ТРУДНА ОПЕРА, ЗА АКТЬОРИ
„Това е опера за актьори, които да пеят. Можем, също така, да се наслаждаваме на играта и на интерпретирането от страна на изпълнителите-певци. Това за тях е изключително трудно. За да изрази своята драматична идея, композиторът не е мислел особено много за удобството на певците“, коментира Франческо Роза.
Странно е че „Медея“ бе забравена, защото тя винаги е имала успех, особено сред музикантите, но тя е изключително трудна, отбелязва диригентът. Това са опери, които днес не се представят – защото няма изпълнители, които да са на необходимото ниво, допълва режисьорът Марко Гандини.
БЪЛГАРСКИТЕ ПЕВЦИ
„Аз идвам отдавна в България, за да работя тук. Но мисля, че този път имаме идеалните гласове – както вокално погледнато, така и като изпълнителско майсторство“, посочва Франческо Роза.
По думите на Гандини много малко сопрани успяват да изпълнят ролята на Медея, дори и днес. „Аз досега не съм бил в България, но причината, която възбуди моя ентусиазъм, бе именно вокалността на българските певци“, казва режисьорът.
Припомня, че е работил с Красимира Стоянова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Дарина Такова, Николай Гяуров, Мариана Пенчева. „Така че в моята младост аз се научих изключително много от българските изпълнители, които пееха в Италия и по целия свят. Гена Димитрова беше изключителна жена и всички ние си я спомняме на сцената“, казва Марко Гандини.
Обяснява, че, работейки с артистите, усеща тяхната вокална история и култура на гласа. „Усещам и чувам гласовете, които имат вокално присъствие. Защото днес много често се срещат гласове, които нямат присъствие. Излиза звук, но няма присъствие. А всички тук, в „Медея“, имат присъствие, което е прекрасно. И, освен това, имат драматичното разбиране, за което говори Франческо Роза“, допълва режисьорът.
ОРИГИНАЛЪТ Е БЕЗ БАЛЕТ
В оригиналната партитурата на „Медея“ не е предвиден балет. „Това е наш избор, защото това е една драматична опера. Тя обаче принадлежи и към неокласицизма, вокално погледнато. Така че исках да включа стилистичен елемент, който да е нежен и деликатен“, разказва Марко Гандини.
Според Людмила Илиева, която работи по хореографията, Гандини доста умело е успял да намери място на балетистите и балерините – за да визуализират движенчески това, което се случва. Има 12 души кордебалет и отделно – една двойка солисти.
„Бих казала че се получи добър резултат, благодарение на сценографията, която е доста благоприятна за балета – който има нужда от пространство“, коментира Илиева.
ДЕКОРИТЕ СА ВДЪХНОВЕНИ ОТ ДРЕВНА ГЪРЦИЯ, НО С НОВ ПОГЛЕД
Декорът е вдъхновен от типажите на Медея и Глауче, както и от гръцката митология, каза сценографът Андреа Токио.
В първо действие сценографията е повлияна от Глауче и специфични предмети, във второ и трето действие има съвсем различна атмосфера на осветеност и по друг начин организирано пространство. Сценичните елементи имат друг цвят, за да създадат ново пространство, разказва Марко Гандини.
По думите му декорите са вдъхновени от гръцката архитектура, но с „един нов поглед“.
ПРЕМИЕРА
Както писа БТА, на 23, 24 и 25 февруари са премиерните представления на „Медея“. Либретото е на Франсоа-Беноа Хофман, базирано на едноименните трагедии на Еврипид и Пиер Корней. Действието се развива в древния град Коринт.
В главните роли са оперните певци на Софийската опера: Медея – Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар, Язон – Даниел Острецов и Даниел Дамянов, Креон – Петър Найденов и Стефан Владимиров, Глауче – Станислава Момекова и Диана Василева, Нерис – Виолета Радомирска и Цвета Сарамбелиева.
/ДД