Хърватският национален театър избра да гостува с операта "Ленън" за първи път в София. Представлението е на 5 септември на сцената на Софийска опера и балет.

Автор на музиката е бившият хърватски президент и композитор Иво Йосипович. Той е вдъхновен от либретото на Марина Бити, която интерпретира влиянието на легендарния музикант от "Бийтълс".

Световната премиерата е преди две години в Загреб под диригентството на Иван Йосип Скендер и режисурата на Марина Пейнович.

В главните роли са Домагой Доротич като Джон Ленън, Мария Кухар Шоша като Йоко Оно, Озрен Билушич като Марк Чапман и Дубравка Шепарович Мушович като Мей Фунг Йи Панг, които ще видим и на софийската сцена.

Операта "Ленън" е посрещната с изключителен прием от публиката и признание от критиката. Този музикален спектакъл носи широк спектър от емоции, от радост и любов към музиката до тъга, самота и борбата да се изправиш пред собствените си вътрешни демони, казват критиците.

Гостуването на Хърватския национален театър в българската столица е разменно. Десет дни по-късно Софийската национална опера ще представи в Загреб постановката "Валкюра" на Вагнер.

Създаването

Любопитна е историята около създаването на операта "Ленън". Като юрист, композиторът Иво Йосипович се вълнува философски как един всеотдаен почитател като Марк Чапман се превръща в убиец на човека, когото някога е обожавал.

Дълги години той търси подходящото либрето. Работата по творбата се отлага, след като Йосипович е избран за президент на Хърватия през 2010 г.

След края на 5-годишния му мандат професорката от Риека Марина Бити се обръща към него с въпроса: "Още ли имаш планове за опера? Имам либрето за теб."

Така началото на творбата е поставено, а Йосипович преплита сюрреалистични елементи с реални фигури от живота на Ленън, включително и с неговия убиец.

Операта

Операта започва с убийството на Ленън. Истински кошмар започва в главата на смъртно ранения Ленън. За да облекчи смъртта му, Йоко вика пролетта, която се появява в лицето на Мей Панг, асистентката на Джон и Йоко, която според автобиографията си става любовница на Джон по време на брачната им криза. Мей е спътница на Джон през целия му сън. В допълнение към диалозите, които се водят между Джон и Мей, можем да чуем вътрешните монолози на отчаяната Йоко и циничните мисли на убиеца на Джон - Марк Чапман..

Във втората сцена се появява Стю, първият бас китарист на Бийтълс и приятел от младостта на Джон. Срещата с приятеля му, починал от мозъчен кръвоизлив само на 22 години, ободрява Джон, но повторното сбогуване с него би го хвърлило в отчаяние. Чапман се възползва от депресивното състояние на Джон, причинено от тази раздяла, и се промъква като фантом в сцената, за да му напомни за болезнената загуба на майка му, която умира, когато той е на 17 години. Ленън вижда това като фатална поличба за собствената си преждевременна смърт. Леля Мими, сестрата на майка му, която го е отгледала, се намесва, а към нея се присъединяват Йоко и Синтия. Спорът между Йоко и Синтия завършва с помирително танго за трима, в което Джон кани двете жени да се сдобрят.

В трета сцена в съня на Джон се появява майка му Джулия. Отначало той се радва да я види, но скоро след това започва да се съмнява, че тя е видение, което ще изчезне точно като Стю, който го напуска така внезапно, както се е появил. Пол се опитва да утеши опечаления Джон и към него се присъединява Джулиан, синът на Джон от брака му със Синтия. Джулиан се оплаква от липсата на внимание от страна на Джон и това го разстройва и го кара да желае драстично разсейване или отклонение. Брайън Епщайн, първият мениджър на Бийтълс (който също умира преди Джон), се появява на сцената и събира всички членове на групата. Те решават да създадат нещо ново и да се насочват към жанра опера. Тяхната опера, която включва появата на Йоко, напомня за последното събиране на групата (1969 г.) на покрива на централата на Apple Corps на лондонския Savile Row.

В четвъртата сцена Марк Чапман е маскиран и има намерение да измъкне от Джон, своята жертва, опрощение под претекст, че го кани да играе, се промъква в празнотата, която възниква, когато операта замлъква. Джон се противопоставя на играта на кармичната рулетка, особено с маскиран човек. Той настоява да види лицето на човека, с когото говори. Сцената кулминира с разкриването на лицето на Чапман и драматичната конфронтация на Джон със собствения му убиец.

В последната сцена Джон оставя Мей, защото всичко го тегли към Йоко, точно както е било в реалния живот. В еуфоричния финал всички герои се събират с призив за светлина и мир в света. В самото начало на сцената има мотив за белотата, който първоначално насочва към слепотата от предстоящата смърт на Джон. В следващия епизод, обаче, значението на белотата започва да се разбира като символично препращане към мира. Призивът да се даде шанс на мира извиква завладяващата сила на композицията на Джон „Give Peace a Chance“ и заедно с нея пацифизма на Джон, който бележи неговото вечно духовно наследство.

https://www.mediapool.bg/harvatskata-opera-gostuva-s-lenan-za-parvi-pat-v-sofiya-news374749.html