18 дек 2013

Очаквайте през март новата премиера на Софийската опера и балет - "Пепеляшка" от Джоакино Росини

„Пепеляшка”

Опера от Джоакино Росини

„Пепеляшка, или триумфа на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джокино Росини. Либретото е на Джакопо Ферети и е заимствано от едноименната приказка на Шарл Перо.

Първото представление на операта е на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим.

Росини е на 25 години, когато написва „Пепеляшка”, но вече има зад себе си поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкреди”, „Италианката в Алжир” и други.

Операта „Пепеляшка” се счита за една от най-изящните партитури за вокал и ансамбъл. Поради обичайната липса на време, начин, срокове и темпове на композиране, цялата опера е завършена за три седмици.По тази причина в нея Росини използва увертюрата от „Вестникът”, опера-буфа написана няколко години преди това, както и част на ария от „Севилският бръснар”. Известна помощ, Росини получава от Лука Аголини, който написва „сухите” речитативи, както и три други откъса – на Алидоро, Клоринда  и хоровата сцена „Ах, красива непозната”. Росини променя и добавя различни сцени и номера в някои случаи на следващи представления, като тези през 1818 и 1820г.

Увертюрата към операта „Пепеляшка” е изпълнявана често в концертни програми и участва в „стандартния” оркестров репертоар още от самото си създаване, заедно с повечето негови увертюри.

Първото изпълнение е прието с известна враждебност, но скоро придобива голяма популярност в Италия и други страни в Европа, между които Лисабон /1819/, Лондон /1820/, Ню Йорк /1826/. Почти през целия 19в. нейната популярност съперничи на тази на „Севилският бръснар”, но поради изключителните вокални изисквания и трудностите в контраалтовата партия, както е написана в оригинал, постепенно отпада от репертоара на театрите и се превръща в рядкост.

През 60-те години на 20 в., музиката на Росини се радва на истински ренесанс. Новото поколение мецосопрани и контраалти възвръщат популярността на „Пепеляшка” и тя отново е на сцената.

Има и някои промени в самата приказка, основно поради избора на Росини върху зримите реалистични решения, а не върху магическите вълшебства, както е в оригинала, дължащи се на очевидните ограничения и липсата на „специални ефекти” по негово време.

През последните десетилетия са осъществени множество звукозаписи на операта, а в стандартния списък на най-често изпълняваните опери, тя заема 28 позиция измежду няколкостотин заглавия от действащия оперен репертоар!


Солисти участващи в "Пепеляшка" на Джоакино Росини

Габриела Георгиева завършва НМА „Панчо Владигеров” в София през 1998 г. Специализира оперно пеене в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим при Джанела Борелли.Взема участие в майсторските класове на Каролин Дюма (1999г.), Петер Дворски (2000г.) и Анна Томова – Синтова(2006г.). От 2000 г. работи с Гена Димитрова, а по-късно и с Калуди Калудов, които изиграват основна роля за изграждането й като певица. Оперна и кариера  започва във Варна през 2002 г. с ролята на Леонора от Вердиевия “Трубадур”. През 2003 г. прави своя дебют на Софийска сцена в ролята на Амелия от „Бал с маски” на Верди. Има богат оперен и концертен репертоар, записи и международни участия. 

Мартин Илиев завършва последователно музикалното училище в Стара Загора, а по-късно и Музикалната академия „П.Владигеров” пре проф. Реса Колева. Започва кариерата си като баритон с над 20 централни роли, но през 2005 г. прави преход към драматичния и героичен теноров репертоар. Дебютира в ролята на Пинкертон от оп. „Мадам Бътерфлай” (Пучини), а впоследствие разширява и допълва своя репертоар с роли като Полионе, „Норма” (Белини), Манрико, „Трубадур”, „Отело” (Верди), Калаф „Турандот”(Пучини), Дон Хозе, „Кармен” (Бизе), Зигмунд и Зигфрид в „Пръстена на Нибелунга(Вагнер и др. От 2010 година Мартин Илиев е солист на Софийската опера и балет

Петър Бучков  завършва Държавната музикална академия в София при Свилен Райчев и Павел Герджиков. Работи в оперните театри в Стара Загора и Пловдив. Счита изграждането на колоритния образ на Лепорело в “Дон Жуан” от Моцарт за свой дебют в Националната опера и балет /2003/, въпреки че е солист на театъра от началото на сезон 2002/2003 и участва в “Андре Шение”, “Риголето”, “Травиата”, “Кармен”, “Хитър Петър”, “Макбет” и “Отело”. Представя се на различни международни оперни фестивали в Швейцария, Германия, Холандия, Дания, Япония. На конкурса “Христо Бръмбаров” през 2001 получава Трета награда и Специалната награда за интерпретация на ролята на Банко от “Макбет” на Верди.

 

Даниела Дякова завършва оперно пеене в НМА “Панчо Владигеров” – София в класа на проф. Руско Русков и доц. Христина Ангелакова. През 1998г. участва в Майсторския клас на Лука Горла в “Scuola Civica di Musica” в Милано, Италия.През същата година специализира оперно пеене при Серджо Сегалини в “Accademia D’Arte Lirica” в Осимо, Италия, а през 2000г. участва в Майсторския клас на френската оперна певица Каролин Диума в Созопол. В репертоара на певицата са ролите като Амнерис   от “Аида”, Адалд жидза от “Норма”, Фенена от “Набуко”, „Кармен”. Певицат а е гост на българските оперни театри и концертни подиуми в Е вроп а, САЩ и Япония.