90 години от рождението на незабравимия лиричен сопран
На 21 януари 2014 г. се навършват 90 години от рождението на голямата българска певица Катя Попова. Артистичната кариера на Катя е краткотрайна, но блестяща. Тя пресъздава над 20 роли на сцената, участва в над 600 представления, има гастроли в повече от 20 страни, получава множество заслужени награди.
Катя Попова е неповторимо явление в оперния свят на XX век. Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен. Още от малка, на 7-годишна възраст, взема уроци по пиано при тогавашния плевенски клавирен педагог Мара Гайтанджиева. Талантът на Катя се развива бързо и тя става известна на плевенчани най-вече с участието си в редица музикални програми, продукции, оперети и др. Участва и като солистка на плевенския симфоничен оркестър. Завършва гимназия през 1944 г. и след блестящо представяне е приета в Българската държавна консерватория, в класа на вокалния педагог Мара Маринова Цибулка. През 1947 г. завършва с отличие и златна значка Консерваторията. Точно тогава Софийската народна опера провежда конкурс за солист сопрано. На конкурса се явяват 70 млади дарования и всички се борят за едно място. Талантът на момичето от Плевен се откроява толкова силно пред другите кандидати, че тя е приета и става член на Софийската народна опера. Дебютира на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда, в операта „Продадена невеста” от Бедржих Сметана. Попова се развива бързо и изгражда солиден творчески репертоар. На 24 години Катя печели лауреатско звание – златен медал на Международен певчески конкурс в Букурещ.
Качествено нов период в кариерата на певицата е специализацията й в оперното студио на Болшой театър в Москва. Там тя има шанса и щастието да работи с големи диригенти и композитори, които доразвиват нейния талант. След което започва триумфалният й път към световните оперни сцени.
Изтъкнати чуждестранни и наши музиколози сочат Катя Попова като една от най-добрите белкантови изпълнителки. Позната и призната в Европа, тя предизвиква интереса и на ценителите на операта в Америка и Азия. Всеки неин образ е определян като връх в певческата й практика, ненадминато явление, съвършен модел на вокалното изкуство: Наташа Ростова, Манон, Маргарита, Виолета, Мими, Йоланта, Лиу, Чо-Чо-Сан.
През 1957 г. генералният директор на Парижките оперни театри слуша нейно изпълнение и възкликва, че тя е рядък талант. След което я ангажира за ролята на Манон в „Манон Леско”. Още същата година тя играе в операта на Масне в театър „Опера комик”. Изпълнението й е блестящо. За превъплъщението й в тази роля в.”Фигаро” пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която й даде втори живот!” Внукът на композитора Масне, споделя пред артистите от „Опера комик”, че той не е слушал такава Манон. Оттогава, до своя край, Катя Попова радва парижани със своите изпълнения.
Нейната братовчедка Драга Мачуганска, която е суфльор в Софийската опера и балет от 29 години си спомня, че преди да загине в самолетната катастрофа, Катя Попова изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. Концертът е в зала „Г.Димитров”. Катя е облечена в светлосиня копринена рокля. След него тя е обградена с много приятели, близки, роднини, почитатели на нейния талант. Присъства и класният й ръководител, който е на достолепна възраст. Щастието на певицата е пълно. Тя изглежда като принцеса от приказка. Всички млади момичета мечтаят да са като нея - оперни богини.
Само 3 седмици по-късно Катя Попова загива при самолетна катострофа – на 24 ноември 1966 г., в Братислава, с полет LZ 101 на българската държавна авиокомпания „ТАБСО“, пътуващ по линията София-Берлин.
Драга Мачуганска я помни като много щедър и добър човек. Като такава тя остава и в спомените на своите колеги. Прочутият диригент, професор Борис Хинчев споделя пред Драга: „Катя ми подари часовник, когато бях беден специализант в Италия. Дебютът на Катя е с тенора Георги Хинчев, моят баща. Тя ме обичаше и вярваше в мен, че ще стана добър диригент”. А на един оркестрант по време на репетиции му открадват шлифера. Сопраното разбира това и му купува нов шлифер. На пръв поглед това са дребни детайли, които говорят много за човека Катя Попова...
