata-kato-molitva-i-otgovor/541345793_1311333703691033_1949002326171756637_n/" data-orig-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/541345793_1311333703691033_1949002326171756637_n.jpg" data-orig-size="640,425" data-comments-opened="1" data-image-meta="{"aperture":"0","credit":"","camera":"","caption":"","created_timestamp":"0","copyright":"","focal_length":"0","iso":"0","shutter_speed":"0","title":"","orientation":"1"}" data-image-title="541345793_1311333703691033_1949002326171756637_n" data-image-description="" data-image-caption="
Соня Йончева и Виторио Григоло
" data-medium-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/541345793_1311333703691033_1949002326171756637_n-300x199.jpg" data-large-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/541345793_1311333703691033_1949002326171756637_n.jpg" data-was-processed="true" />
Соня Йончева и Виторио Григоло. Снимки: Лилия Йотова, Милена Янкова
Ако първата вечер показа оперния глас в неговата най-добра форма, втората демонстрира нещо феноменално – гласове на преклонна за това изкуство възраст. Публиката видя еволюцията на два човешки инструмента, които звучаха изумително съхранени – при Хосе Карерас на 78 години, а при Пласидо Доминго на 84. Макар и по-възрастен, Доминго като че ли звучеше по-уверено, но Карерас – далеч по-крехък физически – не му отстъпваше. Соня Йончева им партнираше всеотдайно, с респект и обич. На моменти гласът ù звучеше почти шепнешком, но красив, многопластов и богат, а на площада бе така тихо, че се чуваше шумоленето на есента в дърветата. Зимата обаче, изглежда все още далеч от гласовете на сцената.
<img class="moz-reader-block-img" src="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/541933664_18521812678018923_7426172753399362533_n.jpg" alt="" width="640" height="425" aria-describedby="caption-attachment-246462" data-attachment-id="246462" data-permalink="https://www.ploshtadslaveikov.com/operata-kato-molitva-i-otgovor/541933664_18521812678018923_7426172753399362533_n/" data-orig-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/541933664_18521812678018923_7426172753399362533_n.jpg" data-orig-size="640,425" data-comments-opened="1" data-image-meta="{"aperture":"0","credit":"","camera":"","caption":"","created_timestamp":"0","copyright":"","focal_length":"0","iso":"0","shutter_speed":"0","title":"","orientation":"1"}" data-image-title="541933664_18521812678018923_7426172753399362533_n" data-image-description="" data-image-caption="
Хосе Карерас и Найден Тодоров.
" data-medium-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/541933664_18521812678018923_7426172753399362533_n-300x199.jpg" data-large-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/541933664_18521812678018923_7426172753399362533_n.jpg" data-was-processed="true" />
Хосе Карерас и Найден Тодоров. Снимки: Лилия Йотова, Милена Янкова
<img class="moz-reader-block-img" src="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/540844960_1311333507024386_8893202459078379199_n.jpg" alt="" width="640" height="426" aria-describedby="caption-attachment-246466" data-attachment-id="246466" data-permalink="https://www.ploshtadslaveikov.com/operata-kato-molitva-i-otgovor/540844960_1311333507024386_8893202459078379199_n/" data-orig-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/540844960_1311333507024386_8893202459078379199_n.jpg" data-orig-size="640,426" data-comments-opened="1" data-image-meta="{"aperture":"0","credit":"","camera":"","caption":"","created_timestamp":"0","copyright":"","focal_length":"0","iso":"0","shutter_speed":"0","title":"","orientation":"1"}" data-image-title="540844960_1311333507024386_8893202459078379199_n" data-image-description="" data-image-caption="
Пласидо Доминго и Соня Йончева
" data-medium-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/540844960_1311333507024386_8893202459078379199_n-300x200.jpg" data-large-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/540844960_1311333507024386_8893202459078379199_n.jpg" data-was-processed="true" />
Пласидо Доминго и Соня Йончева. Снимки: Лилия Йотова, Милена Янкова
Триумфът на тази Оперна гала стъпва на благодатна почва. От десетки години Софийската опера и Софийската филхармония полагат усилия за създаването на нова публика за подобни събития. Може би най-активните и ревностни в тази възрожденска дейност у нас мениджъри присъстваха на концертите на 28 и 29 август – диригентът и директор на Филхармонията Найден Тодоров, който водеше оркестъра на самата сцена, и акад. Пламен Карталов, оперен режисьор и директор на Операта, създател на фестивала „Опера на площада“. Българската публика им дължи много.
<img class="moz-reader-block-img" src="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/540740447_1311334027024334_1260719876617999170_n.jpg" alt="" width="640" height="426" aria-describedby="caption-attachment-246463" data-attachment-id="246463" data-permalink="https://www.ploshtadslaveikov.com/operata-kato-molitva-i-otgovor/540740447_1311334027024334_1260719876617999170_n/" data-orig-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/540740447_1311334027024334_1260719876617999170_n.jpg" data-orig-size="640,426" data-comments-opened="1" data-image-meta="{"aperture":"0","credit":"","camera":"","caption":"","created_timestamp":"0","copyright":"","focal_length":"0","iso":"0","shutter_speed":"0","title":"","orientation":"1"}" data-image-title="540740447_1311334027024334_1260719876617999170_n" data-image-description="" data-image-caption="
Диригентът Найден Тодоров
" data-medium-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/540740447_1311334027024334_1260719876617999170_n-300x200.jpg" data-large-file="https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2025/08/540740447_1311334027024334_1260719876617999170_n.jpg" data-was-processed="true" />
Диригентът Найден Тодоров. Снимки: Лилия Йотова, Милена Янкова
Пламен Карталов има особено големи заслуги за оперните събития на открито у нас и отглеждането на ново поколение публика със страст към музиката. Още в първите години на промените той започна с представленията на открито – зрителите помнят неговите „Цар и дърводелец“ до НДК, „Аида“ и „Мадам Бътерфлай“ на площад „Батенберг“, още тогава той започна играта с естествените декори на средата. В крайна сметка спечели за операта площада около „Александър Невски“ – отблясъците на всеки залез върху фасадата на катедралата се превръща в част от представленията и концертите на това място. А арките над централния вход на църквата и появата на солистите на сцената, като че ли излизащи от храма, пресъздават физически Божията искра на музикалното изкуство.
Цената на това удоволствие е висока, не само за зрителите. Инвестицията в събитията на открито е рискова и Соня Йончева като организатор е наясно с това. Отскоро и тя се включи в мисионерската дейност да организира концерти в България. Би могла просто да пее – в момента тя е сред най-търсените сопрани на най-престижните оперни сцени. Но тя използва контактите си по света, за да представя на родната си публика артисти, които иначе рядко биха включили България в концертните си ангажименти. Тази година Йончева прави и нещо изключително важно за българската оперна школа – успя да привлече световния конкурс за млади певци „Опералия“ в София, където преди години се провеждаше международния Конкурс за млади оперни дарования. От него навремето са тръгнали кариерите на редица световни оперни знаменитости.
Ако „Славейков“ е площадът на книгите в София, то „Александър Невски“ вече е площадът на операта. Феноменът на „Славейков“ бе заради дефицита на книжарници в началото на промените, днес книгите се прибраха в книжарниците. А Операта, която по стечение на обстоятелствата не разполага с широко пространство пред сградата си, вече си има площад наблизо.
https://www.ploshtadslaveikov.com/operata-kato-molitva-i-otgovor/
