„Дама Пика“ – приказка, мистерия, фантастика
Снимка: Пред БТА за работата си по проекта „Дама Пика“ разказва част от творческият екип./ Part of the creative team talks to BTA about their work on the project "The Queen of Spades".
19 ное 2022БТА

„Дама Пика“ – приказка, мистерия, фантастика

Достоевски определя пушкиновата „Дама пика“ като „връх в изкуството на фантастичното". Провокацията за нашия екип да прочете заглавието беше, че ние сме основно в полето на фантастичното, разказва режисьорът Вера Петрова. Нейна версия на едноименната опера от Чайковски е най-новото заглавие в афиша на Софийската опера и балет.

„Изборът дали да бъдем само в рационалното или във фантазния прочит, е дълбоко личен и съкровен. Няма вярно или грешно, има път, през който всеки творец, постановъчен екип и артист минава. Едно е ясно – в „Дама пика“ пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са много повече, отколкото изглеждат за нас“, казва още режисьорката.

„Всичко е доста мистично, в пластовете на подсъзнанието", смята баритонът Венцеслав Анастасов, в ролята на граф Томски. „Моят герой е едно същество с три тела, трима души с общ разум. Нашата задача е да завъртим и да насочим в дадена посока развитието на целия сюжет“, допълва той.

Сопраното Диана Гуглина Ламар, в ролята на Лиза, потвърждава: „Постановката е замислена като една фантастика, като една приказка. Единственият герой, който е истински превъплътен телесно, е Герман. Ролята на моята Лиза е негово съновидение, негова интуиция, неговата душа. Тя е онзи тънък глас, който подсказва най-важните неща в живота на всеки един от нас. Затова е много интересно да се играе тази роля“.

„Новото и различното в тази постановка е, че работата на драматичния актьор е равностойна на работата на певеца. Колкото е певческа, толкова е и актьорска, музикалната драматургия е доста благодарна почва в случая, за да можеш развиеш всякакви нюанси и идеи, които ти минават през главата“, смята Венцеслав Анастасов.

Виолета Радомирска е в ролята на Полина. Нейната роля в оригиналната версия на операта на Чайковски е на най-близката придворна дама на Лиза. „Нашата трактовка е малко по-авангардна, малко по-разчупена. Засяга не само фактологически историята на драмата на Пушкин а има една игра на архетипове, и на образи, и на емоционални състояния. Така че всъщност аз съм подсъзнанието на Лиза, неин съдружник и съратник“, казва мецосопраното.

Представлението коментират и двама от гримьорите. По думите на Янка Дойчинова работата й е била доста сложна, защото стилът рококо е само загатнат. „Самата Дама Пика е някак си хиперболизирана. Замисълът на режисьора е във съвсем друг вид – нетрадиционен, и трябваше да се опитаме да помогнем в създаването на този образ“, казва тя.

„Перуката на Дама Пика е много хубава, но и много тежка. За Лиза е съвсем друго, тя е по-нежна и феерична. Някои от перуките са направени изцяло от хартия. Всички тези новости, които се опитахме да внесем в работата, бяха за нас предизвикателство – с голям интерес и настървеност да постигнем всичко“, казва Дойчинова.

Според Огнян Янков гримът е малко по-фрапиращ, тъй като досега не е имало ултравиолетово осветление в спектакъл на Софийската опера. „Когато свети, лицата също светват, и това е една много хубава идея на режисьорката Вера Петрова“, отбелязва той.

ЕКИПЪТ

Артисти от пет държави участват в „Дама Пика“ – Украйна, Беларус, Русия, България и Китай.

Диригент на постановката е Андрей Галанов. Нела Стоянова е сценограф, Християна Михалева-Зорбалиева е костюмограф, хореограф е Александра Тихомирова, хормайстор е Виолета Димитрова.

Пластиката и пантомимата са на Александра Тихомирова. Диригент на хора е Виолета Димитрова.

МАЛКО ИСТОРИЯ

Адаптациите, екранизациите и произведенията на различни изкуства, вдъхновени от повестта на Пушкин, започват да се появяват веднага след издаването на произведението. Това е едноименната опера на Чайковски (през 1890 г. е първата постановка), трите опери, останали по-непознати, първите екранизации, които се появяват още по времето на нямото кино и британската екранизация от 1949 г., определена от Уес Андерсън и Мартин Скорсезе като истинска класика.

Според критиката, сред единадесетте опери на Чайковски „Дама пика“ е най-голямото му постижение. Вдъхновен от Пушкин, композиторът създава творба, в която има вълшебен романтизъм, фантазия, предизвикване на съдбата, предателство и смърт, герои, потопени в балните зали и измъчвани от собствените си демони. Достоевски нарича „Дама пика“ също и „шедьовър на студената ярост“.

Чайковски заминава за Флоренция и написва операта за 44 дни, от 31 януари до 15 март 1890 г. Структурирана като приказка, „Дама пика“ е в три действия, седем картини. Увлечен в работата си, композиторът така дълбоко се потапя в действието, че започва да възприема образите на героите като живи хора. Той пише на брат си Модест: „Когато стигнах до смъртта на Герман и заключителния хор, толкова ми стана мъчно за Герман, че започнах силно да плача... Оказва се, Герман за мен не бе само предлог да пиша една или друга музика, а през цялото време е бил жив човек“.

Либретото на Модест Чайковски се различава от литературния източник. То е написано в стихотворна форма, докато разказът на Пушкин е в проза. Променено е и действието на операта. Чайковски поставя героите си във времето на Екатерина Велика, докато Пушкин ги пренася в 30-ге години на XIX век.

/РБ/

https://www.bta.bg/bg/news/lik/363132--dama-pika-prikazka-misteriya-fantastika