Сред единадесетте опери на Чайковски, „Дама пика“ безспорно е най-голямото му постижение. Вдъхновен от Пушкин, композиторът представя една необикновена, многопластова творба. Вълшебен романтизъм, фантазия, предизвикване на съдбата, предателство и смърт, герои, потопени в балните зали и измъчвани от собствените си демони – „Дама пика“ е истинска руска опера, която Достоевски нарича „шедьовър на студената ярост“.
Каква е нейната история?
Идеята за написване на опера по разказа на Александър Пушкин „Дама пика“ принадлежи на директора на Императорските театри в Санкт Петербург Иван Всеволожски. Първоначално поръчката е за композитора Николай Кленовски, но сътрудничеството с либретистите Василий Кандауров и Иполит Шпажински не довежда до желания резултат. Две години по-късно, през 1887 г., Всеволожски все още не е забравил желанието си да се постави грандиозна картина от времето на Екатерина Велика и съветва Кленовски да се обърне към Модест Чайковски за написване на либрето. В същото време директорът разказва на Пьотър Чайковски за идеята си, но композиторът не проявява интерес. Той вече е композирал две произведения върху творби на Пушкин – „Евгений Онегин“ /1879 г./ и „Мазепа“ /1884 г./, но този път не харесва сюжета и отказва да се заеме с „Дама пика“.
В края на 1887 г. Чайковски трудно преживява провала на операта си „Чародейката“ и работи върху своята пета симфония. Той следи работата на брат си по „Дама пика“ и с изненада разбира, че Кленовски се е оттеглил. През октомври 1889 г. директорът Всеволожски отново се обръща към него и Чайковски най-после се съгласява да облече „Дама пика“ в музика. В едно от многобройните си писма до неговата покровителка баронеса Надежда фон Мек, композиторът споделя: „…Директорът на театрите Всеволожски предложи аз да напиша операта и то още за следващия сезон. Той ми каза това свое желание, и тъй като то съвпадаше с моето решение да избягам през януари от Русия и да се заема с писане, аз се съгласих…“.
Чайковски заминава за Флоренция и написва операта за 44 дни, от 31 януари до 15 март 1890 г. Структурирана като приказка, „Дама пика“ е в три действия, 7 картини. Увлечен в работата си, композиторът така дълбоко се потопява в действието, че започва да възприема образите на героите като живи хора. Той пише на брат си Модест: „Когато стигнах до смъртта на Герман и заключителния хор, толкова ми стана мъчно за Герман, че започнах силно да плача. ... Оказва се, Герман за мен не бе само предлог да пиша една или друга музика, а през цялото време е бил жив човек...“. Либретото на Модест Чайковски се различава от литературния източник – то е написано в стихотворна форма, докато разказът на Пушкин е в проза. Променено е и действието на операта – Чайковски поставя героите си във времето на Екатерина Велика, докато Пушкин ги пренася в 30-ге години на 19 век. При Пушкин Лиза е придворна на Графинята, докато в операта тя е внучка на богатата дама, силно влюбена в Герман. Граф Елецки не е пушкинов герой, но е ясен персонаж при Чайковски, докато внукът на Графинята /по Пушкин/ граф Томски е представен само като познат на Герман /при Чайковски/. Финалът на драмата също е различен при Пушкин и Чайковски. В литературния източник Герман губи ума си и се оказва в болница, а Лиза се омъжва за друг. В операта и двамата влюбени умират.
Чайковски заимства музикални теми и фрагменти от вече написани произведения от други композитори. Той обяснява, че е търсел музика с определено настроение и казва, че „… аз не бих могъл да напиша по-добра от тази, която вече е композирана. Така арията на Графинята в четвърта картина е взета от операта „Ричард Лъвското сърце“ на Андре Гретри, а в интермедията към трета картина звучат теми на Моцарт и Дмитрий Бортнянски.
Преди премиерата композиторът преработва части от партитурата специално за известния тенор Николай Фигнер и съпругата му Медея, които трябва да изпълнят ролите на Герман и Лиза на първото представление. Чайковски си представял сопраното Евгения Мравина в ролята на Лиза, но отстъпил пред настояването на Николай Фигнер ролята да бъде изпълнена от Медея. По-късно Чайковски пише: „Фигнер и оркестърът от Санкт Петербург ... направиха истински чудеса“.
Вечерта на 19 декември 1890 г. е паметна за Мариинския театър – на сцената се ражда шедьовър, а успехът е изумителен.
След първото изпълнение в Санкт Петербург, „Дама пика“ е приветствана в Киев. Премиерата в Москва е на 16 ноември 1891 г. в Болшой театър. Следват представления в Харков, Саратов и Одеса.
В Европа операта е показана за първи път на 19 януари 1892 г. в Хамбург под диригентството на Густав Малер. Десет години по-късно, през 1902 г., Малер ще дирижира творбата във Виенската опера. Под неговата палка е и премиерата в Метрополитен опера, Ню Йорк през 1910 г.
Първото изпълнение на „Дама пика“ в България е през 1926 г. в Софийската опера. Диригент е Юрий Померанцев, руски музикант, работещ по това време в София и известен с различни постановки на българска сцена.
Разказът на Пушкин вдъхновява не само Чайковски. През 1850 г. Халеви композира музика по новелата с либрето от Йожен Скриб и превод от руски на Проспер Мериме. По-късно Франц фон Супе пише оперета под същото заглавие, която е изпълнена в австрийския град Грац.
Между 1910 г. и 1927 г. историята на Дама пика се появява в нямото кино чрез три филма на руски режисьори. В следващите години се появяват пет филма, които разказват историята за трите карти, а първият аудио запис е реализиран през 1937 г. под диригентството на Самуил Самосуд. В следващите години „Дама пика“ има и своята телевизионна екранизация.
Кратко резюме
Историята се развива в Санкт Петербург в края на 18-ти век.
Графиня Анна Федотовна, известна като Дама пика, пази в тайна комбинация от три карти, чрез които безпогрешно се печели в игра на карти. Когато младият офицер Герман чува тази история, той бива обсебен от желанието си на всяка цена да разбере магическата формула. Младата жена, в която Герман е влюбен, е внучката на старата графиня. Лиза му предлага ключа от стаята си, за да се присъедини към нея, но той предпочита да посети графинята. Настоявайки да разкрие тайната си, Герман заплашва графинята с пистолет. Анна Федотовна умира от страх без да пророни и дума. Герман е обзет от ужас. В съзнанието му изплува призракът на графинята, която изрича комбинацията от карти – тройка, седмица и туз. Лиза моли Герман за среща на брега на Нева. От несвързаните му приказки младата жена разбира истината – той е убиецът на баба й. Отчаяна, Лиза се хвърля в реката, а Герман отива в игралния дом и залага всичко. Третата карта на графинята се оказва не туз, а дама пика. Герман губи всичко и се самоубива с името на Лиза на устата си.