“На оперната карта на света София, на пръв поглед, не свети с флуоресцентни букви. Но когато си спомним колко известни оперни солисти са украсили музикално-сценичния храм на Талия, ще осъзнаем истинската величина на българската певческа школа. Достатъчно е да споменем баса Николай Гяуров и сопраното Райна Кабаиванска, които според мнозина са най-великият бас в историята (неговата съпруга беше примадоната Мирела Френи) и най-голямата Тоска на нашето време. Райна гостува в Сплит преди две десетилетия, където изнесе концерт със своя клас студенти.

Постоянна членка на Сплитската опера дълго време беше Филка Димитрова (по съпруг Плетикошич), а помним и гостуванията на Светла Василева (с Пласидо Доминго на Прокуративите) и по-късно в две продукции в Хърватския народен театър в Сплит: Луиза Милър на Верди и Манон Леско на Пучини. Преждевременно починалият тенор Камен Чанев също беше желан гост, а Златомир Николов напълно справедливо възприемаме като „домашен“, особено на Лятото в Сплит. Българските оперни певци в Хърватия дори имат монографично издание с енциклопедичен характер.

Това остава извън обхвата на нашата осведоменост, но Софийската опера и балет през юни, след края на сезона, провежда „Sofia Opera Wagner Festival“.

Начело на институцията е Пламен Карталов — прочут режисьор и интелектуалец, който е един от най-изявените авторитети в културния живот на България. В Сплит е гостувал като режисьор на Севилският бръснар от Росини, а у дома в София подписва почти всички постановки и обучава млади свои наследници.

Всяка година в негова режисура се изпълнява пълният Пръстен на нибелунга на Вагнер, плюс още една музикална драма на майстора в две представления. Миналата година наистина се насладих на музикалния празник, гледайки първите две части на тетралогията — Рейнското злато и Валкюра, а беше изпълнен и Лоенгрин. Тази година, освен целия Пръстен, ще бъде поставен и премиерно Танхойзер.

Всички солистични роли в оперите, които са общо над 40, се изпълняват от местни певци, възпитаници на фантастичната българска оперна школа. София не е в края на света…”