„Семейството на певицата е свързано с музиката, разказва Драга Мачуганска. Родителите й – Асен Попов и Мария Попова са учители, които боготворят оперното пеене. Първата й братовчедка, Дора Гложенска, е оперна певица, дългогодишен педагог в музикалната гимназия „П. Пипков”, в Плевен. Ивет Гложенска, нейна втора братовчедка в Плевен, е диригент. Сестра й – Диана Попова е оперетна певица, солистка на музикалния театър „Стефан Македонски”. Дъщерята на Никола, брата на Катя Попова, се казва Ася и е дълги години художник в Киноцентъра. Нейната дъщеря носи името Катя и притежава певчески талант. Роднините отдавна живеят в Германия.
Пътят на Драга Мачуганска, браточедка на Катя Попова, към Софийската опера и балет също е свързан с оперното пеене. Свири на три инструмента, знае няколко езика. През 1982 г. тя става солистка на мандолинния оркестър на ЦКС. Ходи по турнета из бившите соцстрани. Сега суфлира на прима виста всички опери от репертоара на първия ни оперен театър. Драга е известна в музикалните среди у нас и в чужбина с астрологичните си познания. Тя е автор на сполучливия акростих, който създава в памет на своята роднина:
Съдба
Как страшно прозвуча
А беше млада, в апогея свой
Татяна, Мими, Виолета, Чо-Чо-Сан
Япония, Русия, в път далечен те зовяха.
А беше млада, в апогея свой
Самотна в пътя необятен
Ефирът вечно теб зовеше.
Небесата те приеха в прегръдка овъглена.
Онемяха в миг смълчани дървесата.
Вятърът прекършваше мъглата,
А беше час злокобен, мрак.
Пътя свой неземен извървя ти.
Образи величествени превъплъти.
Поличба зла прокоба те споходи.
О, как заби се самолетът в миг.
Връх Сакра обгази необратимо.
Астрален знак в час злокобен, зъл злодей
И писъците чу ги, кой ли...?
Драга Мачуганска
P.S. 18.04.2013 г., 14 ч., София - Операта, репетиция на „Валкюра” на малка сцена.
Акростихът е от подготвяната за печат книга „Опера и мистика”.
След кончината на Катя, разкрива Драга Мачуганска, дядо Асен Попов подарява рояла на дъщеря си „Блютнер” на зала „Катя Попова” в Плевен. А диригентката на детския хор „Звъника” в Плевен, Иванка Делийска, когато следва оперно пеене в Консерваторията, получава стипендия на името на Катя Попова. Асен Попов й подарява една от концертните рокли на своята дъщеря, която по-късно Делийска дарява на Регионалния исторически музей в Плевен.
Много голяма приятелка на голямото българско сопрано е плевенчанката Свобода Гюрова. „Веднъж, спомня си Гюрова, Катя пристигна в Плевен да изнесе концерт пред 500 войника. Един от организаторите й каза да не се притеснява, защото те едва ли разбират нещо от пеене. Попова отговаря, че само един войник да разбира малко от оперно пеене, то тя ще пее за него.”
Свобода изтъква, че не познава нотите, но разпознава гласа на Попова между много други. Тя е разочарована, че днес за нейната приятелка се говори и пише малко, дори в деня на нейния 90-годишен юбилей.
Безценен албум с 213 снимки на оперната прима Катя Попова дари преди по-малко от година фотографът Цветан Томчев на Софийската опера и балет. Томчев, който е основател на „БГ Прес Фото“, открил случайно албума със снимки на сопраното, изложен сред вехториите на софийския битпазар и предложи да го подари на онази институция, която го пожелае. Първа на поканата се отзова Софийската опера и балет. Интерес към албума впоследствие бяха проявили и от Дирекция „Архиви”, от Народния театър „Иван Вазов”, както и от Регионалния исторически музей в родния й град Плевен.
Колекцията от непоказвани уникални фотоси, която ще бъде част от бъдещия музей на оперното и балетно изкуство в България, съдържа моменти от участия на певицата във Франция, бившия Съветски съюз, Румъния. На една от тях изпълнителката се е фотографирала върху камила на Слънчев бряг през 1964. Друга я показва до стар мотоциклет, „Иж”, модел 1960, Запечатани са и лични мигове на певицата – по жътва със снопове, пред хижа „Мальовица”, в Банкя, с лекари в Санкт Петербург (Ленинград).
Филм в памет на Катя Попова