Шедьовърът на Верди завладява със световния баритон Карлос Алмагер като Ренато в спектакъла на 11 февруари

Историята, която стои зад шедьовъра на Джузепе Верди „Бал с маски“ е истинска. Толкова истинска, че в момента на случването завладява цяла Европа. Убийството на шведския крал Густав ІІІ по време на бал през 1792  е историческо събитие, което служи за сюжет на няколко драматични и оперни творби. Едноименната пиеса от Е.Скриб служи за сюжетна основа на операта на Верди.

От древността до днес, от Цезар до Кенеди, властимащите неизменно са фокус на обожание, но и на омраза. Именно тя, а не любовта, както в „Травиата“ стои в основата на завладяващия сюжет на „Бал с маски“. Не че в това Вердиево заглавие липсва любов, напротив. Но в „политическия трилър“ „Бал с маски“ тя като че ли остава на заден план, изместена от вътрешните драми, предателства, неудържимото желание за мъст заради усещането за поругана чест. Има предсказания, смразяващи със своята мрачност и достоверност. Има фатална грешка, има заговор, има престъпление, има закъсняло разкаяние. Теми и дълбочина, сякаш излезли изпод перото на Достоевски. Но над всичко това е една разтърсваща човешка драма, брилянтно пресъздадена в гениалната музика на Верди.

Съдбата на това заглавие е драматична като неговото съдържание. Тя преминава през цензура, забрана за изпълнение и отмяна на тази забрана, но не без отстъпки от страна на композитора. Верди променя първоначалното заглавие, сменя и мястото на действие и имената на персонажите, за да даде шанс на „Бал с маски“ да влезе в списъка с шедьоври на световната опера. Композиторът е съзнавал значимостта на творбата си, много елементи от която са оценени като върхови в музикалната драматургия. В дуета на Ричард и Амелия от второ действие например гениалният италианец споделя, че е вложил целия „безпорядък“ на страстта.
„Бал с маски“ има грандиозен успех от премиерата й в „Театър „Аполо“ в Рим на 17 февруари 1859 г. до наши дни. Включена е в постоянния репертоар на всички световни театри. Тази година се навършват 90 години от първото й представяне в България през 1926 г.

Режисьор на най-новата постановка на творбата на Верди в Софийската опера е Пламен Карталов. Диригент на спектакъла на 11 февруари от 19.00 ч. е Борис Спасов. В ролята на Ренато за втори път софийската публика ще гледа световноизвестния баритон Карлос Алмагер. В ролята на Рикардо ще се представи Костадин Андреев. Амелия ще е Радостина Николаева, Улрика - Румяна Петрова, Оскар - Ирина Жекова, Силвано - Стоил Георгиев, Самуел - Светозар Рангелов, Том - Димитър Станчев, Съдия - Мирослав Андреев.